Определение № 987 от 03.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 512/2023
- Вид
- Определение № 987
- Подписан
- 03.07.2025
- Състав
- Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.2, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 987 гр. Варна, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20233100900512 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба вх.№16821/11.06.2025г. от ОБЛИВИОН 888 ЕООД, със седалище гр.Варна, действащо чрез адв.Т.П., за изменение на постановеното решение №156/17.04.25г. в частта на разноските, присъдени в полза на ответната страна за адв.възнаграждение, като същите бъдат присъдени в пълен или по-висок размер.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещните страни С. Б. Р. и Ю. Б. Р., чрез адв.П., с който считат молбата за неоснователна.
Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:
Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
С решение №156/17.04.25г. по т.д.№512/23г. на ВОС са отхвърлени предявените от С. Б. Р. и Ю. Б. Р., и двете с адрес гр.Варна, против ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК 207280674, със седалище гр.Варна, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.31, ал.1 ЗЗД, а в евентуалност с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД. Със същото решение в полза на ответника са присъдени разноски за адв.възнаграждение в размер на 9600лв с ДДС.
Както вече е посочил съдът в решението си, с оглед на даденото разрешение с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като 1 ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.
С решението си съдът е отчел по-високата степен на фактическа и правна сложност на делото, свързана именно с проведените съдебни заседания и събрания в тях доказ.материал. Следва да се отчете обаче и обстоятелството, че се касае за обективно съединени четири иска с различен предмет, за които е осъществена различна по характер защита. От значение е и обстоятелството, че по делото е проведено и производство по възстановяване на срок, което също е свързано с явяване в с.з. и събиране на доказателства. Съобразявайки горните критерии и положените от процесуалния представител правни усилия във връзка с осъществяване на защитата на ответника, обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден, съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 2500лв или 3000лв с ДДС.
С оглед изложеното решението следва да бъде изменено като в полза на ответника бъдат присъдени допълнително разноски в размер на 2400лв.
Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение №156/17.04.25г. по т.д.№512/2023г. на ВОС в частта на присъдените разноски в полза на ОБЛИВИОН 888 ЕООД, като го допълва в следния смисъл:
ОСЪЖДА С. Б. Р., ЕГН **********, и Ю. Б. Р., ЕГН **********, и двете с адрес ********************************, ДА ЗАПЛАТЯТ на ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК 207280674, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ул.Кап.I ранг доц.Цв.Папазов №52, допълнително сумата от 2400лв /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ОБЛИВИОН 888 ЕООД, ЕИК 207280674, със седалище гр.Варна, за изменение на решение №156/17.04.25г. по т.д.
№512/2023г. в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2