Решение № 61 от 11.01.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив,11 януари, 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети декември, две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Св. Методиева касационно административно - наказателно дело № 2722 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Касационният жалбоподател „Персенк Инвест“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, обжалва чрез пълномощника си адв. Ж.Г.Решение № 1194/28.07.2020 г., постановено по АНД № 3941/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 1 наказателен състав. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 40 от 17.06.2020 г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл.35, ал.1 от ЗЧАВ, вр. с чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии.

В касационната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се сочи да е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Възразява се, че е било нарушено правото на жалбоподателя да участва лично в съдебно заседание пред районния съд и да защити изложените в жалбата си твърдения. Сочи се също, че съдът е нарушил материалния закон, приемайки, че дружеството е нарушило чл.35 от ЗЧАВ, без да е отчел специфичните атмосферни условия, описани в жалбата и произтичащите от това особености в работата на системите за оросяване. Отразено е, че липсва виновно поведение на дружеството – жалбоподател, като не е налице отчитане по надлежния ред на концентрацията на замърсяващите атмосферния въздух вещества. Твърди се, че съдът неправилно не се е съобразил с доводите на дружеството за наличие на маловажен случай на нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Моли се отмяна на съдебното решение и съответно на наказателното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил представител.

Ответникът по жалбата РИОСВ - Пловдив, е депозирал писмен отговор по касационната жалба, в който е изразил подробно становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът е представляван от упълномощен юрисконсулт, който поддържа становището за отхвърляне на жалбата и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова, моли да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив, на базата на събраните по делото писмени доказателства е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните факти, първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на категорично установено нарушение по чл.35 от ЗЧАВ, във връзка с чл.70, ал.7, т.1 и т.2 от Наредба № 1/27.06.2005 г. Съдът е отчел в тази насока обстоятелството, че независимо от предприетите от дружеството -жалбоподател мерки по чл.70, ал.7 от Наредбата – въвеждане на оросителна система - то, предвид установения при извършената проверка резултат, а именно неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на прах при осъществяване дейността на дружеството, те са се явили неефективни. Правилна е била преценката на въззивния съд, че в случая е било възможно ограничаването на установеното неорганизирано изпускане на прах в атмосферния въздух, ако са били взети други по-ефективни мерки от страна на жалбоподателя, като поради това е налице и осъществено от обективна страна нарушение по чл.35 от ЗЧАВ. В тази насока, следва да се има предвид, че нито в първоначалната, нито в касационната жалба, дружеството-жалбоподател е навеждало каквито и да било доводи във връзка с това, че практически не е било възможно за него ограничаването на неорганизираното изпускане на емисии в атмосферния въздух. Напротив, в тази насока наказващият орган изрично е посочил какви възможни и предвидени в нормата на чл.70, ал.7 от Наредбата мерки биха могли да бъдат взети. Възраженията, свързани с това, че поради характерните атмосферни условия за мястото на осъществяваната дейност и съответно за периода от годината разпространението на прахови частици не може да се ограничи, не могат да обусловят извод в насока липса на противоправно поведение от страна на дружеството, доколкото за същото съществува задължение да съобрази задължението си като или капсулова машините и оборудването, ползвани за обработка на твърди материали, или се снабди с други средства за намаляване на емисиите на прахообразни вещества. Въвеждането на система за оросяване е само алтернатива, предвидена за местата за товарене и разтоварване, а в случая проверката е осъществена на цялата ТСИ, която е била на открито и некапсулована. Възражението за липсата на измерване на съответните емисии също е неоснователно, тъй като според Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат само организираните газови потоци, изпускани в атмосферния въздух, а в случая изпускането на емисии е неорганизирано по см. на §1, т.10 от ДР на ЗЧАВ и съответно по аргумент от чл.2 на цитираната Наредба не подлежи на измерване. Следователно измерване по реда на Наредба № 6 от 26.03.1999 г. не е било необходимо, а и нормата на чл.35 от ЗЧАВ не изисква за съставомерността на нарушението да е налице конкретно превишение на вредните емисии в атмосферния въздух.

Съдът, постановил обжалваното съдебно решение, е дал правилен и законосъобразен отговор на всички възражения, наведени с жалбата против наказателното постановление, като в тази връзка настоящият съдебен състав препраща към достатъчно подробните му мотиви.

Възприема се като законосъобразно направена и преценката относно липсата на основание да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като допълнение към изложеното, следва да се посочи, че наказващият орган в достатъчна степен е съобразил обстоятелството, че за дружеството няма данни да има други нарушения и че има въведена в експлоатация оросителна система, като е приложил и санкция, ориентирана към минимума и под средния размер, предвиден в чл.35 от ЗЧАВ.

Относно възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради провеждане на съдебното заседание пред първоинстанционния съд в отсъствие на страните, то настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. В НПК, който е приложимият закон по отношение на връчването на съобщения и призовки, съгласно чл.84 от ЗАНН, не е предвиден минимален срок за призоваване преди датата на съдебното заседание. Напротив, предвижда се призоваване и в бързи случаи, и по телефона. В случая, законосъобразно първоинстанционният съд е приел в деня на съдебното заседание, че жалбоподателят е редовно призован, доколкото призовката е била връчена на посочения в жалбата съдебен адрес за призоваване на същия. Отделно от това е бил призован и лично пълномощникът на жалбоподателя, който, въпреки твърденията си, не е представил доказателства за уважителни причини за сочената невъзможност да се яви в съдебно заседание. С жалбата са били представени писмени доказателства, които са били приети от съда, като жалбоподателят не е формулирал с нея искане за събиране на други доказателства, което да не е било уважено от съда. В съдебното заседание не е бил провеждан разпит на свидетели, нито съдът се е произнасял по доказателствени искания, направени ответната страна, поради което и неявяването на процесуален представител на жалбоподателя не е довело в конкретния случай до засягане на неговото право на защита. Друг е въпросът, че мотивите, изложени в съдебното решение, които са свързани с преценката по даване ход на делото, би следвало да се съдържат в протокола от съдебното заседание, където е мястото на тяхното излагане. Последното обаче не се отразява върху валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, за което и служебна проверка осъществи настоящия съдебен състав съобразно с чл.218, ал.2 от АПК.

Ето защо и оспореното решение ще следва да се остави в сила като законосъобразно и правилно и при този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, както и факта, че представителството е осъществено чрез депозиране на отговор по касационната жалба и участие на юрисконсулт в едно съдебно заседание, съдът намери, че следва да присъди в полза на РИОСВ -

Пловдив юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева.

Воден от горното, на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1194 от 28.07.2020 г., постановено по АНД № 3941/2020 г. на Районен съд – Пловдив, 1 н.с.

ОСЪЖДА „Персенк

Инвест“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***да заплати на РИОСВ - Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.