Решение № 16653 от 25.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16653 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А Гражданско дело № 20241110110605 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от 22.10.2024 г., подадена от „Б. Т.“ ООД срещу „Ти – Ел П.“ ООД, с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и ответника били установени трайни търговски взаимоотношения, по силата на които продавал на купувача панели и уплътнения за дограма и подобен род стоки срещу заплащането на възнаграждение. За периода от 02.06.2022 г. до 07.02.2023 г. ответникът заявил закупуването на стоки, за които не заплатил дължимото възнаграждение. Ответникът отивал в склад на продавача където получавал стоките, заедно с издадената за тях фактура, падежът на която настъпвал с изтичането на 14дневен срок. Стоките били доставени и одобрени от ответника, съгласно презумпцията по чл. 324, изр. 2 ТЗ. Лихвите за забава се начислявали считано от 14-ти ден от датата на фактурите, съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, доколкото същите били получавани от длъжника заедно със стоките. Към 06.07.2023 г. общият размер на дължимите от ответника задължения възлизал на 6407,13 лв. за главница и 396,09 лв. за законна лихва за забава, за които вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 38365/2023 г. по описа на СРС, 172 с-в.

Ответникът направил възражение, че на 06.04.2023 г. е извършил плащане на сумата в размер на 3200 лв., на 23.08.2023 г. платил сумата от 2196,17 лв., а на 04.12.2023 г. сумата от 700,03 лв. Ищецът твърди, че доколкото купувачът не е уточнил конкретните фактури, задълженията по които желае да погаси с плащането на посочените суми, следва че приложение намира правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД за погасяване на найстарите дългове. В тази връзка, погасени били задължения предхождащи исковия период, а остатъкът от 759,20 лв. послужил за частично погасяване на фактура № 0700011682/02.06.2022 г., в общ размер на 871,20 лв. Сочи, че към датата на подаване 1 на заявлението – 07.07.2023 г. непогасените задължения били формирани, както следва: фактура № дата на издаване сума главница в лева падеж сума лихва до 06.07.23 г. общо дължимо

***

02.06.2022

***

12,91

124,91

***

28.10.2022

316,4411.11.2022

20,92

337,36

**********

02.11.2022

701,3216.11.2022

45,39

746,71

***

03.11.2022

316,4417.11.2022

20,39

336,83

***

18.11.2022

625,0801.12.2022

37,85

662,93

***

28.11.2022

592,9212.12.2022

34,09

627,01

**********

30.11.2022

323,2814.12.2022

18,41

341,69

**********

06.12.2022

392,4020.12.2022

21,69

414,09

***

13.12.2022

210,9627.12.2022

11,25

222,21

***

19.12.2022

210,9602.01.2023

10,90

221,86

***

22.12.2022