Решение № 16400 от 02.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16400 гр. ., 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110116086 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за делба във фазата по извършването й.

С влязло в сила на решение № 13374 от 23.11.2022г., постановено по гр.д.

№ 16086/2022г. по описа на СРС, 145 състав, е допуснато извършването на делба между съделителите Е. С. Б. и В. С. Б. на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на . одобрени със Заповед . г. на изпълнителния директор на ., с адрес на имота: гр. ., представляващ самостоятелен обект на . в сграда с идентификатор . предназначение: жилищна сграда – многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 2, посочена в документа площ: 88.15 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе 15, с площ от 10.08 кв.м., заедно с 0,769% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата за ниво 1: на същия етаж: имот ..., под обекта: ..., над обекта - няма, а за ниво 2, на същия етаж: имот ., под обекта: ..., над обекта - ., стар идентификатор – няма, който имот съгласно документ за собственост представлява АПАРТАМЕНТ ., тип мезонет, с площ от 88.15 кв.м., заедно с принадлежащите мазе ., с площ от 10.08 кв.м. и 0.769 ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавно място, находящо се в ., кв. 4 по плана на гр. ., както и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор . по кадастралната карта и кадастралните регистри на . одобрени със Заповед . г. на изпълнителния директор на ., с адрес на имота: гр. ., район ., представляващ самостоятелен обект на етаж - 1, в сграда с идентификатор . предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ., предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, 1 брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 19.80 кв.м., прилежащи части: 0,141% ид.ч. от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ., под обекта: няма, над обекта: ., стар идентификатор: няма, който имот съгласно документ за собственост представлява . , с площ от 19.80 кв.м., ведно с прилежащите 0.141 % ид.части от общите части на сградата и 0.141 % ид.части от правото на строеж върху държавно място, находящо се в ., квартал 4 по плана на гр. ., при следните квоти: 1/2 идеална част за Е. С. Б. и 1/2 идеална част за В. С. Б..

С протоколно определение от 16.03.2023г. по делото са приети за съвместно разглеждани своевременно заявените в срок до първото съдебно заседание след допускане на делбата претенции по сметки на страните, както следва: претенция на ищеца Е. С. Б. срещу ответника В. С. Б. за заплащане на сумата от 1250 лв., част от общо вземане в размер на 35075 лв., представляваща припадащата й се част от стойността на извършени ., довели до увеличаване стойността на имота за периода от м.05.2020г. до м.02.2021г. и претенция по сметки на ответника В. С. Б. срещу ищеца Е. С. Б. за заплащане на сумата от 23566 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ответницата от ползването на съсобствените имоти за периода от 01.02.2019г. до 20.12.2022г.

С уточнителни молби от 31.03.2023г., от 13.04.2023г. и от 18.07.2023г. претенциите по сметки на ищеца са уточнени в следния смисъл – предявени са частични искове за заплащане на подобрения в делбените имоти за периода от м.05.2020г. до м.02.2021г., както следва: за сумата от 1202,76 лв., част от вземане в общ в размер от 33750 лв., представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на извършени . в допуснатия до делба апартамент за периода от м.05.2020г. до м.02.2021г., довели до увеличаване на неговата стойност и за сумата от 47,24 лв., част от вземане в общ размер от 1325 лв., представляваща припадаща се на ищцата част от стойността на извършени . в допуснатия до делба гараж за периода от м.05.2020г. до м.02.2021г., довели до увеличаване на неговата стойност, които видове ., съответно претендираната в настоящото производство част по пера, са подробно индивидуализирани в молба на Е. С. Б. с вх. № . от 13.04.2023г.

Твърденията на ищеца са че извършените от него . са предприети без съгласие на ответницата и при липса на изричното й противопоставяне.

В съдебно заседание, проведено на 06.06.2024г. е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК и по искане на ищеца изменение на претенцията за заплащане на подобрения чрез увеличаване на нейния размер до сумата от 26628 лв., който е окончателният размер на претендираното от ищеца срещу ответницата на това основание вземане.

Ответникът В. С. Б. оспорва претенцията за заплащане на подобрения. Оспорва да са извършени твърдените ., както и периода на извършването им. Твърди, че не е давала съгласие за извършване на посочените ремонтни дейности, като изрично се е противопоставила на извършването им. Твърди още, че имотът е бил ремонтиран и обзаведен с вещи с високо качество и не се е налагало извършване на никакви ремонти, както и че демонтираните вещи са били на по-висока стойност от вложените. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

2

С уточнителна молба от 30.03.2023г. ответницата Б. е уточнила претенциите си по сметки в следния смисъл: същата претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения апартамент, предмет на делбата, в размер на 19600 лв. за периода от 01.02.2019г. до 20.12.2022г. и заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения гараж, предмет на делбата, в размер на 3966,66 лв. за периода от 01.02.2019г. до 20.12.2022г.

В съдебно заседание, проведено на 19.10.2023г. е допуснато по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК и по искане на ответницата (ищец по иска) изменение на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване чрез увеличаване на нейния размер до сумата от 23633,47 лв. за жилището и до сумата от 4352,54 лв. – за гаража, и двете претенции за периода от 01.02.2019г. до 20.12.2022г.

В. С. Б. твърди, че отправила нотариална покана до ответника да й заплаща обезщетение, получена от Е. Б. на 20.10.2021г. За периода преди получаване на поканата счита, че ответникът Б. й дължи обезщетението за лишаване от ползване и без покана, доколкото съгласно постигнатото при развода на страните споразумение жилището, което се е явява семейно за тях, е било предоставено за ползване на Е. Б. за срок от 1 година и след този период същият дължи претендираното обезщетение.

Ответникът по този иск Е. С. Б. е оспорил претенцията. Признава, че за исковия период единствено той е ползвал делбените имоти, но счита, че ползването му е било предоставено безвъзмездно по силата на утвърденото между страните споразумение при развода по чл. 49, ал. 4 ГПК. Евентуално оспорва размера на обезщетението. Позовава се на изтекла погасителна давност за периода преди 15.03.2020г.

По способа на извършване на делбата:

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице А. Б., съгласно което допуснатите до делба недвижими имоти са неподеляеми, тъй като по-специално за жилището не може да се осигури втори вход за обособяване на самостоятелен обект на второто ниво, както на първото етажно ниво предвид функционалното му разпределение, така и на второто ниво. Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е налице разлика във фактическото разпределение на помещения в имота от това, което е описано в нотариалния акт, тъй като на второто ниво, вместо две стаи, както е по документа за собственост, има една стая към момента на огледа. Наред с това е разширен отворът в стоманобетонната плоча между двете нива, за да може да се развие по-широка стълба с изправени стъпала, каквато е поставена на мястото на старата.

Дори да не беше направено това разширение и да не беше разбита стоманобетонната плоча, обаче, вещото лице посочва, че не може да се осигури втори вход, тъй като при всички случаи за достъп до второто ниво следва да има стълба от първото. Отделен вход за достъп от второто ниво не може да осигури, от друга страна, тъй като това ниво граничи със съседни имоти и асансьор. При това положение няма как да се възприеме извод за поделяемост на процесното жилище и същото е неподеляемо. Неподеляем е и допуснатият до делба гараж, съсобственост между страните

3

Средната пазарна цена на жилището, определено по метода на пазарните аналози, се равнява на сумата от 313 499 лв., а на гаража – на сумата от 47125,68 лв., общо за двата имота – сумата от 360 624,68 лв. Заключението в тази част не е оспорено и се възприема от съда като обосновано и даващо в пълнота отговор на поставените задачи.

По делото не са направени от страните възлагателни претенции, нито има основания за такова възлагане, не е възможно да се извърши и разпределение на имотите по реда на чл.

353 ГПК, макар същите да съответстват като брой на броя на съделителите, тъй като същите са много различни като вид и стойност и такова разпределение не би било целесъобразно.

Следва да се посочи, че разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК би довело до нарушение на принципа на равнопоставеност и може да влоши положението както на ищеца, така и на ответника, предвид голямото по стойност парично уравнение, което би трябвало да се заплати.

При това положение съдът приема, че делбата следва да се извърши по единствения останал възможен способ, а именно изнасянето на имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК при установените между страните квоти с решението по допускане на делбата – 1/2 идеална част за Е. С. Б. и 1/2 идеална част за В. С. Б..

По претенцията по сметки на ответницата В. С. Б. срещу ищеца Е. С. Б.:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.

Страните не спорят, че за периода от 2018г. до 03.11.2022г., тоест за целия исков период от 01.02.2019г. до 20.12.2022г. делбените имоти са се ползвали единствено от ответника по исковете Е. Б., факт, който е отделен за безспорен с изрично определение на съда в съдебно заседание на 03.11.2022г.

Установява се, че ползването на съсобствения недвижим имот – апартамент . е предоставено на ответника Е. Б. по силата на съдебно решение по гр.д. ./2017г. по описа на СРС, 80 състав, с което е прекратен бракът на страните с развод и е одобрено сключеното между тях споразумение по чл. 51 СК, в т. 3 от което е посочено, че семейното жилище, находящо се в гр. ., . (процесното жилище), придобито по време на брака между страните, след развода ще се ползва от Е. С. Б. за срок от една година, като В. С. Б. го е напуснала и няма достъп до него. При липса на изрична уговорка за безвъзмездност на предоставеното ползването, следва че ползването на жилището е предоставено въз основа на наемно правоотношение и ответникът дължи наем срещу ползването и без отправяне на покана – в този смисъл константната съдебна практика по приложението на чл. 57 СК, изразена в Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 199 от 15.01.2018 г. на ВКС по гр. д. .4/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 133 от 4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 535/2012 г., IV г. о., ГК.

Не е спорно между страните и се установява от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите на страните А. Д. и В. К., че ползването от страна на ответника е продължило и след изтичане на една година, считано от влизане в сила на бракоразводното решение на 22.01.2018г., със знанието и без противопоставянето на 4 ищцата, поради което при съответно приложение на разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД следва че наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно.

По въпроса за правната квалификация на иска в случаи като настоящия, с Решение № 71 от 29.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2750/2017 г., II г. о., ГК е прието, че „С Решение № 199 от 15.01.2018 г. по гр. д. .4/2017 г. на ВКС, 1-во гр. отделение е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с правна квалификация чл. 57, ал. 2 СК във връзка с чл.