Решение № 23893 от 31.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23893 гр. София, 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110160317 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. С. Й. срещу „Е. М.“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 9019,92 лв., ведно със законна лихва, считано от 23.06.2006 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода 06.04.2005 г. 22.06.2006 г. в размер на 1430,81 лв.; наказателна лихва за периода 06.04.2005 г. – 22.06.2006 г. в размер на 920,80 лв.; държавна такса в размер на 227,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,72 лв., за които суми в полза на праводателя на ответника „ОББ" АД („ОББ“ АД) е издадена изпълнителен лист от 27.06.2006 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "В" ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 1178/2006 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, за събирането на които е изпълнително дело № 480/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В. - Н., поради погасяване правото на принудително изпълнение.

В исковата молба се твърди, че за процесните суми в полза на праводателя на ответното дружество „ОББ“ АД е издаден изпълнителен лист от 27.06.2006 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. "В" ГПК (отм.) по ч.гр.д.

№ 1178/2006 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. Въз основа на посочения изпълнителен титул е образувано изп. дело № 480/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В. - Н. по искане на взискателя „Е. Ф.“ ООД, придобил вземането на „ОББ“ АД от длъжника на основание договор за цесия от 31.10.2011 г. Впоследствие вземането е придобито от ответника на основание сключен договор за цесия от 29.2.2016 г. Твърди се, че към датата на образуване на изп. дело № 480/2014 г. - 31.05.2014 г. вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност, тъй като бил изтекъл общия петгодишен давностен срок. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Е. М.“ ЕООД е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по съображения, че не се е погасило правото на принудително изпълнение относно вземанията по 1 процесния изпълнителен лист, тъй като по изпълнителното дело са извършвани регулярни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поддържа, че преди образуване на изп. дело № 480/2014 г. е било образувано изп. дело № 2182/2008 г. по описа на ЧСИ М. Б., по което са извършвани действия по изпълнението. В последствие с молба от 04.04.2012 г. производството е прехвърлено при ЧСИ Н. М., рег. № 841 под № на дело 4872/2012г., по което също са извършвани изпълнителни действия. След прекратяване на горното изп. дело е образувано настоящото при ЧСИ Т. В. - Н..

Твърди се по него също регулярно да са искани и предприемани изпълнителни действия, водещи до прекъсване теченето на давностния срок, който според ответното дружество е пет години. Поддържа допълнително, че правото на принудително изпълнение не е погасено и поради спирането на давностния срок по време на обявеното извънредно положение през 2020 г. Сочи, че от наложените запори има постъпили плащания към датата на депозиране на исковата молба. С оглед на горните съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите в препис в хода на производството изпълнителни дела № 4872/2012 г. на ЧСИ М., с приложени към него изп. дело № 349/2006 г. по описа на ЧСИ М. М. и изп. дело № 2182/2008 по описа на ЧСИ Б., и изп. дело № 480/2014 г. по описа на ЧСИ В. - Н., се установява следното:

На 27.06.2006 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.

"В" ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 1178/2006 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, 6.12.2013 г. в полза на в полза на праводателя на ответното дружество „ОББ“ АД е издаден изпълнителен лист срещу А. С. Й. за сумата в размер на 11371,53 лв., от която главница в размер на 9019,92 лв., ведно със законна лихва, считано от 23.06.2006 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода 06.04.2005 г. 22.06.2006 г. в размер на 1430,81 лв.; наказателна лихва за периода 06.04.2005 г. – 22.06.2006 г. в размер на 920,80 лв.; държавна такса в размер на 227,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,72 лв.

На 19.07.2006 г. „ОББ“ АД е подало молба за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, по която е образувано изп. д.

№ 349/2006 г. по описа на ЧСИ М. М., в която е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 13.09.2006 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

На 30.10.2007 г. е наложен запор върху МПС на длъжника.

С молба от 09.10.2008 г. взискателят е отправил искане за прехвърляне на изп.

Дело при ЧСИ М. Б., като делото е преобразувано под №2182/2008 г.

На 03.12.2008 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника.

На 10.12.2009 г. с постановление е наложена възбрана върху недвижим имот на А.

Й., на 2.12.2009 г. е наложен запор на МПС на ищеца.

На 10.06.2011 г. от „ПББ“ е депозирана молба за присъединяване като взискател по делото.

На 09.01.2012 г. е подадена молба от „Е. Ф.“ ООД чрез „Е. М.“ ЕООД за конституирането му като взискател на мястото на „ОББ“ АД на основание договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2011 г. С молбата е направено и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.

С молба от 04.04.2012 г. е отправено искане за прехвърляне на изп. дело при ЧСИ Н. М., като делото е преобразувано под № 4872/2012 г.

По делото е постъпило уведомително писмо, с което длъжникът е известен за 2 извършената цесия.

С постановление от 19.11.2013 г. ЧСИ М. е прекратил производството по изп. дело № 4872/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, влязло в сила като необжалвано.

С молба от 31.05.2014 г. по искане на „Е. Ф.“ ООД е образувано изпълнително дело № 480/2014г. за събиране на вземанията по процесия изпълнителен лист при ЧСИ В. - Н.. В молбата е направено и възлагане по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ.

С разпореждане от 09.06.2014 т. съдебният изпълнител е наложил запори върху банковите сметки на длъжника, като са изпратени запорни съобщение до 15 банки, получени в периода 11.06-13.06.20214 г.

Със запорно съобщение от 10.06.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в СО, Район М., получено на 12.06.2014г.

На 01.08.2014 г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника.

На 11.08.2014 г. длъжникът е бил уведомен за наложения запор върху МПС.

За периода от м.06.2014г. до м.06.2017 г. вкл. по изпълнителното дело постъпват суми във връзка са наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й. от СО, Район М..

С молба от 07.06.2017 г. „Е. М.“ ЕООД е отправило искане за конституиране като взискател по изп. дело на основание сключен договор за прехвърляне на вземания от 29.02.2016 г., като с постановление от същата дата дружеството е конституирано като взискател по делото на осн. чл. 429 ГПК.

С молба от 23.01.2019 г. взискателят е отправил искане за налагане запори по банкови сметки на длъжника и запор върху трудовото възнаграждение, респективно пенсия.

Със разпореждане от 28.01.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в „ИАБ“ АД, както и върху получаваната от последния пенсия.

Със запорно съобщение от 29.07.2019 г. е наложен запор и върху банковата сметка на длъжника в „Токуда банк“ АД.

С разпореждане от 23.03.2021 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника.

Видно от издадено по делото удостоверение от 17.03.2022 г. към посочената дата неудовлетворения (неизплатения) остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски по изп. дело № 20147910400480, е както следва: 9019,92 лв. - главница, ведно със законна лихва от 23.06.2006 г. до изплащане на вземането (размерът на изтеклата законна лихва върху главницата от 23.06.2006 г. до 17.03.2022 г. e 15 715,87 лв., остатък от договорна лихва в размер на 932,31 лв., наказателна лихва в размер на 920,80 лв. и разноски по гражданското дело за държавна такса 64,19 и остатък от 756,29 лв. възнаграждение на юрисконсулт по изп. дело.

С постановление от 26.05.2022 г. ЧСИ В. - Н. отказва да прекрати производството по изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по искане на длъжника от 20.05.2022 г.

С молба от 12.01.2023 г. взискателят е отправил искане за налагане запори по банкови сметки на длъжника и запор върху трудовото възнаграждение, респективно пенсия.

С писмо от 24.01.2024 г. НОИ уведомяват съдебният изпълнител, че е наложен запор върху получаваната пенсия от ищеца.

За периода от м.02.2024г. до м.08.2025 г. вкл. по изпълнителното дело постъпват суми във връзка са наложения запор върху пенсията на длъжника Й. от НОИ-СУСО.

След всяко постъпило плащане в изпълнение на наложените запори, ЧСИ В. - Н. извършва разпределение, видно от приложените по делото протоколи за извършено 3 погасяване на дължимите по делото вземания за периода 23.10.2014 г. – 15.08.2025г., като превежда на взискателя и на ЧСИ разпределените суми, за което прави надлежно отбелязване и на гърба на издадения изпълнителен лист.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: главница в размер на 9019,92 лв., ведно със законна лихва, считано от 23.06.2006 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва за периода 06.04.2005 г. - 22.06.2006 г. в размер на 1430,81 лв.; наказателна лихва за периода 06.04.2005 г. – 22.06.2006 г. в размер на 920,80 лв.; държавна такса в размер на 227,43 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 183,72 лв., за които суми в полза на праводателя на ответника „ОББ" АД („ОББ“ АД) е издадена изпълнителен лист от 27.06.2006 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.

"В" ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 1178/2006 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 480/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В. - Н., поради погасяване правото на принудително изпълнение.

Предвид обстоятелството, че спорът е относно съществуването на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание, поради което и правната квалификация е 124, ал. 1 ГПК (така решение № 88/08.01.2020 г. по т. д. № 2056/2018 г. по описа на ВКС, I т. о.).

Предмет на производството е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т.

3 ГПК следните обстоятелства: че 1) срещу ищеца е издаден процесният изпълнителен лист от 27.06.2006 г. въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.

"В" ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 1178/2006 г. по описа на РС - Кюстендил, 6.12.2013 г. в полза на в полза на праводателя на ответното дружество „ОББ“ АД; 2) въз основа на изпълнителния лист било образувано на изпълнително дело № 480/2014 г. по описа на ЧСИ Т. В. - Н.; 3) както и че вземанията, за които е бил издаден изпълнителния лист, са прехвърлени на „Е. М.“ АД; 4) както и че ответното дружество е конституирано като взискател по посоченото изпълнително дело.