Решение № 129 от 09.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Стара Загора, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н.а като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20225500900032 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ във вр. с чл. 558, ал.5 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 09.08.2021 г., около 20:45 ч, в с. *, по ***, водачът К. В. Ч., при управление на л.а. марка „*“, модел „*“, с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение на заден ход, навлязъл в тревна площ, без да се увери, че е безопасно зад него, и блъснал М.С. Г..

Ищците са наследници на починалата вследствие на ПТП М.С. Г., на 81 години.

По случая е образувано ДП ЗМ № 1048/2021 г. на РУ Казанлък, пр.пр.

№ 3404/2021 по описа на ОП Стара Загора, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. К. В. Ч., нарушения на правилата за движение по пътищата. В случая съществувала пряка причинна връзка между деянието на виновния водач К. Ч. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на М.С. Г..

Твърди се, че за увреждащия л.а. “* *” с peг. № ***, управляван от К.

Ч., няма валидно сключена ЗГО, от което следва да се ангажира отговорността на Гаранционен фонд, гр. София. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционен фонд изплаща по застраховка “Гражданска отговорност” обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, причинени от МПС без валидно сключена ЗГО. Посочва се, че по силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят 1 покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв., до който Гаранционен фонд отговаря.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенция за изплащане на обезщетение пред Гаранционен фонд, гр. София, като са представени всички документи, с които разполагат, получени от ответника с о.р. на 27.10.2021 г. По случая са заведени щети № 21210210 и № 21210211, по които Гаранционен фонд в законоустановения срок не е предложил за плашат обезщетение. С оглед на изложеното се счита, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд, гр. София за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

В исковата молба се посочва, че М. М. С. и С. М. С. са деца на М. Г.. Те изживяват изключително тежко загубата на своята майка. Смъртта е напълно неочаквана и насилствена. Неочакваната смърт е съкрушителна за тях и предизвиква неописуеми душевни страдания за ищците. Отношенията по между им били изпълнени с чувство на много обич, уважение, силна привързаност и подкрепа. Смъртта на М. Г. предизвиквала много скръб и болка в нейните деца. Те загубили неочаквано и по изключително травмиращ начин човека, който ги е отгледал, възпитал и подготвил да вървят смело и достойно по житейския си път. Загиналата била техен пример за подражание, модел, който да следват и към който да се стремят. Твърди се, че моралните страдания от неочакваната и несвоевременна загуба са огромни и неописуеми и ще съпътстват ищците през целия им живот. Загубата на тяхната майка се отразила изключително негативно на здравословното и емоционалното им състояние, търпят много болки и страдания във връзка с причинената смърт.

Никой не очаквал смъртта й и поради тази причина несвоевременната загуба била огромен шок и трагедия за семейството. Тази болка не може да бъде компенсирана с нищо.

Починалата М. Г. била на 81 години, била дейна и работлива, в добро здравословно състояние. Тя била опора за децата си и винаги им е помагала, когато са имали нужда от нея.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача К. Ч., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото Гаранционен фонд, гр. София. Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу Гаранционен фонд, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

Направено е искане Гаранционен фонд, гр. София да бъде осъден да заплати на ищците М. М. С. и С. М. С., обезщетение в размер на по 25 500 лв., частичен иск от по 160 000 лева за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.С. Г..

2

Претендира се законна лихва върху сумите, считано от 27.01.2022 г.датата на която изтича срока за произнасяне на ГФ до окончателното изплащане за неимуществени вреди.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, като настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение, че редът за разглеждане на настоящите искове не е по Глава тридесет и втора „Производство по търговски спорове” от ГПК, като моли разглеждането на спора да става по общия ред.

Оспорва се изцяло исковата претенция - по основание и размер.

Посочва се, че липсва установено виновно противоправно поведение, обвинителен акт или друг акт, които са в хипотезата на чл.300 ГПК. По делото, както и по образуваната в ГФ щета не са представени доказателства за установяване на фактическия състав на риска „Гражданска отговорност“.

За установяване на механизма, обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП, за поведението на пострадалия няма към момента на подаване на исковата молба влязла в сила присъда. Не са представени ATE, СМЕ, Протокол за оглед на местопроизшествието, снимков материал, свидетелски показания, изготвени в досъдебното производство. Липсват данни за хода и резултата от същото.

Във връзка с гореизложеното, моли съдът да задължи ищеца да представи необходимите доказателства за установяване на причини, обстоятелства, механизъм на ПТП, механизъм на получаване на травматичните увреждания на загиналия.

Посочва се, че въпреки, че е официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, няма качеството на свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. Поради това същият няма и материална доказателствена сила за настоящия съд. В тази връзка се оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

Не се оспорва, че Гаранционен фонд към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното събитие и по образуваната щета №21210210/27.10.2021 и №21210211/27.10.2021г. като са уведомили ищците, че следва да представят доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне па обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. чл. 557, ал.1, т.2 , б. „а“ от КЗ, които доказателства не са представени пред ГФ, но са представени към настоящата искова молба.

Счита се, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред Гаранционен фонд не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради 3 обективна невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред съда.

Твърди се, че ищците са могли да се снабдят с изисканите доказателства своевременно на основание чл. 75, ал.1 от НПК, а в така създалата се ситуация е нарушен принципа на чл.9 от ГПК, предвид факта, че не само бланкетно е изпълнена процедура пред Гаранционен фонд, но и в настоящето производство ответникът е поставен в невъзможност да вземе становище, да ангажира доказателства и да осъществи адекватна защита.

Счита се, че всичко това води до извода, че поведението на ищцовата страна представлява злоупотреба с право.

Предвид липсата на установено със задължителната сила на осн. чл.300 от ГПК относно твърденията за наличие на противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС и причинна връзка на същото с вредите на ищеца, се оспорват изцяло съответните фактически твърдения в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите. Посочва се, че не са представени доказателства за установени на местопроизшествието следи от движение на неидентифицирано МПС, части от автомобил, включително фотографско или видеозаснемане. Към исковата молба е приложен единствено Констативен протокол за ПТП, който не е от кръга актове по чл. 300 ГПК. В тази връзка се оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинната връзка с получените от ищеца увреждания.

Евентуално, ако съдът счете иска против Фонда за основателен, се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Оспорва се претенцията за неимуществени вреди в предявените размери, заявява се, че искът е прекомерно завишен и с оглед принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната икономически условия, стандарт на живот и трайната съдебна практика за процесната 2019 година.

С допълнителната искова молба ищецът оспорват всички възражения на ответната страна като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

С оглед това, че ответникът не оспорва, че на 27.10.21 г. ищците са го уведомили за настъпилото ПТП на 09.08.2021 г., както и не оспорва настъпилата смъртта на М.С. Г. вследствие ПТП от 09.08.21 г., молят тези обстоятелства да бъдат обявени за безспорни и ненуждаещи се за доказване.

Заявява се, че оспорването на вината, противоправността на извършеното от водача на л.а. К. Ч. и механизма на настъпване на процесното ПТП е неоснователно.

Посочва се, че доколкото механизмът не е част от фактическия състав на непозволеното увреждане, същият не подлежи на доказване в настоящето производство. Посочва се, че представеният по делото Констативният протокол за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на 4 местопроизшествието, същият представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, се счита, че не е в тежест на ищците да доказват обстоятелства от механизма.

Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента, в случая вината на Ч., се предполага до доказване на противното, тъй като понятието за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право и за да се приеме, че има вина по смисъла на чл. 45 от ЗЗД не се изисква вината да е установена с влязла в сила присъда по наказателно дело. Напротив, тази презумпция за вина е въведена в гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори установената презумпция за вина. Присъдата има действие само относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК и те могат да са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от гражданския съд.

Заявява се, че в случая не са налице твърдяните от ответника основания за спиране на производството на основание чл.229, ал. 1, т.4 от ГПК. Посочва се, че гражданският съд спира производството на основание чл. 229. ал. 1. т. 4 ГПК само при висящо наказателно преследване в съдебна фаза, за каквото не са представени доказателства, нито се твърди, че срещу водача има внесен обвинителен акт.

Във връзка с твърденията на Гаранционен фонд, че извънсъдебната претенция пред него не се изчерпва с бланкетното подаване на молба от пострадалото лице, към нея ищците приложили всички документи, с които разполагат вкл. и Констативен протокол за ПТП. Заявява, че ако на Гаранционния фонд са му били нужни допълнителни документи, то законодателят му е дал възможност за снабдяване със същите и при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи справедливо обезщетение. Освен това, единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, е да има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията начл, 380 от КЗ, т.е. след отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищците, видно от заведената по случая преписка пред ответника, обстоятелство, което не се и оспорва от него. В този смисъл, уреденото в КЗ производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред ГФ е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на спора в законоустановения срок по КЗ и на 5 ищците им се предоставя възможност да предявят претенциите си по съдебен ред. Следва се отбележи, че дори и към настоящия момент, ответникът не предлага никакво плащане, което е видно и от отговора на исковата молба, с който същият оспорва исковете.