Решение № 6007 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6007 гр. С., 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110120600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „И. А. М.“ АД срещу Т. Г. П., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1100 лв. /562,42 евро/, представляваща имотна вреда от извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 636,31 лв. / 325,34 евро/, представляваща лихва за забава за периода от дата на извършване на деянието 07.04.2020 г. до дата на подаване на исковата молба - 09.04.2025 г.

В исковата молба се твърди, че в периода от 06.04.2020 г. до 15.04.2020 г. при условията на продължавано престъпление, ответницата е възбудила заблуждение у служители на редица финансови институции, включително и „И. А. М.“ АД, че е лицето Р. Х. Ц. и че възнамерява да се задължи по договори за паричен заем. На 07.04.2020 г. в гр. С., ул. „А. Б. С." № **, с цел да набави за себе си имотна облага, ответницата възбудила заблуждение у служител на ищеца - Ц. А. А., че е лицето Р. Х. Ц. и че възнамерява да се задължи по договор за паричен заем № *******/ 07.04.2020 г., като на същата дата на ответницата била предоставена сума в размер на 1250 лева. Твърди, че по кредита е погасена сума в размер на 150,00 лв., с оглед на което е причинила на ищеца имотна вреда в размер на 1100 лв. Твърди, че е било образувано досъдебно производство, както и че е внесен обвинителен акт, в който деянието било квалифицирано по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи, че наказателното производство е приключило с влязла в сила присъда № **/**.**.**** г., постановена по НОХД ****/****. по описа на СРС, с която ответницата била призната за виновна в това, че на 07.04.2020 г. в гр. С., ул. „А. Б. С." № **, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Ц. А. А., 1 служител на „И. А. М.“ АД, че е лицето Р. Х. Ц. и че възнамерява да се задължи по Договор за паричен заем № *******/ 07.04.2020 г., като на 07.04.2020 г. е предоставена сума в размер на 1250 лева, представляваща отпуснат кредит. Твърди, че към момента процесната сума не е върната. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Направено е искане от процесуален представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение.

С разпореждане № 145000 /18.09.2025 г., връчено на 08.10.2025 г. на ответницата е била разяснена възможността за постановяване на неприсъствено решение при неподаване отговор в срок и неявяване в първото по делото открито съдебно заседание. Ответницата е била редовно призована за първото по делото съдебно заседание, с призовка, връчена на 29.12.2025 г.

Не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.

Исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че към материалите по делото е приобщена и присъда, постановена по н. о. х. д. №****/**** по описа н СРС, 16 състав, влязла в сила на 16.02.2024 г., с която ответницата е призната за виновна в това, че за периода от 06.04.2020 г. до 15.04.2020 г., при условията на продължавано престъпление с пет деяния извършила престъпление по чл. 209 НК и за периода от 07.04.2020 г. до 15.04.2020 г. в гр. С., при условията на продължавано престъпление с три деяния извършила престъпление по чл. 318 НК. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, което по силата на чл.

239, ал. 2 ГПК не се мотивира по същество, като е достатъчно в него да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и предвид своевременно направеното искане в тази насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 51,13 евро /100 лв./ – държавна такса и 102,26 евро /200 лв./ – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал. 8 2

ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Б. г., ул. „А. С." № **, общ. Б. С., обл. В., да заплати на „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л." бл. № *, бул. „Д. Н." № **, ет. *, ап.офис **-**, А. С. Ц., на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 562,42 евро /1100 лв./, представляваща имотна вреда от извършено престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 318, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба - 09.04.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 325,34 евро /636,31 лв. /, представляваща лихва за забава за периода от дата на извършване на деянието 07.04.2020 г. до дата на подаване на исковата молба - 09.04.2025 г.

ОСЪЖДА Т. Г. П., ЕГН: **********, с адрес: с. Б. г., ул. „А. С." № **, общ. Б. С., обл. В., да заплати на „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „Л." бл. № *, бул. „Д. Н." № **, ет. *, ап.офис **-**, А. С. Ц., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 153,39 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3