Решение № 533 от 14.09.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. ****** 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****** ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251630101875 по описа за 2025 година

Предявен е иск от “*********** ЕООД, гр. **** и е образувано гр.д. 1875 по описа на РС - Монтана за 2025 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 736/2025 година по описа на МРС.

Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът твърди, че на 03.09.2019 година между ответника В. Г. А. и „******” ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № 567721, по силата на който ответникът получил в заем сумата от 650.00 лева. Задължил се да върне същата в срок до 03.04.2020 година. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР. Ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума. На 22.03.2024 година бил сключен договор за цесия между ищеца и „******” АД като цедент, по силата на който договор ищецът придобил процесното вземане. Предявил правата си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК и по ч.гр.д.736/2025 година съдът издал заповед за изпълнение за сумата 650.00 лева главница, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2025 година до окончателното изплащане, като приел, че в договора са налице вероятно неравноправни клаузи, поради което е дължимо връщане само на чистата заета сума. При условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът претендира установяване на вземането за посочената сума. Претендира осъждане и за направените в производството – настоящото и заповедното - разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Г. А. чрез назначения му особен представител оспорва предявения иск. Прави възражение за настъпила погасителна давност още към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Развива доводи и за нищожност на кредитното правоотношение. Оспорва редовността на връчено съобщение за извършена цесия, доколкото последното е връчено 1 на особен представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства. Приложено е и заповедното производство. От събраните доказателства съдът установи следното:

На 03.09.2019 година между ответника В. Г. А. и „С*******” АД бил сключен договор за потребителски кредит № 567721, по силата на който ответникът получил в заем сумата от 650.00 лева. Задължил се да върне същата в срок до 03.04.2020 година, заедно с възнаградителна лихва. Освен това ответникът се задължил да предостави обезпечение чрез представяне на банкова гаранция или поръчителство на физически лица..

Договорът е сключен по реда на ЗПФУР, за което безспорни данни се съдържат в заповедното производство. Сумата е предоставена на ответника чрез Изипей (л.32 от делото). В договора била предвидена неустойка в случай, че ответникът не предоставел на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство на физически лица, които да отговарят на определени условия. Ищецът придобил правата по вземането по силата на договор за цесия от 22.03.2024 година. Предявил правата си в заповедно производство по реда на чл.410 ГПК и по ч.гр.д.736/2025 година съдът издал заповед за изпълнение само за главницата, като преценил, че е налице вероятна основателност договорът за кредит да съдържа неравноправни клаузи, респ. да е недействителен.

Ищецът не е предявил осъдителен иск по отношение на отхвърлената част от вземането.

Предмет на настоящото производство е установяване на вземането само за главница.

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за нередовност на връченото уведомление за извършена цесия. Кредиторът е прехвърлил вземането по процесния кредит, като в чл.4.3 от Договора за цесия изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори.

Такава възможност (за цедиране на вземането) изрично е предвидена в ОУ към договора за кредит, според който кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице, без да се изисква съгласието на клиента. Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. Новият кредитор е изготвил уведомление до длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това (както е станало в случая), доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и поражда правните си последици. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този 2 начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор.

Следователно цесията е валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер. Не без значение е и фактът, че ответникът сам се е поставил в ситуация да не му бъде връчено лично съобщението.

За основателно съдът намира направеното възражение за недействителност на кредитното правоотношение. Този факт е констатиран и от заповедния съд, поради което и в съответствие с разпоредбите на ЗЗП ответникът дължи връщане само на главницата. На кратко мотивите за недействителност на кредитното правоотношения се съдържат в нарушаването на чл.19, ал.4 ЗПК, като неустойката не е включена в ГПР, а включването й би довело до недопустимо оскъпяване на кредита. Отделно от това, клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави и излиза от рамките на вменените й от закона обезпечителна и санкционна функция.

Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност по отношение на вземането още към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – договорът е сключен на 03.09.2019 година с краен срок на погасяване 03.04.2020 година. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано чрез ССЕВ на 21.03.2025 година. Погасителната давност за вземането според чл.117 във връзка с чл.110 ЗЗД е 5 години и започва да тече от 03.04.2020 година. Следователно възможността на кредитора да търси вземането си би се погасила по давност на 03.04.2025 година. Към този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година. Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 21.06.2025 година. Видно е в случая, че вземането не е погасено по давност.

В производството не бяха ангажирани доказателства ответникът да е заплатил заетата сума, поради което предявеният установителен иск се явява основателен. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.

При такива мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. А. с ЕГН ********** от град ****** ул.******** вземането на „*********** ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. **** район *******, бул. ********* за сумата от 332.34 Евро, 3 представляваща задължение за главница по договор за потребителски кредит № 567721, сключен между длъжника и С******* АД на 03.09.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.03.2025 година до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.736 по описа на РС Монтана за 2025 година.

ОСЪЖДА В. Г. А. с ЕГН ********** от град ****** ул.******** ДА ЗАПЛАТИ на „*********** ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. **** район *******, бул. ********* сумата от 281.21 Евро разноски в настоящото и 63.71 Евро разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________

4