Решение № 18120 от 09.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18120 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20251110103592 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу Л. Ж. Д..

Ищецът твърди, че по силата на договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., сключен между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 766, 94 евро, при уговорена договорна лихва от 85, 25 евро, обща стойност на плащанията по заема – 852, 19 евро, платима на 13 бр. вноски, всяка от които по 128, 21 лв., последната от които – с падеж 28.03.2023 г. Твърди, че ответницата има непогасени задължения по договора, както следва: сумата 522, 74 евро, представляваща главница; сумата 30, 70 евро, представляваща договорна лихва за периода 28.11.2022 г. – 28.03.2023 г.; сумата 89, 77 евро, представляваща мораторна лихва за периода 29.12.2022 г. – 08.10.2024 г.

С Приложение № 1 към договор за цесия от 20.12.2023 г. вземанията са прехвърлени в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, като длъжникът е уведомен за цесията.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 59568/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните суми.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на 1 заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Ж. Д., с който оспорва исковете. Излага съображения, че по делото е представена разписка за получаване от ответницата на сумата 1 500 лв., като за „предал“ сумата се е подписало лицето Л.Д.Д., по отношение на което не се твърди да е предало сумата за сметка на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД. Излага съображения, че договорът за паричен заем е нищожен по съображения, че посоченият ГПР от 42,11% не отразява действителният ГПР. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., по силата на който „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД се е задължило да предостави на Л. Ж. Д. сумата 766,94 евро или тяхната левова равностойност, а заемателят се е задължил да върне сумата при условията на договора /чл.2/.

Видно от погасителния план, инкорпориран в Приложение № 1, сумата по кредита е 1 500 лв., предоставена за срок от 26 седмици, платима на 13 вноски, последната от които с падеж – 28.03.2023 г. Посочен е лихвен процент по заема – 40,06%, както и ГПР – 42.11%

Съгласно чл.12, ал.1 от договора заемателят се задължава, на основание чл.23 ЗЗД, в срок от 7 дни след сключването на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.

По силата на ал.2 третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някой от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря заедно със заемателя за връщането на всички дължими суми по договора. Със сключването на посочения договор задължението на заемателя съгласно този член се смята за изпълнено.

По силата на ал.3 третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на следните условия:

1. Да бъде дееспособно физическо лице;

2. Навършена възраст 18 години;

3. Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца, предхождащи сключването на този договор: 600 лв. на месец;

4. Валидно трудово правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключването на този договор;

5. Стабилна кредитна история/без регистрирани просрочил по кредити в 2

Централен кредитен регистър/;

6. Предложеният поръчител да не е активен потребител на заемните продукти на дружеството и/или не поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от заемодателя.

Съгласно чл.12, ал.4 страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член, ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечаването на риска от просрочие но погасителните вноски, дължими от страна на заемателя, които неустойката, посочена в тази алинея, следва да обезщети. Заемателят декларира, че е предварително уведомен от страна на заемодателя и изрично се съгласява, че неизпълнението на неговото задължение по чл.12, ал.1 ще принуди заемодателя да обезпечи заплащането на всички дължими погасителни вноски чрез заплащането на разходи, свързани е възлагане на обслужване на всички плащания по този договор на трето физическо или юридическо лице - изпълнител/инкасатор на задължения/кредитен консултант/, което да следи лично за точното изпълнение на задълженията на заемателя по този договор, като включително извършва следните фактически и правни действия: следи за падежите на съответните плащания; провежда телефонни разговори със заемателя; посещава заемателя в неговия дом или друго договорено между страните място с цел събиране на дължимите суми и последващото им отчитане в офис на заемодателя или директно по банкова сметка на последния; извършва всички други необходими дейности във връзка с точното изпълнение на задълженията на заемателя по договора; заемателят се съгласяват, че заемодателят ще извършва допълнителните разходи поради неговото неизпълнение през целия срок на този договор/освен при приложение на чл.12, ал.7/, макар и отделни парични вноски да бъдат заплатени лично от страна на заемателя на определения падеж директно в търговски обект на заемодателя или по негова банкова сметка. В случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си, посочено в чл.12, ал.1, за когото да са изпълнени условия на чл.12, ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 530,35 EUR (1037, 27 BGN).

Съгласно чл.12, ал.6 от договора страните се съгласяват в случай, че посочената в ал.4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият да я заплати на части, съгласно погасителен план, посочен към ал.6.

Представена е разписка от 27.09.2022 г., неоспорена от ответницата, с която същата е удостоверила получаването на сумата 1 500 лв. лично в брой в качеството й на заемател по процесния договор.

Представен е договор за предоставяне на допълнителни услуги от 27.09.2022 г.

С договор за цесия от 20.12.2023 г. „СИЛВЪР ПРОДЖЕКТ“ АД /с фирмено наименование до 12.12.2023 г. и след 29.02.2024 г. – „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“/ прехвърля на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА

3

ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД портфейл от необслужвани потребителски кредити, индивидуализирани в Приложение № 1/20.12.2023 г., в т.ч. – по договор за заем код 10165594/27.09.2022 г., сключен с Л. Ж. Д..

Към исковата молба е приложено уведомление за цесията от „СИЛВЪР ПРОДЖЕКТ“ АД чрез на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД до длъжника, ведно с пълномощно в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД да уведоми за цесията.

Установява се от заключението на ССЕ по делото, че съгласно приложената по делото разписка сумата 1 500 лв. е получена лично в брой от Л. Ж. Д.. Констатират се три плащания от ответницата в общ размер на сумата 1 260 лв. Вещото лице е посочило, че са налице неплатени задължения, както следва: сумата 1 022, 39 лв. неплатена главница; сумата 60, 04 лв. възнаградителна лихва за периода 03.01.2023 г. – 28.10.2023 г.; сумата 361, 57 лв. неустойка; сумата 70 лв. такса по услуга „избягване на предсрочна изискуемост“.

Според заключението на ССЕ в договора е посочен ГПР 42.11%, който включва главница и договорна лихва. При отчитане и на неустойката за неосигурено обезпечение ГПР става 1020.02%.

Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че неустойката е включена в самата месечна вноска и начислявана от самото начало на договора, от първата вноска.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в постъпило възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Установи се по делото сключването на договор за паричен заем между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Л. Ж. Д., по силата на който на ответницата е предоставена сумата 1 500 лв. срещу задължение на последната да я върне в уговорения срок.

Предаването на сумата се установява от представената по делото разписка от 27.09.2022 г. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата, че не се установява лицето, подписано се за „предал“ сумата – 4

Л.Д.Д., да е я е предал на ответницата за сметка на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД. В разписката изрично е посочено, че сумата се предава на ответницата в качеството на заемател по процесния договор за заем, индивидуализиран с номер и дата. Посочен е и номер на разписката, над който се съдържат индивидуализиращите данни на заемодателя – фирмено наименование, ЕИК и адрес. По изложените съображения съдът намира възражението за неоснователно.

Установи се по делото, че е налице цесия в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, както в случая, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /в посочения смисъл решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12 /2009 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I ТО; решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II ТО; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I ТО и др./. Следователно цесията е породила своето действие спрямо и ищецът има качеството кредитор спрямо ответницата.

По отношение на процесния договор приложение намира ЗПК в редакцията изм. и доп. ДВ, бр. 104 от 08.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., приложима към момента на сключване на договора. Легалната дефиниция на понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП предвижда, че това е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, в обхвата на която ответницата в настоящото производство попада, с оглед на което потребителската защита намира приложение по отношение на нея.

По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.