Акт от 07.01.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 347 гр. Русе, 07.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Административен съд - Русе, в публично заседание на 08 декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЕНА ДЯКОВА

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора ДИАНА НЕЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА

КАН дело № 337 описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Стрийм пауър“ ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от управителя К.Й.Д., чрез пълномощника адв. Л.П., против Решение № 470 от 07.10.2021 г., постановено по АНД № 1098/2021 г. по описа на

Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0001003 от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) гр. Русе, с което на касатора за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на основание чл. 104а от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лева.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалноправни норми, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че въззивния съд неправилно не е установил наличието на нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непосочване на датата на извършване на административното нарушение в АУАН и в НП, въпреки наличието на посочени различни дати в тези актове. Развити са и съображения за маловажност на административното нарушение и наличието на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН (в редакцията му преди изменението от 23.12.2021 г.). Иска се съдът да отмени решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски за двете инстанции.

Касационният ответник – Директорът на РД „АА“ – Русе, в представено по делото писмено становище по касационната жалба, оспорва основателността й и моли съда да остави в сила постановеното въззивно решение.

Не претендира присъждане на разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, в случай че ответникът претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения съгласно Наредба № 1/2004 г.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че от събраните в хода на делото доказателства безспорно се установя всички елементи от обективна страна на нарушението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, за извършването на което е санкциониран касационният ответник – несвоевременно (в нормативно установения 30-дневен срок) е подал заявление до автомобилната администрация, в което да посочи настъпилите промени в адреса на управление на дружеството. Съдът е приел, че закъснението от 18 дни и достатъчно продължително и в съчетание с факта, че бездействието на наказаното лице е преустановено не по негова инициатива, а във връзка с действията на администрацията, в случая конкретното административно нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно. Съдът е обсъдил практически единственото възражение на жалбоподателя, свързано с посочването на датата на нарушението в АУАН и НП и е приел това възражение за неоснователно.

С тези аргументи въззивният съд потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира решението на районния съд за законосъобразно и правилно, като споделя напълно изложените в решението мотиви, които не намира за нужно да преповтаря.

По делото не е бил формиран спор относно фактическите обстоятелства, а именно че касаторът е превозвач, притежаващ лиценз на Общността за извършване на обществени превози на товари, както и че е променил адреса си на управление на 04.01.2021 г. без в 30-дневен срок от вписване на промяната да я е заявил пред автомобилната администрация, издала му лиценза. При подаването на това заявление на 23.02.2021 г. му е съставен АУАН за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП. Посочените обстоятелства са точно и ясно описани както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП.

Именно тези две релевантни за случая дати са посочени при описанието на административното нарушение. С оглед на това правилно районният съд е преценил, че не е налице твърдяното от наказаното лице – касатор в настоящото производство, нарушение на административнопроизводствените правилна (всъщност нарушение на изискването за форма на акта, досежно нормативно определените му реквизити). В случая от датата на извършеното вписване в Търговския регистър (04.01.2021 г.), за превозвача възниква задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП за уведомяване на автомобилната администрация, което задължение същият следва да изпълни в 30-дневен срок. Действително след изтичане на този срок касаторът вече е в нарушение, т.е. от 04.02.2021 г. вече е налице административното нарушение, но доколкото в случая се касае за нарушение, извършено чрез бездействие, наказаното лице е в нарушение и всеки следващ ден след тази дата до преустановяване на бездействието. В случая това е станало на 23.02.2021 г., когато е подадено заявление на уведомяване на автомобилната администрация. С оглед на това е без правно значение кога точно е започнало бездействието на касатора след като е продължило и е било налице към датата на проверката, посочена в АУАН и НП. Правилно въззивният съд е посочил, че началната дата би имала значение единствено, ако може да обуслови изтичането на давност, какъвто не е настоящия случай. Доколкото в случая се касае за бездействие, което е траяло в определен период от време, то не може да се приеме, че непосочването изрично на началния момент на периода и вписването само на крайната му дата, съставлява липса на посочване на датата на нарушението по смисъла на чл. 59, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Напълно обосновани, противно на твърденията на касатора, са и доводите на въззивния съд относно липсата на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен. Забавянето от 18 дни представлява повече от половината от предоставения на дружеството законов срок, в който същият е бил длъжен да заяви промяната в адреса си на управление.

По-същественото в случая е, че този срок е само 18 дни не защото касаторът по своя инициатива е изпълнил задължението си по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, а единствено поради факта, че автомобилната администрация във връзка с друго производство го е издирила на новия вписан адрес и е провокирала действия от страна на дружеството по уведомяване. Тук е мястото да се посочи, че вписването на адреса на управление на дружеството в Търговския регистър, който е публичен и достъпен на всички граждани и организации, включително и за автомобилната администрация не дерогира задължението на касатора като превозвач, притежаващ лиценз на Общността за обществен превоз на товари да заяви тази промяна и пред автомобилната администрация, въз основа на което заявяване лицензът му да бъде преиздаден с коректните данни за превозвача.

Прецени в съвкупност всички тези обстоятелства напълно подкрепят извода на въззивния съд, че в случая административното нарушение не може да бъде прието за маловажно и за него не може да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Преценката за маловажност изисква анализ на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и на дееца, и не се обуславя единствено от срока на осъщественото бездействие.

Всичко изложено до тук води до извод за законосъобразност на оспореното пред настоящата инстанция въззивно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В

СИЛА Решение №

470 от 07.10.2021 г., постановено по АНД № 1098/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0001003 от 15.04.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Русе.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.