Решение № 6181 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6181 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110102941 по описа за 2023 година

При условията на обективно (чл.210,ал.1 ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединяване са предявени осъдителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба , уточена с допълнителна писмена молба от 23.03.2023г., ищецът Т”ЕАД е предявил осъдителни искове да бъде осъден всеки от двамата ответници като съсобственици да му плати поотделно , т.е. при условията на РАЗДЕЛНОСТ следните суми:

- ответницата М. П. М. да заплати: 1 460,79 лв, представляващи 3/4 части от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 239,67 лв, представляващи 3/4 части о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. ; 12,30 лв, представляващи 3/4 части от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 2,61 лв, представляващи 3/4 части от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до окончателното плащане и разноските по делото , и

- ответникът Я. М. М. да заплати: 402,06 лв, представляващи 1/4 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, 1 находящ се в гр. София, ж.к. „**** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.; 79,89 лв, представляващи 1/4 част о т мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г. ; 4,10 лв, представляващи 1/4 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г. , и 0,87 лв, представляващи 1/4 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 15.09.2020г. до 29.12.2022г., заедно със законната лихва върху двете главници за периода от датата на предявяване на исковата молба – 19.01.2023г. до окончателното плащане и разноските по делото

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовото дружество поддържат предявените искове. В заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца , но с писмена молба от 17.03.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.

Ответницата М. П. М. (според уточнението, допуснато с разпореждане № 42762/03.04.2023г. съгласно писмената молба на ищеца от 23.03.2023г.– б.с. ) оспорва исковете видно от изявленията на назначения й особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК в депозирания на 26.09.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на част от претендираните от ищеца вземания - тези , които са възникнали през периода от месец 05.2019г. до месец 12.2019г. включително. Посочва се , че по делото не е доказано ответницата да е приела наследството на М. Я. М. , който е бил собственик на процесния имот , нито да е живяла в имота през процесния период. Отбелязва се , че право на ползване върху имота имат други лица видно от нотариалния акт от 1997г. за продажбата на имота. Посочва се , че не е доказан дела на ответницата в правото на собственост върху имота , тъй като няма доказателства да е била в граждански брак с купувача на имота към датата на сключването на договора за ппродажба на имота. Оспорва се изпадането в забава на ответницата относно плащането на главните задължения поради липсата на редовно връчване на фактурите , издавани от ищцовото дружество.

В хода на съдебното производство представителят на ответницата М. П. М. поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 19.03.2025г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата М. П. М..

Ответникът Я. М. М.о (според уточнението, допуснато с разпореждане № 42762/03.04.2023г. съгласно писмената молба на ищеца от 23.03.2023г.– б.с. ) оспорва исковете видно от изявленията на назначения му особен представител по чл.47,ал.6, предл.2 ГПК в депозирания на 18.10.2023г. отговор на исковата молба. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за предявяването на част от претендираните от ищеца вземания - тези , които са възникнали през периода от месец 05.2019г. до месец 12.2019г. включително. Твърди се , че не са представени доказателства двамата ответници да са наследници на М. Я. М. , който е закупил процесния имот , както и не е доказано количеството потребена топлинна енергия в процесния имот.

2

В хода на съдебното производство предсатвителят на ответника Я. М. М. поддържа оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. представителят на ответника Я. М. М. е пледирал за отхвърляне на исковете.

Подпомагащата страна – „Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с.) не изпраща представител по делото , но с придружително писмо от 03.11.2022г. е представил писмени доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през 3 процесния период и издадените две общи фактури № 1005560528/31.07.2020г. и № 1014104568/31.07.2021г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София), представени с исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1005560528/31.07.2020г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., е 14.09.2020г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура

№

1014104568/31.07.2021г., удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., е 14.09.2021г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т” ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 1005560528/ 31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г., и е изтекла на 15.09.2023г. , а за втората фактура № 1014104568/31.07.2021г. е започнала да тече от 15.09.2021г. и е изтекла на 15.09.2024г.

Исковата молба , по която е образувано настоящото съдебно производство, е предявена на 19.01.2023г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

Предвид изложеното възражението на ответниците по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете:

Предявените искове са ОСНОВАТЕЛНИ.

През процесния период от месец 05.2019г. до месец 04.2021г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и двамата ответници като „клиенти на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в съсобствения на двамата ответници имот ( което се установява от приетите като писмени доказателства нотариален акт № 3/27.08.1997г. , том LLXVIII, дело № 23026/1997г. на нотариус при СРС ; писмо , вх. № 264727/16.08.2024г. на кмета на район „Искър” при СО до ищцовото дружество относно гражданския брак между ответницата М. П. М. и М. Я. М. и Удостоверение № РИС23УГ51-1274/14.02.2023г. за наследниците на М. Я. М. –б.с.),намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./ с предишния собственик на имота, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от Т”ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответниците нито твърдят, нито представят доказателства за предложени от тях специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответниците 4 за заплащане на потребената в съсобствения им имот топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между ответниците като потребители на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

В т.2 от нотариалния акт № 3/27.08.1997г. , том LLXVIII, дело № 23026/1997г. на нотариус при СРС е вписано , че продавачите на процесния имот Я. М. Я. и Йорданка Колева Я.а си запазват правото на ползване върху имота заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно. Но видно от представените по настоящото дело препис –извлечение от акт за смърт № 34/ 18.01.2004г. и препис –извлечение от акт за смърт № 348/ 24.06.2016г. ползвателят Я. М. Я. е починал на 18.01.2004г. , а ползвателката Йорданка Колева Я.а е починала на 24.06.2016г. , т.е. преди началото на процесния период – 01.01.2019г. , т.е. правата на ползване на посочените две физически лица са били погасени преди началото на процесния период. Поради тази причина през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. отговорни за задълженията, възникнали във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот , са съсобствениците на имота – двамата ответници.