Определение № 347 от 19.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 279/2025
- Вид
- Определение № 347
- Подписан
- 19.12.2025
- В сила
- 21.10.2026
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, АНЕТА ИЛИНСКА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 645 · Търговски закон
- чл. 646 · Търговски закон
- чл. 647 · Търговски закон
- чл. 649 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 735, ал. 3 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 347 гр. Велико Търново, 19.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно търговско дело № 20254001000279 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд – Велико Търново е образувано по две частни жалби, подадени от И. Д. Й., ЕГН **********, чрез процесуалния и представител адв. Г. И. Н. от АК – Габрово, срещу Определение № 77/05.02.2025 г., постановено по търговско дело № 16/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово (ЕИСС № 20244200900016), и срещу Определение рег. № 205/22.07.2025 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК.
Двете частни жалби са присъединени за съвместно разглеждане по реда на чл.
213 ГПК.
Не са постъпили отговори от насрещните страни.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частните жалби и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира следното:
Частните жалби срещу съдебните актове са подадени в срок, от легитимирано лице, допустими са за разглеждане, но същите са неоснователни:
Съображения:
Установява се от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена на 07.03.2024 г. от И. Г. Д., чрез пълномощник адв. Г. И. Н. от ГАК, против „Мира-Ел“ ООД (в производство по несъстоятелност), „РБ“ ЕООД, Б. И. Г., „Димас“ АД, „ЕМУ“ АД – Велико Търново и „Проксима Сървис“ ЕООД, с правно основание чл. 646, ал. 2 ТЗ във вр. чл. 649 ТЗ, с искане за прогласяване на относителна недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Мира-Ел“ ООД на плащания и 1 погасявания на парични задължения в общ размер 37 512,23 лв., извършени в периода 22.11.2016 г. – 15.11.2017 г.
В хода на производството първоинстанционният съд е установил служебно, че с Решение № 260004/24.07.2024 г. по т.д. № 98/2017 г. на Окръжен съд – Габрово, влязло в сила като необжалвано на 01.08.2024 г., „Мира-Ел“ ООД (в производство по несъстоятелност) е заличено от Търговския регистър, поради което е изгубило правосубектността и процесуалната си правоспособност.
На 09.09.2024 г. първоначалната ищца И. Г. Д. е починала, като по разпореждане на съда на нейно място като страна по делото е конституирана нейната дъщеря и законен наследник И. Д. Й., която в предоставения срок е заявила, че поддържа предявения иск и приема извършените до този момент процесуални действия.
С Определение № 77/05.02.2025 г., постановено по т.д. № 16/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо, като е приел, че вследствие заличаването на „Мира-Ел“ ООД (н.) е налице абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска, която поради съвместната процесуална легитимация по оспорваните действия обуславя недопустимост и по отношение на останалите ответници. Със същото определение съдът е осъдил И. Д. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 9 378,06 лв., на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ, както и да заплати на „Димас“ АД 600,00 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Срещу това определение е подадена частна жалба от И. Д. Й., чрез адв. Г. И. Н., с която се обжалва както прекратяването на производството, така и възлагането на разноските, включително размерът и дължимостта на присъдената държавна такса.
По подадената частна жалба е образувано в.ч.т.д. № 95/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, по което с Определение рег. № 124/28.05.2025 г. въззивният съд е приел, че оплакванията относно разноските по съществото си представляват искане за изменение на първоинстанционния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, поради което е прекратил въззивното производство и е върнал делото на Окръжен съд – Габрово за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК, след което делото да бъде изпратено обратно на въззивния съд за произнасяне по частната жалба; определението е окончателно.
В изпълнение на дадените указания Окръжен съд – Габрово е постановил Определение рег. № 205/22.07.2025 г., с което на основание чл. 248 ГПК е изменил Определение № 77/05.02.2025 г. в частта за държавната такса, като е приел, че на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ същата следва да бъде определена върху една четвърт от цената на иска – 9 378,06 лв., и е определил дължимата държавна такса в размер на 375,12 лв., като в останалата част, включително относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв., определението е оставено непроменено.
Срещу Определение рег. № 205/22.07.2025 г. е подадена втора частна жалба от същата страна и чрез същия процесуален представител.
С Определение рег. № 321/20.11.2025 г., постановено по в.ч.т.д. № 262/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, съдът е приел, че между производството по частната жалба срещу Определение № 77/05.02.2025 г. и производството по частната жалба срещу Определение № 205/22.07.2025 г. е налице връзка по смисъла на чл. 213 ГПК, поради което е присъединил жалбата срещу Определение № 205/22.07.2025 г. за съвместно разглеждане по в.ч.т.д. № 279/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, образувано по жалбата срещу Определение № 77/05.02.2025 г., и е прекратил производството по в.ч.т.д. № 262/2025 г.; определението е окончателно.
2
С оглед на това към настоящия момент за произнасяне от въззивния съд са и двете частни жалби, като предметът на въззивния контрол обхваща: законосъобразността и правилността на прекратяването на производството по Определение № 77/05.02.2025 г.; правилността на произнасянето в частта за разноските, като държавната такса следва да се обсъжда във вида, в който е определена с Определение рег. № 205/22.07.2025 г., а адвокатското възнаграждение – във вида, в който е присъдено с Определение № 77/05.02.2025 г.
Апелативен съд – Велико Търново намира частната жалба срещу Определение № 77/05.02.2025 г. за неоснователна.
Със заличаването от Търговския регистър на основание чл. 735, ал. 3 ТЗ търговецът – юридическо лице губи своята правосубектност (Тълкувателно решение № 1 от 03.12.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК, т. 10). Процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството и условие за валидност на извършените в него съдопроизводствени действия, поради което заличаването на търговското дружество обуславя прекратяване на образуваното срещу него исково производство.
В случая, с вписване на заличаването на „Мира-Ел“ ООД (в производство по несъстоятелност) дружеството е изгубило правосубектността си, а с това и процесуалната правоспособност да участва като страна в гражданския процес.
Процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във всички фази на процеса. Нейното отпадане представлява непреодолима процесуална пречка за разглеждане на иска.
При искове по чл. 646 ТЗ участието на несъстоятелния длъжник е задължително, поради което загубата на правосубектност на длъжника води до недопустимост на иска и спрямо останалите ответници поради съвместната им процесуална легитимация. Последващото конституиране на наследника на първоначалната ищца не може да отстрани вече настъпилата недопустимост на производството.
Съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ в производствата по предявени искове по чл. 645, чл.
646 и чл. 647 ТЗ, както и по чл. 135 ЗЗД, държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително, като при уважаване на иска следващите се държавни такси се събират от осъдената страна, а при отхвърлянето му – от масата на несъстоятелността.
В съдебната практика последователно се приема, че прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск не освобождава ищеца от задължението за заплащане на дължимата държавна такса. След като законът предвижда събиране на таксата при отхвърляне на иска, тя се дължи и при приключване на делото без произнасяне по същество – при връщане на исковата молба и прекратяване на производството (Определение № 311/12.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 985/2022 г., I т. о., ТК; Определение № 73/18.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2553/2021 г., II т. о., ТК;
Определение № 581 от 07.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2255/2022 г., II т. о., ТК). В разглеждания случай загубването на правосубектността на един от ответниците, което е основание за прекратяване на делото, както се посочи вече, е настъпило в хода на производството, поради което дължимата по предявените искове държавна такса подлежи на събиране на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ.
Ирелевантно за дължимостта на държавната такса е обстоятелството, че заличаването на ответното дружество – несъстоятелен длъжник, е настъпило в хода на производството, а прекратяването е постановено впоследствие. От значение е, че 3 жалбоподателката, като наследник на ищцата, конституирана по делото на основание чл. 227 ГПК, изрично е заявила, че поддържа предявените искове, независимо от факта, че към този момент ответното дружество вече е било заличено от Търговския регистър. Производството е прекратено след като съдът е констатирал липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимостта му. Процесуалното правоотношение се прекратява с постановяването и влизането в сила на съдебния акт за прекратяване, с което се слага край на висящия процес.
Освобождаването на първоначалната ищца от заплащане на такси и разноски не ползва автоматично конституирания на нейно място наследник, тъй като същото се постановява по изрично искане и въз основа на конкретна преценка за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. По делото не се установява жалбоподателката да е отправяла такова искане, нито съдът да е постановил освобождаването от държавни такси и разноски.
При тези обстоятелства първоинстанционният съд правилно е прекратил производството като недопустимо, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По държавната такса:
Определение рег. № 205/22.07.2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е правилно и законосъобразно.
Първоинстанционният съд е съобразил разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ, съгласно която държавната такса по исковете по чл. 646 ТЗ се определя върху една четвърт от цената на иска. При цена на иска 37 512,23 лв. правилно е прието, че основата за определяне на таксата е 9 378,06 лв., върху която дължимата такса възлиза на 375,12 лв. Изменението на първоначалното определение в тази част е извършено в точно изпълнение на дадените от въззивния съд указания и в рамките на компетентността по чл. 248 ГПК.
По адвокатското възнаграждение:
Присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лв. в полза на „Димас“ АД е законосъобразно. Производството е прекратено, поради което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, поради което първоинстанционният съд правилно е присъдил претендираните разноски.
Доводите в частните жалби относно освобождаване от държавни такси и разноски не обосновават различен извод, доколкото прекратяването на производството е резултат от обективно настъпила процесуална пречка, а наследникът встъпва в процеса с всички настъпили до този момент правни последици и без направено самостоятелно искане по чл. 83, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, Апелативен съд – Велико Търново:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 77/05.02.2025 г., постановено по търговско 4 дело № 16/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, в частта, в която е прекратено производството по т.д. № 16/2024 г. по описа на Габровски окръжен съд, като предявено по недопустим иск и е осъдена И. Д. Й. - Я., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си представител адвокат Г. Н. да заплати на „Димас" АД сума в размер на 600,00 лв. (шестстотин лева)- адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 4 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 205/22.07.2025 г., постановено по същото търговско дело № 16/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, по реда на чл. 248 ГПК.
Разпечатката съдържа 51 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83b65f77-5aa2-49b8-89b6-cf2892ad27d7