Решение № 3262 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3262 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110212112 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д- чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по депозирана жалба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя му М. П. П., срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0004617 от 19.12.2022 г., издадено от Ч. А. К. – и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на дружество „***“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в, т. 2, предл. 1 от ЗАвПр.

В жалбата от управителя на „***“ ЕООД М. П. П. се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, като се позовава на санкционната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността на дружеството. В тази насока в жалбата се въвеждат твърдения за липса на визирания в нормата на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр. „отказ“ от предоставяне на разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф на проверяващите органи. Предвид наличието на извършена прехвърлителна сделка на процесния товарен автомобил преди твърдяната дата на нарушението, се сочи липсата на обективна възможност от предоставяне на исканите от дружеството разпечатки и извлечени данни. Навеждат се аргументи и в посока несъразмерност на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството жалбоподател „***“ ЕООД не се представлява като не се явява и упълномощения представител на същото адв. Х. Х. от Адвокатска колегия – 1

Варна.

Въззиваемата страна – директор на РД „АА“ – София, редовно призована, не изпраща.

В съпроводителното писмо към преписката, приложена към сезиращата съда жалба, се излагат доводи в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му като законосъобразно.

Претендират се разноски.

След анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 31.10.2022 г., от А. Г. Г. – инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София срещу „***“ ЕООД бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 330591/31.10.2022 г. за това, че на същата дата, около 15:10 часа в гр. София, ул. Витиня № 1, в сградата на РД „АА“ – София, след извършена преди това комплексна проверка на дружеството „***“ ЕООД, притежаващо лиценз № 23621 на Общността за извършване на международен превоз на товари, дружествотожалбоподател, в качеството му на превозвач, не представило поисканата с известие от 11.10.2022 г. информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф, монтиран в товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „1224 Атего“ с рег. № *** и от картата на водача Е. Г., който го е управлявал в периода от 01.11.2021 г. до 30.09.2022 г. Актосъставителят Г. възприел същото за нарушение на чл. 91в, т. 2, предл. 1 от ЗАвПр, поради което в присъствието на един свидетел пристъпил към съставяне на процесния АУАН. Така съставеният АУАН бил надлежно връчен на представляващия дружествотожалбоподател на датата на съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения срещу описаното административно нарушение в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН на 19.12.2022 г. Ч. А. К. – директор на РД „АА“ - София издал обжалваното Наказателно постановление № 420004617 от 19.12.2022 г., с което наложил на дружество „***“ ЕООД на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в, т. 2, предл. 1 от ЗАвПр.

Процесният санкционен акт бил получен от представител на дружествотожалбоподател на 14.08.2023 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице - наказаното юридическо лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт по чл. 58д, ал. 1 ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването 2 на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на указаното правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от Закон за автомобилните превози за актосъставителя, като е представена и заповед за компетентност на административнонаказващия орган. АУАН и НП са издадени при спазване на изискуемата форма.

В хода на служебно извършената от съда проверка, настоящият състав обаче констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при нарушение на процесуалния закон и при неправилно приложение на материалното право.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно нормата на чл. 91в, т. 2 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ - превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача. Видно от съдържанието в АУАН, административнонаказателната отговорност на санкционираното ЮЛ е ангажирана за това, че „превозвачът не представя информация“. Абсолютно същата словесна формулировка е възприета и в оспореното наказателно постановление, като формулировката на нарушението е изцяло взаимствана и автоматично пренесена от съдържанието на АУАН. На следващо място следва да се отбележи, че в посочената санкционна норма на чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр не се съдържа относимо наказание за приетото за осъществено от жалбоподателя. Съгласно посочената норма „на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв.“

От вменената за нарушена от страна на дружеството жалбоподател норма на чл. 91в, т. 2, предл. 1 ЗАвПр следва, че нормативно уредените задължения на превозвачите във връзка с работата на дигиталните тахографи са прецизно регламентирани в посочената разпоредба от ЗАвПр. Съгласно нормата превозвачите са "... длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача". При уреждане на признаците досежно обективната страна на нарушението, санкционната норма на чл.104, ал.7 ЗАвПр не просто препраща към чл.91в, т.2 ЗАвПр, а самостоятелно установява две възможни форми на изпълнителното деяние на предвиденото с нея административно нарушение.

Предвидената санкция се налага на превозвач или лице, извършващо превози за собствена сметка, който 1. не съхранява разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или 2. отказва да ги предостави за проверка от контролните органи. Видно от 3 цитирания текст, втората форма на изпълнителното деяние се изразява не във фактическото непредоставяне на посочените документи при проверка, което може да се дължи на различни причини, а в отказ същите да бъдат предоставени.

В настоящия случай никъде не е вменено на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, че е отказал да предостави подобна информация (в какъвто смисъл е предл. последно на предвидената санкционна норма на чл. 104, ал. 7 от ЗАвПр). В тази връзка, от словесното описание на нарушението никъде не може да се установи, че става въпрос за отказ от предоставяне на въпросната информация, като единствено е посочено, че не е представена такава. За да е налице отказ, следва или да има изрично заявен такъв от представител на дружеството, или да са осъществени някакви конклудентни действия, от които да става категорично и недвусмислено ясно, че дружеството няма намерение и не желае да предостави информацията, която се изисква от него. Поради това съдът намира, че основанието за налагане на санкцията на дружество „***“ ЕООД не отговаря на нарушението на чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр, защото там е предвидено, че се наказва отказ за предоставяне на изискани данни.

Предвид изложеното и съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и правото за присъждане на разноски възниква за дружеството жалбоподател, като са приложени и доказателства в тази насока.

На основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Цитираната разпоредба намира приложение само при депозирано искане от страната за намаляване на разноските, каквото в настоящето производство е направено с постъпване на съпроводителното писмо, придружаващо преписката. Възнаграждението за един адвокат съгласно разпоредбата на чл.

18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа в актуалната й към момента на сключване на договора за правна помощ редакция, възлиза на 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. при интерес от 1000 до 10 000 лв. Поради изложеното и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и процесуалното участие на представителя на въззивника, съдът намери, че следва да присъди в цялост претендирания хонорар в размер на 255,64 евро /500 лева/ в полза на дружеството жалбоподател „***“ ЕООД, която сума Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ София следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004617 от 19.12.2022 г., издадено от Ч. А. К. – и.д. Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София, с което на дружество „***“ ЕООД на основание чл.

104, ал. 7, предл. последно от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 91в, т. 2, предл. 1 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация“ София да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК *** сумата от 255,64 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и четири евроцента/ евро /с левова равностойност 500 лева/, представляваща сторени по делото от дружеството разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София - град, в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5