Решение № 415 от 11.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 415 гр. Пловдив, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20255330200729 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от

М. А. Б. срещу

Наказателно постановление № 24-1030-011152 от дата 15.01.2025г.издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив , Сектор Пътна полиция , с което на М. А. Б. ЕГН ********** за нарушаване на състава на :1.за нарушение на чл.104 а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 ,на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП 2.за нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева,на основание чл.183 ал.4т.7 пр.1 от ЗДвП и т.3 за нарушение на чл.137 В ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева,на основание чл.183 ал.4т.10 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.В съдебно заседание искането се поддържа от адв.М.,пълномощник на жалбоподателя.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от 1 процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия.

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни сроковенарушението и нарушителят са установени на 14.12.2024г., на която дата е съставен и АУАН-GA)3259949 на 14.12.2024г , а атакуваното НП е издадено на 15.01.2025 г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на 14.12.2024г. в 15.20ч. в гр.Пловдив ул.“Ландос“ до № 67 , водачът М. Б. управлява лек автомобил Форд Галакси с рег.№***. При което е спрян за проверка от М. С. –*** при група 01 Сигма Пловдив.Като по време на проверката на същия са констатирани три нарушения—а именно,че:1. водачът използва мобилен телефон по време на движение ,без устройство позволяващо ,използването телефона без участието на ръцете му-нарушение по чл.104 А от ЗДВП 2.водачът не използва обезопасителен колан по време на движение,с който е оборудван автомобила –нарушение по чл.137 А ал.1 от ЗДвП 3.превозва три броя деца без система за обезопасяване-нарушение по чл.137 В ал.3 от ЗДвП.

За което на водача Б. на място бил съставен АУАН , а в последствие и НП.Актът бил предявен на жалбоподателя, той се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения.След това е депозирано писмено възражение ,което не е счетено за основателно.

Разпитан в хода на делото е актосъставителя- М. С. .Същият потвърждава акта и подписа си в него,както и констатираните нарушения.Посочва и мястото на извършване на самото нарушение.Посочва,че нарушенията в АУАН са установени лично от него. За което на водача е съставен АУАН ,връчен и подписан от нарушителя без възражения.Показанията се възприемат в пълнота от съда,като ясни ,точни и непредубедени.

В конкретния случай съдът счита ,че следва да разгледа отделно 2 описаните в АУАН и НП нарушения:

По отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 104А от ЗДвП от страна на жалбоподателя съдът намира че по настоящето дело се установи наличието на достатъчно доказателства за извършването му.

Нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП изисква от обективна страна използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача. В случая съставомерните елементи на това нарушение са налице.

Като от субективна страна също е доказано деянието ,тъй като всеки водач на МПС е наясно с това свое задължение и е длъжен да не го нарушава.

В този смисъл нарушението извършено от Б. е доказано действително по безспорен начин.Като и в двата акта и в АУАН и в НП е квалифицирано по идентичен начин ,както и по тъждествен начин е описано изпълнителното деяние.

За нарушението по чл. 137А ал. 1 от ЗДвП

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 137а, ал. 1, от ЗДвП .

Посочената норма гласи, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява, се че Б. като водач на МПС на 14.12.2024г. в 15.20 часа в гр. Пловдив е управлявал лек автомобил Форд Галакси с рег.№*** като не бил поставил обезопасителния си колан. Именно това е поводът да се ангажира административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП, като по време на движение не е използвал и поставил обезопасителния колан, с който МПС е било оборудвано.

Посочените в НП правила за поведение имат за цел да се гарантират живота и здравето на всички участници в движението, както и да се предотвратят настъпване на ПТП-та с фатални последици.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния 3 характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави обезопасителен колан може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на самия него, но напълно ги е игнорирал, като е избрал различна линия на поведение. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване а именно да се движи в автомобила без обезопасителен колан.

По нарушението по чл. 137в, ал. 3 от ЗДвП :

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството и субективните и обективни елементи на деянието по третото визирано в наказателното постановление нарушение, а именно превозване на дете на възраст под 3 години без система за обезопасяване. Това се установява, от разпита на свид. М. С. , а именно установено е че в автомобила са се возили три броя деца на видима възраст под 3 години, без същото да са обезопасени по какъвто и да е начин. Именно това е и описаното нарушение – нито автомобилът е бил оборудван с такава система, нито децата са били обезопасени в нея. Именно това изпълва съставомерните признаци на нарушението по чл. 137в ал. 3 от ЗДвП В моторните превозни средства от категории M1, N1, N2 и N3, които не са оборудвани със системи за обезопасяване, не се допуска превозването на деца под тригодишна възраст

Съгласно т. 48 на § 6 от ПЗР на ЗДвП "Система за обезопасяване на деца" е комплект от компоненти, които могат да включват комбинация от ленти или гъвкави компоненти с осигурителна ключалка, регулиращи устройства, присъединителни приспособления и в някои случаи допълнителен стол и/или екран срещу удар, които могат да бъдат закрепвани към превозното средство. Тя е предвидена да намали риска от увреждане на пътника в случай на удар или рязко спиране на превозното средство посредством ограничаване подвижността на тялото на пътника. Видно от показанията на свидетеля и от записаното в АУАН такава система не е била налична, съответно няма как да са били поставени в тях децата под 3 годишна възраст.

Не се опровергават фактическите констатации на актосъставителя от 4

АУАН в тази част. Не се посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН в тази част.

Съдът намира, че нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да постави детето в система за обезопасяване може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота и здравето на малолетните, но напълно ги е игнорирал, като е избрал различна линия на поведение. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване а именно детето да се превозва без обезопасителна система.

По възраженията:

Тук е мястото да се обсъди ,че по никакъв начин ,нито с гласни ,нито с писмени доказателства бяха оборени твърденията на актосъставителя,а така също и описаното в АУАН и НП.И в този смисъл тезата на жалбоподателя и повереника му за това,че Б. не е автор на вменените нарушения не беше доказана.Не се доказа и възражението им,че нарушенията не са се случили на посоченото в АУАН и НП място , а са били до дома на Б. ,а именно и когато автомобила е бил в покой. Напротив ,показанията на С. посочват ясно и конкретно ,че процесният лек автомобил с водач Б. е бил в движение ,като впоследствие са го спрели и са го накарали да се изтегли ,за да не пречи на движението.

Не отговаря на действителността описаното в жалбата ,че е нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1т.7 от ЗАНН, а именно,че не е посочена нормата от закона въз основа ,на която са наложени глобите.Видно от съдържанието на оспорваното НП изрично са посочени законовите разпоредби ,въз основа на които са наложени административните наказания глоба-по т.1- за нарушение по чл. 104 А от ЗДВП ,на основание чл.183ал.4т.6 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева . по т.2 –за нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП ,на основание чл.183 ал.4т.7пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева и по т.3-за нарушение на чл.137 В ал.3 от ЗДвП ,на основание чл.183ал.4 т.10 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50 лева.Като в тази връзка следва да се добави ,че същите са напълно точно и 5 съответно определени от наказващия орган,при спазване на правилата залегнали в чл.27 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.

По разноските:

Съобразно изхода по делото, разноски не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-011152 от дата 15.01.2025г.издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив , Сектор Пътна полиция , с което на М. А. Б. ЕГН ********** за нарушаване на състава на: т.1.за нарушение на чл.104 а от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 ,на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП,т. 2:за нарушение по чл.137 а ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева,на основание чл.183 ал.4т.7 пр.1 от ЗДвП и по т.3: за нарушение на чл.137 В ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева,на основание чл.183 ал.4т.10 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6