Определение № 4344 от 23.09.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4344 гр. Варна, 23.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20243100100635 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 24579/28.08.2025 г. от Г. П. П., чрез адв. С. В. за изменение на решение № 866/ 03.08.2025 г. в частта за разноските. Твърди, че не е съобразено изявено възражение за редуциране на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца поради прекомерност. Моли за намаляването му, чрез изменение на акта по същество на делото в частта на разноските, като на ответника бъде присъдена сума в размер не по – голям от 1500 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК ищецът Н. Т. Г. изразява становище за неоснователност на искането.

Молбата е заявена е в законоустановения срок от страна с присъщ правен интерес, представила списък на разноските /л. 529 по делото/. Допустима е. Следва разглеждането й по същество.

От фактическа страна се установява следното: Производството е образувано по искове на Н. Т. Г. против Г. П. П. предявени в условията на евентуалност с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД; с правно основание в чл. 31 от ЗЗД и с правно основание в чл. 87, ал. 3 от ЗЗД по отношение на договор обективиран в нотариален акт №22, том I, рег.

№ 220, дело № 20/2023 г., с който Н. Г. е прехвърлила на Г. П. правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** срещу грижите, които Г.

П. е полагал за прехвърлителката и срещу задължението същият да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, докато е жива, така, както го е правил досега, лично или чрез трето лице, като й осигурява всичко необходимо за спокоен и нормален живот, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърления имот.

Страните са представили доказателства за сторени разноски за процесуално представителство, както следва: ищцата в размер на 7350 лева, платени в брой по договор за правна защита и съдействие №32 от 04.07.2025 г., сключен с адв. Г. В.; ответникът – не е сторил разноски от този вид, т. к. правна помощ и процесуално представителство е получил въз основа на ДПЗС, сключен на 05.03.2025 г. с адв. С. В. в хипотеза на чл.38, ал. 1, т. 3, пр.

2 от ЗАдв. Страните са представили списъци на разноските. В коментирания по-горе такъв /л.529/ ответникът е посочил, че иска определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, вр. с чл. 36 от ЗАдв., като му бъде присъдено такова в размер на 5000 лева. Липсва конкретизация и разпределяне на платения в брой хонорар към всеки от трите съединени евентуално искове. Няма конкретизация в този аспект и в предмета на уговорената безплатно правна помощ.

1

С решение № 866/03.08.2025 г. по делото съдът е оставил без уважение първите два иска. Уважил е третия – за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на приобретателя, поради причина, за която отговаря. Предвид изхода от спора и отправените искания са присъдени разноски в полза на ищцата, като е определено претендираната сума за платено адвокатско възнаграждение да бъде възстановена в цялост.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 248 от ГПК се намира в раздел III на глава осемнадесета от ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл. 248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при отправено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. Допуснатата грешка е основание за изменение на произнасянето за разноски чрез поправянето й. Пропускът е основание за допълване на акта, при съобразяване на отправеното до съда искане за присъждане на разноски. Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноските е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск изявено възражение за намаляване поради прекомерност. Отнесена към настоящия случай, практиката на Върховния касационен съд /Определение № 976 от 05.03.2024 г. по ч. гр. д. № 5221 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, докладчик съдия Г. Михайлова/ приема, че, когато страна съществено е надценила труда на своя адвокат, и заплатеното възнаграждение за процесуалното представителство е прекомерно, законът предоставя на насрещната страна, която е отговорна да възстанови сторените по делото разноски, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. То се базира на твърдения за липса на причинна връзка на сторения разход с действителната правна и фактическа сложност на делото. Тоест на твърдения, че усИ.та и труда на адвоката са съществено надценени. При такива случаи възражението е неоснователно, когато страната, отговорна да възстанови сторените по делото разноски, е уговорила същото или близко по стойност възнаграждение за защитата на своя адвокат. В настоящия случай процесуалният представител на ответника претендира да получи за труда си сума, определена по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НВАР, във връзка с цената на исковете, изводима от данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на разпоредителна сделка /л. 75 по делото/ не по-малка от 5 000 лева. От горното се извежда неоснователност на искането за редуциране поради прекомерност на разноските за правна защита на насрещната страна до сума не по – голяма от 1 500 лева.

Не се констатира грешка или пропуск при съобразяване на изявено възражение за намаляване на разноски за един адвокат поради прекомерност, което да е основание за изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта за разноските.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 24579/28.08.2025 г. от Г. П. П., чрез адв. С.

В. за изменение на решение № 866/ 03.08.2025 г., постановено по гр. д. № 635 по описа на Окръжен съд - Варна в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Апелативен съд Варна.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

2

3