Определение № 49870 от 04.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49870 гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110146135 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 04.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 46135/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, като се твърди, че на 22.09.2024 г., около 10:00 часа било настъпило ПТП на републикански път II-37 км 100+410, между лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ......., чийто водач поради управление с несъобразена с пътните условия и релеф скорост реализирал удар с движещото се в лентата за насрещно движение лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ..........., управляван от Т.Д. и собственост на Ц.Б..

Навежда доводи, че за инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1774850/22.09.2024 г.

Излага съображения, че за лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ..........., била сключена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 47042417518000673 с период на застрахователно покритие от 16.08.2024 г. до 15.08.2025 г.

Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/30/123003149660, с период на застрахователното покритие от 16.10.2023 г. до 16.10.2024 г. Твърди, че с оглед ПТП-то при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 470424242457579, като на сервиза, извършил възстановителните дейности, била изплатена сумата от 5139,12 лева с платежно нареждане от 13.11.2024 г., като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева. Поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и 1 неговия застраховател. Инвокира доводи, че е поканил ответника да му заплати дължимата сума в размер на 5139,12 лева и обичайните разходи в размер на 25,00 лева, но последният бил отказал. Прави доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени доказателства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за изясняване на обстоятелства, свързани с мехазнима на ПТП и нанесените вреди, както и за допускане изслушването на САТЕ и ССчЕ по задачите, поставени в исковата молба, както и по реда на чл. 186 ГПК да се изиска административно-наказателната преписка от МВР. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми по делото, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва, че към датата на ПТП-то имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ......., сключена с ответното дружество, както и че във връзка с процесното произшествие ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 5139,12 лева и сторило обичайни разноски в размер на 25,00 лева.

Твърди, че механизма на ПТП-то е различен от твърдения от ищеца, като оспорва последния. Поддържа, че произшествието не било настъпило по вина на застрахования при ответника водач, като в тази връзка сочи, че липсвало влязла в сила присъда или друг акт, който с категоричност да удостоверява наличието й. Излага съображения за недоказаност на претенцията. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП-то бил водачът на застрахования при ищеца лек автомобил, тъй като същият бил управлявал с несъобразена скорост и неправомерно бил навлязъл в лентата за насрещно движение, което всъщност предизвикало удара между двата автомобила. Навежда довод, че размерът на претендираното от ищеца обезщетение е прекомерен и не отговаря на действителните разходи за ремонтновъзстановителните дейности и цената на труда. Прави доказателствено искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване за изясняване на обстоятелства, свързани с мехазнима на ПТП, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи цветни снимки на увредения автомобил, както за допускане на допълнителни задачи към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и 2 противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение, както и да установи обстоятелствата, на които основава възражението си, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на застрахования при ищеца автомобил.

Между страните не се спори, поради което следва на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК да бъде отделено за безспорно, че: 1) при ищеца имало валидно сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ..........., която била с период на застрахователно покритие от 16.08.2024 г. до 15.08.2025 г.; 2) че на 22.09.2024 г., около 10:00 часа, на републикански път II-37 км 100+410, било настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ........... и лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № .......; 3) към датата на инцидента гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ......., била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) ищецът е заплатил нанесени имуществени вреди в размер на 5139,12 лева, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева; 5) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума, който е отказал да заплати дължимата сума.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

С оглед направените оспорвания, съдът намира, че е основателно доказателственото искане на ищеца и ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за обстоятелства, свързани с настъпването на ПТП-то, неговия механизъм и настъпилите вреди. Доказателственото искане е допустимо, тъй като не попада в обхвата на чл. 164 ГПК, а с оглед предмета на делото се явява и относимо и необходимо.

Основателно е искането за допускане изслушване на САТЕ по въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същото е допустимо, относимо и необходимо, а за обстоятелствата и връзките между тях, за които се иска вещото лице да даде експертно заключение, страната носи доказателствена тежест.

Доказателствените искания на ищеца да бъде задължен ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства и за допускане на ССчЕ по задачите, поставени в исковата молба, са процесуално допустими, но не необходими, с оглед отделеното за безспорно, поради което доказателствените искания следва да бъдат оставени без уважение.

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че макар и да е процесуално допустимо, искането по реда на чл. 186 ГПК да бъдат изискани от ОДМВР Пазарджик заверени копия от докумените, съдържащи се в административно-наказателна преписка, образувана въз основа на Протокол за ПТП № 1774850/22.09.2024 г. и съставения АУАН на виновния водач, съдът намира, че искането е както неотносимо в една си част към предмета на правния спор, така и не необходимо, като следва да се посочи, че наказателното постановление е представено с исковата молба. Следователно доказателственото искане следва да бъде оставено без уважение.

3

Неоснователно е искането на ответника да бъде задължен ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи цветен снимков материал от извършения оглед на автомобила. Така формулираното доказателствено искане е процесуално недопустимо. По реда на чл. 190 ГПК може да се изискват само писмени доказателствени средства, а снимките макар и да са допустими доказателствени средства по ГПК не са писмени доказателства, като способите за тяхното събиране са различни от тези за писмените доказателства.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единставено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.01.2026 г. от 11:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) при ищеца имало валидно сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ..........., която била с период на застрахователно покритие от 16.08.2024 г. до 15.08.2025 г.; 2) че на 22.09.2024 г., около 10:00 часа, на републикански път II-37 км 100+410, било настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Мока“, рег. № ........... и лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № .......; 3) към датата на инцидента гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С 500“, рег. № ......., била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 4) ищецът е заплатил нанесени имуществени вреди в размер на 5139,12 лева, като освен това били сторени ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева; 5) ищецът е поканил ответника да заплати дължимата сума, който е отказал да заплати дължимата сума.