Решение № 174 от 28.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500278 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №309 от 28.10.2025г., постановено по гр.дело №349/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян, С. Р. Х. с ЕГН:**********, С. М. С. с ЕГН:********** и Б. С. Д. с ЕГН:********* са осъдени да заплатят при условията на солидарна отговорност в полза на И. П. Р. с ЕГН:********** обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 40000лв. и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1861,48лв. във връзка с деликт: нанесен побой на 15.08.2019г. в гр.З. на ищеца И. Р. и причинена му средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пода на дясна очна орбита, счупване на предна стена на горночелюстен синус и трайно отслабване на зрението за период над 30 дни, ведно със законната лихва върху главницата от 12.08.2021г. до окончателното плащане, като искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1

1861,48лв. до претендирания от 1941,48лв., както и искането за заплащане на законна лихва върху присъдените обезщетения за периода от 15.08.2019г. до 12.08.2021г., са отхвърлени и И. П. Р. е осъден да заплати на С. Р. Х. разноски по делото в размер на 227лв. и на С. М. С. разноски в размер на 316лв., съобразно отхвърлената част от исковете, а С. Р. Х., С. М. С. и Б. С. Д. са осъдени, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС-Смолян разноски от общо 2575лв. за държавна такса и за експертиза.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят С.

Р. Х., който чрез пълномощника адв.Е. П. го обжалва, според уточнението на въззивната жалба, само в частта му, с която той е осъден да заплати обезщетение за неимуществени в размер над 20000лв. до присъдения от 40000лв., поддържайки вида, интензитета и продължителността на причинените болки и страдания да не обуславят основателност на иска в пълен размер по смисъла на чл.52 от ЗЗД и претендира за отхвърлянето му за разликата над 20000лв. след частична отмяна на решението в обжалваната част, както и за присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият И. П. Р. е депозирал чрез пълномощника адв.И. В. писмен отговор на въззивната жалба със становище за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Ответниците С. М. С. и Б. С. Д. не са обжалвали първоинстанционното решение и не са се присъединили към жалбата на С. Р. Х. в срока и по реда на чл.265,ал.1 от ГПК – с писмена молба с преписи до приключване на първото съдебно заседание пред въззивната инстанция, доколкото солидарно отговорните за вреди от деликт са обикновени другари по смисъла на чл.216,ал.1 от ГПК, поради което решението за тях е влязло в сила и същите следва да бъдат заличени като въззиваеми страни.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане, с оглед пределите на въззивната жалба, е предявения от И. П. Р. против С. Р. Х. иск по чл.45 от ЗЗД да му 2 заплати солидарно със С. М. С. и Б. С. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20000лв. /равняващи се на 10225,84 евро/ до пълния предявен от 40000лв. /равняващи се на 20451,68 евро/, претърпени от него вследствие нанесен му от тях побой на 15.08.2019г. в гр.З., при който са му причинени счупване на челюстта и счупване на скулата под дясното око с трайно отслабване на зрението, ведно със законната лихва от 12.08.2021г.

С отговора на исковата молба ответникът Х. е оспорил иска с възражение за настъпила погасителна давност и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

С първоинстанционното решение е прието да е налице основанието по чл.45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната солидарна отговорност на тримата ответници, включително жалбоподателя, с оглед влязлата в сила присъда по НОХД №73/2020г. по описа на Районен съд-З.. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са взети предвид характера на причинените при побоя телесни увреждания, съставляващи средна телесна повреда, съгласно влязлата в сила присъда /одобрено споразумение/, младата възраст на пострадалия, продължителността и интензитета на търпените за около четири месеца негативни преживявания, оперативното лечение чрез трансплантиране на кост от черепа, оперативните белези, затрудненията в зрението, с позоваване на събраните гласни доказателства. Прието е за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на дължимото обезщетение.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и за допустимо.

Спорът във въззивното производство касае единствено размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за характера, интензитета и продължителността на търпените физически, психически и емоционални болки и страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към датата на деликта, от когато възниква отговорността.

С одобреното споразумение по НОХД №73/2020г. по описа на Районен 3 съд-З. тримата ответници са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131,ал.1,т.4,предл.3 и т.12,предл.1 от НК във връзка с чл.129,ал.2 вр. ал.1 и чл.130,ал.1 във връзка с чл.20,ал.2 във връзка с ал.1 от НК – причиняване по хулигански подбуди на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на пода на дясната очна орбита, счупване на предната стена на десен горночелюстен /максиларен/ синус реализирало медико-биологичните признаци на счупване на челюстта за повече от 30 дни и трайно отслабване на зрението за повече от 30 дни, които телесни увреждания като обективен съставомерен признак на деянието са установени по задължителен, съгласно чл.300 от ГПК, за гражданския съд начин, както и самото деяние, изразяващо се в нанесен на ищеца в опит да помогне на нападнатия от ответниците негов брат, докато с приятели се забавлявали танцувайки в увеселително заведение, побой чрез удари в областта на лицето и главата, включително с метален бокс и с крак, като за обстоятелствата около побоя показания е депозирала и присъствалата на него като част от компанията на ищеца св.М. Д., според които той по никакъв начин не е бил провокиран от него. Според приетото заключение от 19.09.2025г. на СМЕ, на ищеца са били причинени още контузия на главата, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, контузия на лицето, оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око с пълно затваряне на очната цепка, оток и кръвонасядания по лицето и шията. Видно от представената медицинска документация, ищецът е откаран по спешност в МБАЛ“Д-р Атанас Дафовски“АД-гр.Кърджали, където му е поставена диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“, а на 19.08.2019г. е приет в болница „Токуда“-гр.София, където на 20.08.2019г. му е извършена оперативна интервенция, при която под обща анестезия му е присадена кост от черепа на мястото на фрактурата на пода на дясната очна орбита, в каквато насока са и показанията на св.Е. Р.а – негова майка, според които, заради белега на главата си, синът й бил принуден да носи шапка, което се отразило негативно на контактите му с клиентите в хотела във Виена, където по това време работел като „директор-продажби“ с корпоративни клиенти и учел.

Според свидетелката, след операцията синът й продължава да изпитва дискомфорт, защото, когато се измори, клепачът на дясното му око пада, както и започнал да носи очила, а наскоро го диагностицирали, че има дупка в ретината, която може да се увеличи и се налага извършване на операция, 4 чийто изход не е сигурен. Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля в тази им част, тъй като касаят обстоятелства, за чието изясняване са необходими специални знания и медицински документи, каквито не са представени, изключая амбулаторен лист от 02.12.2019г. за консултация при офталмолог, според който основната диагноза е „астигматизъм“ с придружаващи заболявания „разкъсване на ретината без отлепване“, „миопия“ и „контузия на очната ябълка и околоочната област“, като на база липсата на надлежни и актуални медицински документи експертът д-р М Б от СМЕ формира извод за липса на усложнения и нормална продължителност на оздравителния процес от около 3-4 месеца.

Видно е при така установеното, че ищецът е бил жертва на жесток побой от страна на ответниците, ударите при който, включително с метален бокс и ритници, са били съсредоточени в областта на главата му и са му причинили множество увреждания, най-тежките от които счупване на пода на дясната очна орбита, наложило оперативна интервенция с трансплантация на кост от черепа, довело до трайно отслабване на зрението, и счупване на предна стена на десен горночелюстен синус, както и контузии на главата и лицето, мозъчно сътресение, отоци и кръвонасядания по лицето и шията и на клепачите на дясното око. Оздравителният процес е протекъл за около четири месеца без усложнения. Към датата на инцидента ищецът е бил на 22 навършени години, в млада и активна възраст, установен във Виена, където е учил и работел в хотел като „директор-продажби“, чиято работа е била свързана с интензивни контакти с представители на фирми, препятствани и злепоставени от белега на главата при извършената операция. Според експертизата, непосредствено след инцидента той е изпитвал от умерени на моменти до значителни по сила и интензитет физически болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване с приключване на оздравителния процес. Вярно е, че този процес не е с прекомерна продължителност, на което акцентира жалбоподателят, но, противно на застъпваното от него, търпените през време на същия както физически така и душевни и емоционални болки и страдания са били със значителен интензитет, с оглед характера на уврежданията, свързани със счупване на лицеви костни структури, довели до обезобразяване вследствие кръвонасяданията по лицето с отоци до степен на пълно затваряне на очната цепка на дясното око, оперативно лечение и белег на главата в резултат на него, трайно отслабване на зрението за повече от 30 дни, като 5 съществено е и, че побоят, с оглед обстоятелствата, при които се е случил, в обстановка на веселие и танци с приятели след нападение от три лица, е причинил изключителен стрес на ищеца и вследствие на него той се е затворил в себе си и е станал несигурен, според показанията на цитираните ангажирани от него свидетели. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и икономическата обстановка в страната към датата на деликта, настоящата инстанция намира, че дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди съответства по размер на претендирания от него такъв от 40000лв., равняващи се на 20451,68 евро.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил бланкетно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. За съпричиняването съдът не следи служебно, а само ако е надлежно сезиран от ответника чрез възражение с излагане на фактическите обстоятелства, на които се основава, касателно конкретните действия или бездействия, с които пострадалият ищец е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, което следва да бъде заявено с отговора на исковата молба, в противен случай и съгласно чл.133 от ГПК се преклудира, освен ако не е могъл да узнае своевременно фактическите обстоятелства от значение за съпричиняването, които в тази хипотеза, съгласно чл.147,т.1 от ГПК, може да наведе до приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ответникът Х. е един от участниците в побоя, при което нему са били известни всички обстоятелства около настъпването му, включително досежно поведението на ищеца Р., поради което е могъл в срока за отговор на исковата молба да посочи обстоятелствата, обосноваващи съпричиняване, което не е сторил и такива не са надлежно релевирани като част от предмета на спора, по който съдът дължи произнасяне. Освен това, според показанията на св.Д., присъствала на мястото на инцидента, ищецът по никакъв начин не е предизвикал нападателите си. Не е налице при това положение основанието на чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.