Решение № 23 от 18.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Велико Търново, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И.ова в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600383 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат К. М. от АК-Велико Търново, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т. и по жалба от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., против Присъда рег. № 35/18.11.2025год., постановена по НОХД № 678/2025год. по описа на Окръжен съд-гр.Велико Търново.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия И. К. Т. за виновен в това, че на 02.07.2022 г., около 15:00 часа на П П III-504, участък „Стефан Стамболово- Свищов" при км 17+120, в с.

Стефан Стамболово, общ. Полски Тръмбеш при управление на МПС - товарен автомобил марка „Ман М07“, с рег. № ВТ89****, нарушил правилата за движение по пътищата установени в чл. 37, ал. 1 ЗДвП: „При завИ.е наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства“, като при извършване на маневра - завИ.е на ляво, не пропуснал насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16***, като е бил длъжен да го пропусне, но не е сторил това и е допуснал с него пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил 1 смъртта на мотоциклетиста В. П.ов В. от с. Първомайци, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, алт. 1, б. „б“ вр. с чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК вр. с чл. 58а вр. с чл. 54 от НК го осъдил на една година и четири месеца лишаване от свобода , като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, като определил изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, на основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, на подсъдимия И. К. Т. е наложено и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. К. Т. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - Велико Търново сумата от 2803, 60 лева / две хиляди осемстотни и три лева и 60 стотинки/ направени по делото разноски, както и 5.00 лева по сметка на ВТОС при служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият И. К. Т. е осъден да заплати на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р. направените по делото разноски за процесуален представител в размер общо на 4 800 /четири хиляди и осемстотин / лева.

С присъдата първоинстанционният съд се разпоредил и с веществените доказателства по делото, като постановил:

Вещественото доказателство товарен автомобил марка „Ман М07", с рег. № ВТ89****, след влизане в сила на присъдата да се върне на собственика „Гартон“ ООД, гр. Полски Тръмбеш.

Веществените доказателства: мотоциклет „Хонда“, модел „ЦРБ 600 РР“, с рег. № ВТ16***; черен мъжки портфейл, съдържащ парични средства, визитки, пластики и други, иззети с протокол за оглед от 02.07.2022 г., запечатан в безцветен полиетиленов плик с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е01593; мобилен телефон Samsung Galaxy S8 запечатан в полиетиленов плик с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е0159; мотористка каска, 2 бр. ръкавици, черна чанта Adidas и сива раница с кръст в нея, запечатан в полиетиленов чувал с етикет на ОДМР- Велико Търново, серия Е01592, след влизане в сила на присъдата да се върнат на наследниците на В. П.ов В..

С въззивната жалба, подадена от адвокат К. М. в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия И. К. Т., първонистанционната присъда е обжалвана само в частта на наложените наказания, като е заявено оплакване, че същите са явно несправедливи, тъй като са прекалено тежки.

Защитникът на подсъдимия Т. счита, че на подсъдимия е следвало да се наложи наказание в по-нисък размер. Излагат се съображения, че съставът на престъплението няма предвиден минимален размер на наказанието, което дава възможност на съда да определи наказание от три месеца лишаване от свобода. Излага се, че от друга страна правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи с изпитателен срок. Излага се, че при постановяване на присъдата без приложение на чл.55 от НК, първоинстанционният съд правилно е приел, че следва да се наложи и 2 наказание по чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК.

Освен това адвокат К. М. счита, че първоинстанционният съд е следвало да приложи чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като замени наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от една година, както и чл.55, ал.3 от НК, като не наложи наказанието по чл.343г от НК, във връзка с актуалната съдебна практика и Тълкувателно решение № 1, по тълкувателно дело № 1/2022 г., на ОСНК на ВКС.

Иска се на основание чл.337, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК, въззивният съд да постанови решение, с което да намали наказанията лишаване от свобода и лишаване от права на подсъдимия И. К. Т. и да приложи института на условното осъждане, предвидено в нормата на чл.66, ал.1 от НК.

Алтернативно се иска въззивният съд да приложи чл.55, ал.1, т.2, б.

„б“ от НК, като замени наказанието „Лишаване от свобода“ с наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от една година и на основание и чл.55, ал.3 от НК да не наложи наказанието по чл.343г от НК.

С въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б., в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., първоинстанционната присъда е обжалвана само в частта на наложените наказания, като е заявено оплакване, че същите са явно несправедливи, тъй като са прекалено леки.

Адвокат А. Б. счита, че наложеното наказание на подсъдимия И. К. Т. е занижено, поради което присъдата е явно несправедлива. Излагат се съображения, че с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, наказанието „лишаване от свобода“, следва да бъде увеличено, като за справедлив размер адвокат А. Б. счита над средния предвиден в закона. Излага се, че пропорционално следва да бъде увеличено и наказанието по чл.343г от НК вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК- „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.

Излага се, че като се имат предвид събраните по делото доказателства, допуснатите груби нарушения на ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, причинената смърт на В. П.ов В., адвокат А. Б. счита, че на подсъдимия трябва да се наложи по-голямо наказание.

Иска се въззивният съд да осъди подсъдимия И. Тончев да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ над средния предвиден в закона размер, както и пропорционално да бъде увеличено наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, с приложението на разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК.

Освен това се иска въззивният съд да осъди подсъдимия И. Тончев да присъди на частните обвинители разноски за въззивната инстанция, както и да им присъди възнаграждение в общ размер на 1600 лева за процесуално представителстно за един адвокат в досъдебното производство, съгласно представените по делото пълномощни.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че подадените въззивни жалби са неоснователни.

3

Адвокат В. Б.- преупълномощен от адвокат А. Б. повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат В. Б. излага доводи, че първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият И. Т. е деец с ниска степен на обществена опасност предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви извършени от него, както и на добрите му характеристични данни. Тези обстоятелства не се оспорват от адвокат Б., но според него следва да се отбележи, че чистото съдебно минало представлява обичайно, а не изключително смекчаващо обстоятелство, тъй като то е характерно за огромна част от извършителите на пътно-транспортни престъпления. Излага се, че същевременно самият първоинстанционен съд е установил, че подсъдимият не е водач с безупречно поведение на пътя, като е допускал редица нарушения на ЗДвП в годините преди инкриминираното деяние, включително такива, които правилно са квалифицирани като отегчаващи отговорността обстоятелства. Възразява се, че тези данни не са получили достатъчна тежест при определяне на крайния размер на наказанието.

Адвокат В. Б. моли въззивния съд да има предвид, че в настоящия случай обществената опасност на деянието се определя преди всичко от допуснатото грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, управлението на товарен автомобил - източник на повишена опасност, настъпилият тежък резултат - отнемане на човешки живот, като тези последици са изключително тежки не само за близките на починалия, а и за обществото като цяло. Твърди се, че при тази съвкупност от обстоятелства, наложеното в минимални граници наказание не постига целите на чл. 36 НК, не отразява тежестта на причинения резултат и създава усещане за несправедливост у близките на загиналия и обществото.

От името на майката и бащата на починалия, адвокат В. Б. моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като определи наказание лишаване от свобода над средния размер предвиден в закона, което подсъдимият да изтърпи ефективно, и пропорционално да увеличи размера на наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ с приложението на чл. 49, ал. 2 НК, както и да присъди направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение в претендираните размери.

Според повереника на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р., само такова наказание би отговорило на принципа на справедливост и би дало знак, че човешкият живот е върховна ценност.

Частния обвинител К. С. Р. поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от адвокат В. Б.. Заявява, че синът й никога няма да се върне, но иска едно разумно наказание. Иска справедливост за живота на сина й.

Частния обвинител П. В. Р. поддържа подадената въззивна жалба от адвокат А. Б. и оспорва жалбата на защитника на подсъдимия. На съдебните прения във въззивната инстанция поддържа казаното от адвокат В. Б..

Адвокат К. М., в качеството му на защитник на подсъдимия И. К. Т., 4 поддържа подадената от него въззивна жалба и оспорва въззивната жалба, подадена от адвокат А. Б. в качеството му на повереник на частните обвинители К. С. Р. и П. В. Р.. На съдебните прения във въззивната инстанция заявява, че счита, че случая на подсъдимия Т. е следвало да се наложи по-леко наказание. Излага се, че подсъдимият Т. никога не е оспорвал вината си за настъпване на вредоносния резултат и за настъпване смъртта на пострадалия и идеята на въззивната им жалба не е да търсят оправдателна присъда, а справедливо наказание.

Адвокат К. М. излага съображения, че престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Т. е непредпазливо деяние и счита, че първоинстанционният съд, при определяне размера на наказанието, не е съобразил две обстоятелства, които защитникът смята за резонно да се обсъдят в мотивите. На първо място адвокат М. посочва добрите характеристични данни за подсъдимия, наличието на семейство, две деца, трудова ангажираност. Излага се, че макар те да са споменати в мотивите на първоинстанционната присъда, тези обстоятелства не са довели до редуциране на наказанието му в по-нисък размер. Излага се, че действително подсъдимият има нарушения по ЗДвП, които обаче са за формални нарушения и са с по-ниска степен на обществена опасност. Според адвокат М. именно това обстоятелство следвало да е едното, което да наклони везните за определяне на по-ниско наказание.