Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 210 от 23.05.2024, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Административно наказателно дело 704/2022
Вид
Решение № 210
Подписан
23.05.2024
В сила
18.04.2023
Състав
Андрей Живков Дечев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 416, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал. 1 и ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 399 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 414,ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. В., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200704 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от“Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. - управител, против Наказателно постановление №050001199/30.07.2021г., Директора на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В. с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,ал. 3 от КТ– „Имуществена санкция” в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършената проверка на място на 22.04.2021 г. на обект: СМР на автокомплекс "М.", гр. В., бул. "П." № 64, на установеното на работа лице А.Г.Н., извършващ строителна дейност, е представена декларация за попълване от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото 1

«осигурително законодателство, на основание чл. 399 от Кодекса на труда и във връзка с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от Кодекса на труда и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК. От данните попълнени в декларацията в 13:46 ч. на 22.04.2021 г., е установено, че лицето А.Г.Н. с ЕГН ********** работи като "строител", от 14.04.2021 г. във фирма "Д." ЕООД и същият работи на обект: СМР на автокомплекс "М.", гр. В., бул. П." № 64, с фиксирано работно време от 08:00 до 17:00 часа и седмично трудово възнаграждение в размер на 200 лева. На всичките лица които бяха на обекта им се предостави декларации за попълване. В 10:46 часа лицето А. работи във фирмата от 14.04.2021г. с фиксирано работно време и с фиксирана заплата в размер на 200.00лв.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. Ц. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

2

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд „

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №05-0001199/30.07.2021г., Директора на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В. с което на жалбоподателя “Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. – управител, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414,ал. 3 от КТ– „Имуществена санкция” в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА жалбоподателя “Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. управител, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3