Решение № 344 от 16.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Русе, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Палма Тараланска

Членове:

Виржиния Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело № 20264500500599 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Д. П., чрез адв. Б. М., против Решение № 436/27.03.2026 г., постановено по гр. д. № 2571/2025 г. по описа на Районен съд Русе, XI граждански състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3 651,37 евро (7 141,45 лв.), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. май 2021 г. - м. април 2024 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното изплащане, сумата 523,09 евро (1023,07 лв.) обезщетение за забава, сумата 33,80 евро (66,10 лв.) - цена за услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва, както и сторените в производството разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че по делото не е установено действително потребление на топлинна енергия в процесния имот, който след 07.08.2022 г. е необитаван. Твърди се, че отоплителните тела не са използвани, а при извършения от вещото лице оглед 1 индивидуалните уреди са били с нулеви показания и не е констатирано потребление на топла вода. Поддържа се, че районният съд е уважил непредявен иск, доколкото ищецът е претендирал цена за потребена топлинна енергия, а съдът е присъдил суми, начислени служебно поради неосигурен достъп за отчет.

Въззивникът оспорва и законосъобразността на извършеното дялово разпределение, като се позовава на Решение № 1037/10.02.2025 г. на Върховния административен съд, с което е оставена в сила отмяната на т. 6.1.1 от методиката към Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Счита, че използването на отменената формула препятства установяването на дължимото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

Иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу него искове, с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемото дружество „Топлофикация София“ ЕАД е подало писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че районният съд правилно е установил релевантните факти и е приложил материалния закон. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Окръжният съд, след като обсъди доводите на страните, събраните доказателства и приложимия материален закон, в пределите на въззивната проверка по чл. 269 ГПК, приема следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество е правилно.

От представените по делото нотариални актове и останалите писмени доказателства се установява, че П. Д. П. и Т. Д. П. са съсобственици на апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к. „**** ******“, бл. ***, вх. *, ет. *, при квоти съответно 11/12 идеални части и 1/12 идеална част. Безспорно е, че имотът се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, 2 присъединена към абонатна станция, като дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД въз основа на сключен договор. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. В случая качеството на въззивника на клиент на топлинна енергия произтича от притежаваното от него право на собственост върху процесния имот. Облигационното отношение между страните възниква по силата на закона и при публично известните общи условия, одобрени по реда на чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо сключването на индивидуален писмен договор.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. Б.В.-Т., се установява, че количеството топлинна енергия, доставено в сградата през процесния период, е измервано чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като технологичните разходи са приспадани преди разпределението на енергията между потребителите. За процесния имот е установен отопляем обем по проект 189 куб. м. като в жилището са монтирани четири отоплителни тела с четири индивидуални уреда за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че индивидуалните уреди са отчетени през 2022 г., а през следващите отчетни периоди не е осигурен достъп за отчет, поради което фирмата за дялово разпределение е приложила нормативно предвидения ред за служебно определяне на разхода. Тези констатации се подкрепят от представените протоколи за неосигурен достъп. От показанията на свидетелката М.Г.Б. се установява, че тя е обитавала имота като наемател до м. август 2022 г., като последният отчет, на който е присъствала, е извършен през м. май 2022 г. Не се спори, че след напускането на наемателите имотът не е бил обитаван. Това обстоятелство обаче само по себе си не освобождава собственика от задълженията, произтичащи от присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Същевременно разпоредбата на чл. 153, ал.

3

6 ЗЕ изрично предвижда, че клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно фактическото необитаване на имота и неизползването на индивидуалните отоплителни тела не водят до прекратяване на задължението за заплащане на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо настоящият въззивен състав намира за неоснователно направеното от обжалващата страна възражението, че при липса на реално отчетено индивидуално потребление не може да възникне задължение за заплащане на топлинна енергия за отопление на имота. Освен това разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. предвижда специален ред за определяне на топлинната енергия за имоти, за които не е осигурен достъп за отчет на средствата за дялово разпределение. В тази хипотеза количеството се определя по реда на т. 6.5 от методиката за дялово разпределение, чрез прилагане на максималния специфичен разход за отоплителните тела. Този ред представлява нормативно установен способ за определяне на участието на отделния имот в разпределението на доставената в сградата топлинна енергия при липса на индивидуални отчетни данни.

Служебното начисляване не представлява самостоятелно правно основание за възникване на различно вземане, а способ за определяне на количеството топлинна енергия, за което клиентът дължи заплащане. В случая са представени доказателства за неосигурен достъп през съответните отчетни периоди, поради което приложението на посочения ред не е лишено от фактическо основание. Не опровергават този извод и констатираните при огледа от вещото лице нулеви показания на индивидуалните уреди в имота.

Вещото лице е пояснило, че показанията на уредите се зануляват ежегодно, поради което установените към момента на огледа стойности не могат да служат като доказателство за липса на потребление през предходните отчетни периоди.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението за произнасяне по непредявен иск. Предметът на делото се определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и заявеното искане за съдебна защита. В случая ищецът е претендирал заплащане на цена за доставена топлинна енергия за конкретен топлоснабден имот и определен период, като е изложил твърдения относно прилагането на 4 системата за дялово разпределение, прогнозните месечни начисления и изравнителните сметки. Извършеното служебно начисляване при неосигурен достъп е част от механизма за определяне на претендираното вземане и не променя неговото фактическо основание. Ето защо първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск.

Друг основен довод във въззивната жалба е, че топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислена по формула, отменена с влязло в сила решение на Върховния административен съд. Това възражение е относимо към спора, но не обосновава искания от въззивника извод за недължимост на цялото претендирано вземане.

Действително с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на петчленен състав на ВАС, са отменени т. 6.1.1 от методиката – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., както и § 2 и § 3 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата. Но при постановяване на окончателното решение петчленният състав на ВАС е възприел като основание за отмяна допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на подзаконовия нормативен акт, свързани с изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА и от него не следва, че ВАС е установил фактическа липса на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, нито че е отрекъл предвиденото в Закона за енергетиката задължение за нейното заплащане, в каквато насока са доводите на въззивния жалбоподател. В случая следва да се разграничат законовото основание за възникване на задължението и подзаконовият способ за определяне на неговия размер. Задължението на собствениците в сграда – етажна собственост да заплащат топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, произтича пряко от чл. 142 и чл. 153 ЗЕ. Отмяната на отделна разпоредба от методиката за дялово разпределение не заличава установеното със закон задължение. Установеното необитаване на имота след м. август 2022 г. не е равнозначно на доказано изпълнение на нормативните предпоставки за определяне на нулев разход за битово горещо водоснабдяване. Ето защо възражението за отмяната на т. 6.1.1 от методиката не може да бъде основание за отхвърляне на исковете за цялата стойност на топлинната енергия.

По изложените съображения въз основа на съвкупната преценка на 5 доказателствата настоящият съдебен състав намира, че са установени доставянето на топлинна енергия в сградата, качеството на въззивника на клиент и предпоставките за прилагане на служебно начисляване при неосигурен достъп.

По отношение размера на вземането въззивната жалба не съдържа конкретно оспорване на извършените от районния съд аритметични изчисления, а оспорва само принципно дължимостта на начислените суми поради липса на реално потребление и последваща отмяна на част от методиката, което оспорване както е изложено по-горе е неоснователно.

По отношение на обезщетението за забава районният съд е съобразил приложимите общи условия, предвиждащи 45-дневен срок за заплащане на задълженията по общите фактури, издадени след приключване на отчетния период и изготвяне на изравнителните сметки, като правилно е приел, че обезщетението за забава се дължи върху неплатените суми по общите фактури след настъпване на техния падеж, а не върху прогнозните месечни начисления. Определеното обезщетение за забава в размер на 1 023,07 лв. за въззивника съответства на възприетия от районния съд размер на непогасената главница и установените падежи.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение съдът съобразява, че същата е извършвана от избрания от етажната собственост търговец въз основа на договорно правоотношение, като задължението за заплащане на услугата е самостоятелно спрямо задължението за заплащане на топлинната енергия. За въззивника е определена сума в размер на 66,10 лв., която е установена от събраните доказателства. Въззивната жалба не съдържа самостоятелни оплаквания относно основанието и размера на тази претенция.