Решение № 243 от 18.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. С.З., 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20215500901365 по описа за 2021 година

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищците С. С. С. и А. В. Г. твърдят в исковата си молба, че са родители на загиналия вследствие на ПТП С. С.ов С., на 16 г.

Посочва се, че на 25.05.2021г., около 21:25 часа по път IV-60066, км.1+100, между с.А. и ПП I-6 се е движил л.а. „Субару Форестьр“ с per. № СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., която нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала движещия се по пътя велосипедист С. С.ов С. и каруца, управлявана от Я.А.Я.. Вследствие на катастрофата е загинал С. С..

Сочи се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 688/2021г. по описа на РУ - К., пр.пр. 2401/2021г. по описа на ОП С.З.. Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водачката на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за движение по пътищата. С оглед на изложеното считат, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на З. С. и настъпилите общественоопасни последици - причинената смърт на С. С.ов С..

В исковата молба се посочва, че за увреждащия л.а. „Субару Форестър“ с per. №СТ 7753 РН, управляван от З. Ф. С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/30/121000886437/26.03.2021г., със срок на валидност една година, считано от 26.03.2021г. до 26.03.2022г. със „З.“ АД, гр. С.. По силата на този договор застрахователят покрива отговорността на 1 застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10000 000 лв., която сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2021 г.

Твърди се, че в конкретния случай, съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ ищците са предявили претенциите си за изплащане на обезщетение пред „З.“ АД, като са представили всички документи, с които разполагат. С писмо с обр. р. от 10.06.2020 г. застрахователят е уведомен за настъпилото събитие.

По случая са заведени щети с № 0801- 003253/2021-01 и с № 0801003253/2021-02, по които застрахователят към настоящия момент не е изплатил обезщетения. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на „З.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищците.

Посочва се, че загиналият С. С. е бил момче само на 16 години, когато е загубил живота си. Бил е добродушен и мил, не е влизал в конфликти с никого. Бил е много отзивчив и всеотдаен, като не е отказвал помощ на никого и активно е помагал на своите родители в грижите за домакинството.

Твърди се, че С. е бил младо, здраво, жизнено момче, намиращо се в началото на своя житейски път. Бил е деен и отговорен младеж, като е помагал във всичко на своето семейството. Покосен е един човешки живот, който едва е започнал. Смъртта му оставя силно болезнен отпечатък върху психологическото и емоционално състояние на ищците. Помежду им е съществувала много силна връзка, разбирали са се отлично. Загиналият никога не е създавал грижи на своите близки, дарявал ги е с много обич, давал им е спокойствие, поводи за радост и гордост. Ищците са се грижили и отгледали своите деца с много любов и внимание. Старали са се да им осигуряват всичко, от което имат нужда, да им помагат, подкрепят и напътстват. С. е живеел в едно домакинство със своите родители до смъртта си, като помежду им е съществувала истинска хармония, разбирателство и любов. Ищците са успели да изградят в негово лице един достоен, отговорен, трудолюбив, честен и добър човек. Родителите са дарявали сина си безрезервно с цялата си обич и подкрепа, от която се нуждае едно дете. Те са имали големи планове за неговото бъдеще в личен и професионален план, но за съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията помежду им.

Връзката помежду им е била изпълнена със силно чувство на обич и уважение, като винаги са си помагали и подкрепяли. В резултат на процесното ПТП те губят безрезервната обич, която са получавали от своя син, животът им е изпълнен с тъга, безнадеждност и безсилие пред огромната трагедия. Ищците са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван, насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по 2 обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Животът на ищците е напълно променен, съкрушен, изпразнен от съдържание, от радости и от положителни емоции, не намират смисъл в нищо. Моралните страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот.

Сочи се, че несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на С. С. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищците.

Най-голямата мъка и непреодолима загуба за един родител е загубата на дете, която не може да бъде компенсирана с нищо и никога няма да бъде преживяна, тъй като с времето трагедията става все по-осъзната и все потрудна за приемане.

Ищците считат, че причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водачката на увреждащия автомобил З. С., а за причинените от нея вреди отговаря ответникът по делото „З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Претендираната сума е съобразена от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на техния син, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2021г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да осъди ответника „З.“ АД да заплати на всеки от ищците С. С. С. и А. В. Г. обезщетения от по 80 000 лв. като частични искове от 220 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им С. С.ов С..

Претендира се законна лихва върху всяка от сумите, считано от 3

10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

Прави се искане съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с ДДС, тъй като адвокат К. е регистрирана по ЗДДС.

Ответникът„З.“ АД е депозирал отговор на искова молба, в който оспорва предявените искове и моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Посочва, че водачът на л.а.

Субару Форестър с peг. № СТ 7753 РН - З. С., е мъж, а не жена, както неправилно се твърди в исковата молба, действително е застрахован при ответното дружество по Гражданска отговорност, но той няма никаква вина за ПТП, не е осъществил виновно и противоправно поведение, не е нарушил ЗДвП, поради което не може да се ангажира и отговорността на застрахователя. Твърди, че вина за ПТП имат изцяло пострадалото лице и неговите родители.

Ако евентуално в хода на производството се установи, че исковата претенция е частично основателна, то ответникът счита, че размерът на претендираните обезщетения спрямо него, като застраховател по Гражданска отговорност на лекия автомобил, не съответства на конкретния принос на водача на застрахования автомобил в причинените вреди и не отговаря на релевантните критерии, изпълващи със съдържание понятието

„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поради това, при евентуално установяване на вина на застрахования при ответника водач на лекия автомобил, ако съдът намери исковата претенция за основателна, моли на основание чл.51, ал.2 ЗЗД да намали размера на обезщетенията за неимуществени вреди, претендирано от ищеца, най-малко с 90 % поради изключителен превес в съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, който се е движил в каруца, в нарушение на издадена заповед на кмета на този пътен участък, с което е допринесъл за ПТП и причинените вреди. Твърди съпричиняване в ПТП и във вредите и от страна на родителите на непълнолетното дете, които са допуснали неговото необезопасено движение.

Ответникът посочва, че исковата претенция е допустима, макар и неоснователна и следва да бъде разгледана.

Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" към момента на процесното ПТП по отношение на лекия автомобил Субару Форестър. Не възразява това обстоятелство да бъде отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва изцяло претенцията по основание и размер, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата за забава. Счита, че присъждане на обезщетение в претендирания размер би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване за ищците и ще противоречи на правилата на морала и добрите нрави. Причина за ПТП е 4 безотговорното поведение на ищците, които като родители са допуснали синът им да се движи в нарушение на ЗДвП в каруца, в тъмната част на деня, която не отговаря на нормативните изисквания. Недопустимо е ищците да черпят права от собственото си противоправно поведение. Касае се за случайно деяние за водача на МПС по смисъла на чл.15 НК, за непредвидимо и технически непредотвратимо за водача на лекия автомобил събитие, тъй като той не е могъл да възприеме велосипедиста като опасност за движението.

Пътният участък не е бил осветен. Каруцата не е разполагала със светлоотразители, а пострадалото дете също е било без светлоотразителна жилетка. Каруцата се е движила в нарушение на общинска наредба. Липсва противоправност в действията на водача на лекия автомобил, защото не е могъл и не е бил длъжен да предвиди внезапната поява на каруцата на пътното платно в тъмното. ПТП е настъпило в тъмната част от деня (около 21.25 часа), на неосветен участък, по междуселски път. Водачът на каруцата също е бил с тъмни дрехи, без светлоотразителна жилетка. Заявява, че с подобно поведение пострадалият се е поставил сам в риск и е причинил при изключителен превес на собствената си вина пътния инцидент.

Твърди, че доколкото за непълнолетно лице са отговорни неговите родители, те също са допринесли за инцидента, допускайки движението му в необезопасената каруца. Твърди съпричиняване от тяхна страна. Родителите и самия пострадал са били длъжни да съобразят риска, на който се излага детето, приемайки да се вози на каруца в тъмно и без светлоотразители, на забранен за движение на каруци пътен участък. Пострадалият и родителите му са могли обективно да предвидят потенциалния риск, който създават за останалите участници в движението, както и че в тъмното движението на каруцата ще ги постави в положение да нямат техническо време за реакция за предотвратяване на ПТП. Пострадалият е попаднал в опасната зона на водача на лекия автомобил, който, въпреки че се е движил със съобразена скорост, не е имал време да реагира за пълно предотвратяване на контакт с каруцата.