Решение № 40 от 20.03.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Панагюрище, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20225230100345 по описа за 2022 година

Производството по делото е по чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК

Предявени са от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Л. Г. Г. и Р. П. Б. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено, че Л. Г. Г. и Р. П.

Б. дължат солидарно на ищеца сумата в размер на 2547,61 лв.- представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 30042646051 от 18.02.2020 г. ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 237,84 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021г., сума в размер на 951,29 лева- договорно възнаграждение за периода от 10.11.2020 г. до 03.12.2021 г , както и 102.26 лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г., 722,09 лв.- възнаграждение за закупен пакет „Фаст“, както и 77,62 лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г. , 1086,25 лв. – възнаграждение за закупен пакет „Флекси“, както и 116,76 лева – лихва върху посочената сума за периода от 11.03.2020 г. до 03.12.2021 г. , както и 120,83 лева – лихва за забава за периода от 03.12.2021г. до 24.02.2022г., за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д №148/2022 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

В исковата молба се твърди, че на 18.02.2020 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответниците като солидарни длъжници бил сключен договор за потребителски кредит № 30042646051, по силата на който ищецът предоставил сумата в размер на 3000,00 лева, която ответниците се задължили да върнат на 24 месечни равни вноски, всяка в размер на 182,34 лв. Уговорен е годишен процент на разходите 48,79 %, годишен лихвен процент – 41,00%, лихвен процент на ден - 0,11 %. Твърди се, че било избрано закупуване на допълнителни услуги- Фаст с цена 900,00 лева и Флекси с цена 1350 лева, т.е. месечно се дължи заплащане на сума в размер на 93,75 лева- вноска за 1 закупени пакети допълнителни услуги. Сочи се, че на кредитополучателите били разяснени правата им по договора за кредит, както и договорите за закупени допълнителни услуги. Твърди се, че ищецът е изпълни точно задължението си по договора за кредит, като е предоставил на ответниците сума в размер на 3000 лева.

Твърди се, че съобразно чл. 4 от процесния договор за кредит се дължи на ищеца заплащане на договорно възнаграждение в размер на 951,29 лева, което е разсрочено съобразно погасителния план. Твърди се, че сключването на договори за допълнителни услуги не е предпоставка за сключване на договора за кредит, като ответниците по своя воля за заяви желание за закупуване на такива. В исковата молба се излагат доводи, че на 03.12.2021 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем като са спазени изискванията на общите условия на договора. Твърди се, че ответниците са изпълнили частично задължението си за заплащане на дължимите суми. Моли се да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са подадени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 27.04.2022 г., а исковата молба е подадена на 27.05.2022 г. (п.кл.) от процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство, като е налице индентет между сумите претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и тези претендирани с исковата молба, като сумата за мораторна лихва в последствие е единствено доуточнена (начина по който се формира) в хода на исковото производство.

От приложен по делото договор за потребителски кредит № 30042646051 от 18.02.2020 г. сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. Г. Г. и солидарен длъжник Р. П. Б. се установява, че между страните е сключен договор по силата, на който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на ответниците сумата в размер на 3000 лв., която ответниците се задължили да върнат солидарно на 24 месечни вноски, последната с падеж 10.02.2022 г., уговорен е ГПР в размер на 48,79%, както и ГЛП 41,00%. В договора е посочено, като допълнителни услуги- Фаст – право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, с цена на услугата 900 лева и Флекси - право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, с цена на услугата 1350 лева, като така общо дължимата сума, която следвало да бъде заплатена на ищеца е в размер на 6625,87 лева. Сумите за допълнителни услуги Фаст и Флекси са включени в погасителния план, подписан от ответниците.

От приет като доказателство по делото Анекс № 1 към договор за потребителски кредит от 12.05.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на 40,93 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.04.2022 г.

От приет като доказателство по делото Анекс № 2 към договор за потребителски кредит от 14.05.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на 2

37,91 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.05.2022 г.

От приет като доказателство по делото Анекс № 3 към договор за потребителски кредит от 24.09.2020 г. се установява, че страните са постигнали съгласие за намаляване на месечната вноска, както и намаляване на ГПР по кредита в размер на 35,45 %, като кредита следва да бъде върнат до 10.06.2022 г.

От представените по делото Общи условия, подписани от страните по спора се установява, че страните са се уговорили, че при просрочие на две месечни последователни вноски в пълен размер кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, съобразно т. 12.3 от Общите условия. Като санкция за забавено плащане на погасителна вноска е предвидено и начисляването на лихва за забава в размер уговорен между страните.

По делото е представено и прието като доказателствено уведомително писмо от ищеца изпратено до ответниците, с което кредита е обявен за предсрочно изискуем, което уведомление е връчено на ответника Б. на 21.01.2022 г. (л. 26 от делото), а изпратеното до Л. Г. се е върнало като непотърсено.

По делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза от заключението, на която се установява, че на ответника Л. Г. е предоставена сумата в размер на 3000лв., като от така предоставената сума е върната сумата в общ размер на 1325,80 лв., с която сума е заплатена главница в размер на 452,65 лв., договорната лихва в размер на 402,65 лв. и допълнителен пакет услуги – в размер на 441,66 лв., лихва за забава в размер на 29,10 лева. Вещото лице посочва, че общия размер на договорната лихва, ведно с цената за допълнителни услуги Фаст и Флекси е 10,50 пъти по-висок от размера на законната лихва за същия период, а размера на договорната лихва надминава три пъти размера на законната лихва – 3.99 пъти е по-висока договорната от законната лихва. Вещото лице изяснява, че възнагражденията по пакети за допълнителни услуги Фаст и Флекси не са включени в образуването на ГПР. Ценено съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът дава вяра на заключението на вещото лице, доколкото същото е обективно, компетентно изготвено и с него са дадени обосновани и пълни отговори на всички задачи поставени по делото.

При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти), които следва да бъдат установени от ищеца, като е негова доказателствената тежест да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва- валиден договор за потребителски кредит № 30042646051 от 18.02.2020 г., по който е предоставил на ответниците сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на задължението и размер на дължимата главница; че по силата на допълнителни споразумения неразделна част от договора ответниците са поели задължение за заплащане на сумата от 900 лева- услуга Фаст и 1350 лева- услуга Флекси и падежа на същите и действителност на уговорките по посочените пакети, действителна уговорка за договорно възнаграждение в размер на 951,29 лв., изпълнение на задълженията на кредитора, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на лихвите и 3 останалите разходи (такси и възнаграждения по пакет допълнителни услуги) в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за съответствето на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.

От данните по делото се установява, че между „Профи Кредит България“ ЕООД и Л. Г. и солидарен длъжник Р. Б. е сключен договор за потребителски кредит № 30042646051/18.02.2020 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ответника Г. сумата в размер на 3000 лв., а същата се е задължил да я върне солидарно с Р. Б. на 24 равни месечни вноски, в срок до 10.02.2022г., като в последствие датата на падежа е уговорена да е 10.06.2022г., с допълнително споразумение – анекс. Уговорен е между страните, че при просрочие на две или повече погасителни месечни вноски за кредитора възниква право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

По отношение на претенциите за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси, съдът намира следното:

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение за пакети допълнителни услуги, доколкото тези уговорки се явяват недействителни поради следното: с оглед посоченото в договора за кредит следва да се изведе изводът, че в тези допълнителни услуги са включени следните услуги: приоритетно разглежда и изплащана на потребителския кредит, право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Според съда „Допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж и такива са например издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в договора допълнителни услуги, услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последният да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на допълнителни услуги поставят в по-неблагоприятна позиция потребителя, не защитават правата му като послаба страна в правоотношението и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още повече, че е посочено, че цената на допълнителните услуги е дължима от потребителя към момента на сключване на договора, т. е. възнаграждението за допълнителните услуги се дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Тези суми се дължи от потребителя, не за конкретно предоставени от търговеца услуги, а за 4 възможността потребителя да упражни права, които така или иначе са му предоставени по закон. Таксите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него. Предвид изложеното следва да се приеме, че клаузите на договора касаещи предоставянето на допълнителни услуги се явяват недействителни поради противречие с императивни правни правила установени с оглед защита на потребителите, поради което и исков ите претенции за заплащане на възнаграждение по з а допълнителни услуги и се явяват неоснователни. Неоснователни са и претенциите за заплащане на лихва за забава върху тези суми, с оглед тяхната недължимост.

Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83ab7c92-5ec7-42c6-85ad-a3530e359a95