Решение № 1031 от 09.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1031 гр. Варна , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. ШаК.а като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20213100500829 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на ЯН. Г.

Д. чрез адв.З. против Решение № 139 от 24.06.2020 година, постановено по гр.дело № 1480/2019 година, по описа на РС – град Провадия, с което е била уважена исковата претенция на КР. АТ. КР., и е прието за установено в отношенията между страните, че КР. АТ. КР., ЕГН ********** е собственик на Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с административен адрес *** при граници имоти с идентификатори: № ***, № ***,

№ ***, № ***, № ***, с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това дворно място гараж с идентификатор *** със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес ул. *** при граници на дворното място имоти с идентификатори: № ***, ***,

***,

***,

*** с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града, като е осъден ЯН. Г. Д., ЕГН ********** да предаде на КР. АТ. КР., ЕГН ********** владението върху Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с административен адрес *** при граници имоти с идентификатори: № ***, № ***,

№ ***, № ***, № ***, с предназначение

1 урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това дворно място гараж с идентификатор *** със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници на дворното място имоти с идентификатори: № ***,

***,

***,

***,

*** с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.

Във въззивната жалба се излага, че съдът е тълкувал неправилно приложените по делото доказателства; че извода му не почива на реални такива и най – вече, че по делото са били допуснати съществени нарушения на съдо производствените правила, като не е бил съобразен материалния закон.Излага се още, че съдът не прави разлика между „държане“ и „владение“, като по същество се настоява ВОС да отмени атакувания съдебен акт и да отхвърли исковите претенции.

По делото и в установения от ГПК срок е бил депозиран отговор от страна на адв.З., които приема, че решението се явява правилно.Моли да се потвърди.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, но чрез адв.З. поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Адв.З., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било образувано по искова молба на КР. АТ. КР., ЕГН ********** против ЯН. Г.

Д., ЕГН **********, с правно основание чл.108 от ЗС.Според твърденията в исковата молба ищеца излага, че е собственик по силата на покупко – продажба на /н.а. № 159, том II от 23.02.2012 г. на СВ при PC - Провадия от 2012 година/ имоти, находящи се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с административен адрес *** и на Дворно м я с т о с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това дворно място Гараж със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес ***. Също според ищеца двете места са съседни и между тях няма ограда, като ответната страна е започнала неправомерно да ги ползва и без да 2 заплаща на ищеца възнаграждение за ползването.При свое посещение на место през 2017 година ищцовата страна е констатирала, че в Гаража и малката стаичка се е самонастанило неизвестно лице, което ги е освободило, след като му бил съставен предупредителен протокол. Пред 2019 година ищеца е констатирал, че катинара на входната врата на имота бил сменен и той нямал достъп. За случилото се подал сигнал до РП Провадия, била извършена проверка, която приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство. По проверката се установило, че ответникът държал имотите без основание.

Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на горепосочените имоти и ответникът да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху тях.

Пред ВРС, в хода на съдебното производство е било установено от фактическа страна, че съобразно н.а. № 104, том І, рег. № 993, дело № 100/2012 г., вписан с вх. Рег.№954/27.02.2012 г., акт № 159, том ІІ, дело № 3591/2012 г., Скица на поземлен имот № 15-824540-10.09.2019 г.; Скица на поземлен имот № 15-824557-10.09.2019 г. Скица на поземлен имот № 15824535-10.09.2019 г. на 23.02.2012 година ищеца е закупил от А.А. и Н.А. следните имоти, находящи се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с административен адрес *** при граници имоти с идентификатори: № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IV – 844,954 в квартал 55 по предходен план на града и Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това дворно място гараж с идентификатор *** със застроена площ от 65.00 кв.м., с административен адрес *** при граници на дворното място имоти с идентификатори: № ***, ***, ***,

***, *** с предназначение урбанизирана територия, идентично с парцел IX – 844 в квартал 55 по предходен план на града.

От н.а. № 21, том V, рег. № 7617/, дело № 759/2009 г., вписан с рег. № 6887/26.10.2009 г., акт № 21, том ХІ, дело № 2049/2009 г. се установява, че на 23.10.2009г. Р.К. е купил от Д.С. и С. Д. дворно място находящо се в гр.Д. с площ от 550 кв.м., съставляващо УПИ VIII-843 в кв.55 по плана на града при граници: улица, ПИ IX-844 и ПИ V-842 ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с трети мансарден етаж и приземни гаражи със застроена площ 142 кв.м. с РЗП 284 кв.м.. Видно от скица на поземлен имот № 15-824540-10.09.2019 г. се установява, че в дворното място закупено от Р.К. няма построен гараж отделно от къщата.

3

По делото е бил приложен и отказ от страна на РП-Провадия да се образува досъдебно производство, гр. Провадия, като от самата преписка е станало ясно, че ищецът е подал жалба до РП Провадия на 22.04.2019г. тъй като е установил, че през м.март 2019г. входната врата на процесното му дворното място в гр.Д. е със сменен катинар и той няма достъп до имота. По жалбата е извършена проверка, която е приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление.

От показанията на св.Д. и св.Н., които съдът кредитира като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че Р.К. е закупил дворно място с къща в гр.Д.. По време на закупуването къщата не е била в добро състояние и се е нуждаела от ремонт, къщата е нямала покрив, дворното място е било буренясало. Р.К. се договорил с ответника той да живее в закупения от него имот и да го поддържа.

Ответникът направил ремонт на къщата, направил покрива й. Ответникът ползвал и гаража на ответника и процесните дворни места, между тях и дворното място на Р.К. нямало ограда. Единият вход на дворното място ползвано от К. бил за гаража, намиращ се в дворното място на ищеца, другия вход бил за къщата. Ищецът е имал спор за дворното място с Р.К..

При тези данни ВРС е достигнал до извод за основателност на претенцията, като е осъдил ответната страна да предаде владението върху процесните имоти.

Виждането на ВОС е следното:

Законосъобразно и в контекста на наличните по делото доказателства решаващата инстанция е достигнала до извода, че са налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на претенцията по чл.108 от ЗС – доказано право на собственост, незаконосъобразното му отнемане и липсата на правно основание за това.По делото е недвусмислено доказано, че ищцовата страна се позовава на н.а. № 159, том II от 23.02.2012 г. на СВ при PC - Провадия от 2012 година, по силата на които е закупил имоти, находящи се в гр.Д., а именно: Дворно място с площ 308.00 кв.м., съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, с административен адрес *** и на Дворно място с площ 418.00 кв.м, съставляващо имот с идентификатор *** по кадастралната карта на града, ведно с построеният в това дворно място Гараж със застроена площ 4 от 65.00 кв.м., с административен адрес ***.Също по делото - на база на приложените по делото писмени доказателства, конкретно представената от РП-Провадия преписка № 2253 от 26 май 2020 година става ясно, че владението върху процесните имоти е било отнето от ищцовата страна, като ответника, въззивник понастоящем е навлязъл в процесните имоти, а като основание за това е посочил своя уговорка с покойния Р.К. К..Разпитаните в полза на въззивника свидетели пред ВРС също не дават обяснение по какви съображения е станало това – техните показания са повърхностни, а конкретно тези на свидетеля Д. Д. и не почиват на преки впечатления, предвид честото му отсъствие от страната.От показанията на свидетеля Н. става ясно, че Я.Д. е следвало да ползва единствено имота на покойния Р.К., без обаче по какъвто и да било начин да са му делегирани правомощия да навлиза и/ или завзема чужди имоти.

Редно е да се посочи по този повод, че з аконодателят е провел разликата между двата владелчески иска –по чл.75 ЗСи чл.76 от ЗС според вида на нарушението, а заедно с това и въз основа на вида на вещта. Искът по чл.75 ЗС е иск за защита на нарушено владение, а искът по чл.76 ЗС - като иск за защита на отнето владение или държане. Нарушение по см. на чл.75 ЗС е всяко действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението на последния или на нарушителя.

Съдебната практика приема, че нарушението е всяка форма на активно поведение /като действие/ на физическите лица, респ. ако е предприето от фирма /юридическо лице/ чрез органите им в насока отстраняване на владелеца от фактическата власт и установяване на своя фактическа власт или в насока, целеща владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт.Няма спор, че с иска по чл.75 ЗС не може да си търси защита държателят на недвижим имот - той трябва да потърси съдействието на владелеца, за когото държи вещта.Следователно, т.к. не се доказа в хода на процеса, че въззивника държи веща за друго лице, то правилно ПРС е приел, че той няма качеството на държател на имотите, а и че това е част единствено от неговата защитна позиция. Дефиницията на закона, установена в чл.68 ал.2 ЗС сочи, че държателят е лицето, което упражнява фактическата власт по отношение на конкретна вещ или имот, не за себе си, а за другиго.Но т.к. подобни уговорки между въззивника и 5 покойния Р.К. не се доказаха, то съдът приема, че въззивника няма качеството на държател, каквито доводи са изразени във въззивната жалба.Това е така и защото посесорните искове имат за цел да се възстанови владението върху вещта. С тях се защитават фактически отношения. При предявяване на искове по чл.75 и чл.76 от ЗС в предмета на иска и във фактическия състав на нормата, подлежащ на установяване, се включва и конкретния времеви момент, в който е отнето или нарушено владението, тъй като с този момент се свързват както сроковете за предявяване на иска, така и годността на владението да бъде защитавано по съдебен ред. Тъй като предмет на тези искове е едно фактическо състояние, каквото е владението, целта е да се възстанови владението върху вещта.Правомощието владение е найхарактерният белег на правото на собственост и другите вещни права.