Определение № 2424 от 23.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно частно наказателно дело № 20261100601970 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесет и втора от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение от 16.02.2026 г., постановено по н. о. х. д. № 15613/2025 г. на Софийски районен съд, 104-ти състав, с което на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК съдебното производство по делото е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на посочените в мотивите към определението съществени нарушения на процесуалните правила.

Според представителя на СРП атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като счита, че повдигнатото обвинение по чл. 270, ал.

1 НК е в съответствие със закона и съдържа всички необходими реквизити.

Намира, че са посочени времето, мястото на извършване на деянието, както и самото престъпно деяние по недвусмислен начин, а именно, че на инкриминираната дата и място подсъдимият К. противно на установения правов ред е попречил на орган на власт да изпълни вменените му задължения, произтичащи от заеманата длъжност и по-конкретно – да задържи К., доколкото са били налице предпоставки за съмнение за извършено престъпление. Сочи, че тези обстоятелства са описани ясно, недвусмислено и изчерпателно от фактическа и правна страна в обстоятелствената част на обвинителния акт и напълно съответстват на заключителната му част.

На следващо място според прокурора в атакуваното определение на районния съд липсват мотиви по какъв точно начин са били накърнени правата на подсъдимия, като посоченото от съдебния състав съществено процесуално нарушение, което следва да се отстрани, не е ясно формулирано, а единствено е указано, че следва да се посочи конкретното изпълнително 1 деяние. Представителят на СРП намира, че това води до налучкване на волята на съда и ако същата е в смисъл да се изпишат конкретно извършените действия от страна на подсъдимия по противозаконно препятстване на полицейския служител да изпълни служебните си задължения, то това би довело до обезсмисляне на изписването на фактическата обстановка в обвинителния акт.

В заключение, прокурорът обосновава извод, че връщането на делото на досъдебната фаза за изписване подробно на фактите, предмет на обстоятелствената част на обвинителния акт, не би довело до промяна на фактическото положение на подсъдимия, а до ненужно формализиране и забавяне на процеса. Ето защо е отправено предложение до настоящата инстанция за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок от подсъдимия Т. М. К. чрез защитника му адв. П.Г. е постъпило писмено възражение срещу така депозирания протест.

Изложени са съображения за неоснователност и необоснованост на протеста, като според подсъдимия съжденията на прокурора са неясни. Сочи се, че изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК относно необходимото съдържание на обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт са императивни и ясни, като в конкретния случай в диспозитива на обвинителния акт относно престъплението по чл. 270, ал. 1 НК не са посочени никакви конкретни действия, извършени от К. на инкриминираната дата и място, нито конкретни факти, относими към повдигнатото обвинение. Намира, че това от своя страна не позволява на подсъдимия да разбере в какво точно престъпление е обвинен и съответно правилно да организира защитата си, което води до нарушение на правото му на защита и обуславя прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора с оглед отстраняване на нарушението.

Предвид всичко изложено във възражението, в заключение е отправена молба до настоящата инстанция за потвърждаване на протестираното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимира страна и в законоустановения срок, поради което е допустим. Разгледан по същество обаче, същият е неоснователен поради следното:

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу Т. М. К. за престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като се поддържа обвинение срещу него за това, че на 02.04.2025 г. в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 102, в чакалня на Централна жп гара София, е направил опит да принуди Д.Д.К., да извърши нещо противно на волята й – да оттегли подадената от К. жалба до полицейските органи при 03 РУ-СДВР, като употребил за това заплашване – казал на пострадалата Д. К. „Ако не оттеглиш жалбите, ще те убия!“ и замахнал с ръка да я удари в областта на лицето, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини. Със същия обвинителен акт срещу К. се поддържа обвинение и за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК за това, че на 02.04.2025 г. в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 102, Централна жп гара София, противозаконно е пречил на орган на властта 2

А.Й.Г. полицейски служител в група 03, сектор 02, ППДММ към ЗЖУ-София, при ГДЖ-СОБТ, на длъжност „полицай“, да изпълни задълженията си по чл.

72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление“.

Настоящият съдебен състав също приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно пълно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, издаден от прокурора са налице конкретни твърдения за времето, за мястото на извършване на инкриминираните деяния, за евентуалното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби (словом и цифром). Наред с това в обвинителния акт (в неговата обстоятелствена част), при описание на обвинението с правна квалификация чл. 270, ал. 1 НК от правна страна, прокурорът е проявил пестеливост при описание на относимите към поддържаното обвинение факти, създаваща неяснота относно неговата позиция, касаеща конкретния начин на осъществяване на претендираната престъпна проява и за конкретното участие на подсъдимия при нейното извършване. Това е така, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е описал една поредица от претендирани действия на К., осъществени, по мнението на прокурора, на 02.04.2025 г. на бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 102 в чакалня на Централна гара София и изразяващи се в „противозаконно пречене на орган на власт“, но не се е ангажирал с ясни твърдения за конкретно поведение на подсъдимия, с което той е осъществил деянието по чл. 270, ал. 1 НК, в което го обвинява.

Така, прокурорът е описал, че на инкриминираното място след осъществени агресивни действия от страна на подсъдимия спрямо свидетелите К. и Симеонов към местопроизшествието се насочили намиращите се наблизо полицейски служители свидетелите Т. и Г..

Последните, в изпълнение на служебните си задължения, се насочили към подсъдимия, като Г. му разпоредил незабавно да преустанови агресивното си поведение. Подсъдимият не изпълнил полицейското разпореждане и вместо това обсипал служителите на МВР с обиди и закани и изблъскал с ръце Г..

Последният успял да изведе К. извън чакалнята пред гарата, който от своя страна продължил да буйства и посегнал към Г. да го удари с ръка, но не успял. Това принудило Г. да уведоми подсъдимия, че ще бъде задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, включително и чрез използването на помощни средства – белезници, като посегнал към ръцете на К.. Това обаче предизвикало още по-буйна съпротива от негова страна, като в този момент Г. успял да обгърне с ръце през раменете тялото на К. и да го стовари на земята, тъй като това била единствената възможност за преустановяване на продължаващото агресивно поведение.

Щом К. се озовал на земята, Г. успял да му извие ръцете и да му постави белезници.

Така установената и описана от прокурора фактическа обстановка според същия налага правния извод, че К. е осъществил от обективна и 3 субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. При обосноваване на правните си изводи обаче представителят на СРП е посочил единствено, че на 02.04.2025 г. в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза" № 102, Централна жп гара София, противозаконно е пречил на орган на властта – А.Й.Г. полицейски служител в група 03, сектор 02, ППДММ към ЗЖУ-София, при ГДЖ-СОБТ, на длъжност „полицай“, да изпълни задълженията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление“. Тази обосновка е буквално възпроизведена и в диспозитива на обвинителния акт, без обаче да се сочи в какво се изразява изпълнителното деяние „пречене на орган на власт“, както правилно е посочил и районният съд. Буквалното цитиране на законовия текст на разпоредбата на чл. 270, ал. 1 НК и препращането към конкретното задължение, за осъществяване на което прокурорът счита, че подсъдимият е попречил, не покрива минималните изисквания на чл. 246, ал. 3 НПК досежно правната квалификация. Още повече, така приетата от прокурора фактическа обстановка сочи на множество извършени действия от страна на подсъдимия спрямо полицейския служител Г.. Никъде обаче в обвинителния акт прокурорът не е посочил кое от тези действия счита, че покрива признаците на „пречене на орган на власт“ по смисъла на чл. 270 , ал. 1 НК. Тази пестеливост (доколкото не се е ангажирал с твърдение за начина, способите и правното основание за изпълнение на задълженията на конкретния орган на властта, за начина, конкретно действие или бездействие на създаване на пречка пред този орган от страна на подсъдимия и евентуалното несъответствие на такова действие или бездействие на подсъдимия с нормативно предписано му правомерно поведение) на прокурора при излагане на неговите фактически съображения относно начина на извършване на това деяние създава неяснота относно фактическите съображения, които са мотивирали прокурора да поддържа и това обвинение по чл. 270, ал. 1 НК срещу К..

В този смисъл необходимо е да бъде посочено още, при изготвяне на обвинителния акт прокурорът следва да предостави на подсъдимия, а и на решаващия съдебен състав, своето еднозначно и достатъчно ясно и разбираемо становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на претендираните престъпления, а не да им предлага възможност за различна фактическа и правна интерпретация на очертания от него предмет на делото. Това е така, тъй като подсъдимия изгражда своята защита срещу твърдения на прокурора, веднъж за факти и втори път за право (съставомерност на тези факти), поради което същите трябва да доставят ясна и непротиворечива информация за претендираната връзка на всяко от фактическите обстоятелства с елементи от състава на съответното престъпление.

Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на подсъдимото лице, за начина и механизма на извършване на твърдените деяния и конкретното участие на подсъдимия в тяхното осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя фактическите рамки на обвинението, срещу което подсъдимият е принуден да се защитава, а диспозитив ът на 4 обвинителния акт посочва приложимото според прокурора право и в този смисъл определя правните рамки на обвинението. Поради това фактическият дефицит в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на деянията изправя подсъдимия пред невъзможност да разбере обвинението (в неговата фактическа, а и правна част) и да организира своята защита. В конкретния случай подсъдимият е принуден да се брани срещу твърдения на прокурора, които имат неясен, декларативен и обобщаващ характер и не носят минимално необходимата информативност за факти от обективната действителност, която информация да му позволи да разбере предмета, обема и насочеността на процесуалните усилия, които трябва да положи при упражняване правото си на защита.

Разпечатката съдържа 30 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83aae0ef-01f5-4599-9b17-9b5c0b678746