Решение № 716 от 12.08.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. Бургас, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. И.

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500394 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивната жалба на ОБЩИНА НЕСЕБЪР със седалище и адрес на управление : гр.Несебър, ул.“Еделвайс“ №10, представлявана от кмет Н.Димитров, против Решение № 20/21.01.24г., постановено по гр.д.

№321/23г. по описа на НРС, с което е уважена заявената против жалбоподателя вещна претенция на ищците по делото.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, изразяваща се в постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие на материалния закон.

Конкретно се възразява срещу трите решаващи правни мотива на първата инстанция за уважаването на заявената претенция за собственост, основана на давностно владение, а именно: че представената по делото Заповед №234/12.09.89г. за откриване на производство по отчуждаването на процесния имот не е подписана и не може да бъде санирана, поради което не произвежда правно действие; че Заповед № 275/27.11.89г. е подписана от заместник- председателя на ИК на ОНСНесебър, но по делото липсвали доказателства той да е бил оправомощен за това; че не са представени доказателства за фактическото получаване на обезщетението от собствениците на отчуждения със Заповед №257/27.22.89г. имот.

На база горните съображения съдът неправилно бил приел, че процесният имот не е бил отчуждаван, владян е от наследодателя на ищците и от тях, може да бъде придобиван по давност, 1 т.к. не е нито държавна, нито общинска собственост.

Така изтъкнатите доводи се сочат за изцяло неправилни.

Относно първия аргумент се възразява, че първата посочена заповед е само вътрешно ведомствена, поради което липсата на подпис върху нея няма възприетото от съда правно значение за отчуждаването на имота;

Относно второто съображение се възразява, че общината няма нормативното задължение да съхранява трудовото досие на напуснал работник или служител( в казуса на Ат.С.) за период подълъг от пет години, а в случая се касае до действия отпреди 34 години. След като един документ е загубен или унищожен, се поддържа, че фактът обективиран в него подлежи на установяване с всички доказателствени средства, вкл. и по косвен път. Страната поддържа ,че събраните в процеса документи( в частност представеното по делото заверено копие и оригинал на разплащателна ведомост за м. Ноември 1989г.) еднозначно водят до извода, че Ат.С. е изпълнявал функциите на Председател на ИК на ОбНС- Несебър през м. ноември 1989 г. В този момент Председателя на ИК на ОбНС –Несебър е бил в отпуск, а вторият заместник –председател на ИК(И.П.) е бил в болнични.Затова функцията е била делегирана на С..Последният е бил и председател на комисия по ТСУБ, което е самостоятелно основание да положи легитимен подпис върху заповед №275/27.11.89г.

Относно третия аргумент на съда се възразява с това, че по делото има данни за уведомяването на наследодателя за отчуждаването, че с платежно нареждане от 24.01.90г., постъпило в банка ДСК на 30.01.90г., сумата е депозирана по сметка и с писма с изх. 94 02-510/02.05.90г. С., Д. и И. К.и Д.и са уведомени, а с писмо с изх.№ 53 0-00-115/17.10.90г. банката е уведомена, че процедурата е приключила и сумите следва да се изплатят на правоимащите лица.С оглед това страната намира за спазени изискванията на чл.77 от ЗТСУ(отм.), приемащ собствениците за редовно обезщетени, ако в 14-дневен срок от уведомяването не се явят за получаване в брой на определеното им парично обезщетение, след което парите се депозират в ДСК в спестовен влог на тяхно име.Липсата на информация в електронните архиви на ДСК за направени плащания според страната не променя горния факт. Освен това през 1990г. банките не са ползвали електронни архиви, а според удостоверение от 13.11.23г. информацията за банковите операции на хартиен носител се съхраняват до пет години.

Оспорва се и изводът на съда, че през цялата година по сметките на Общината не е имало движение, след като тогава други банки освен ДСК е нямало, а според Правилника за самоуправление на Общината, тя целогодишно събира редица подробно изброени данъци, такси и парични постъпления и същевременно извършва всичките си плащания за заплати, поддръжка на материална база, ремонти, финансира всички свои мероприятия и дейности, така че горният извод на съда се сочи за направен в противоречие с правилата на формалната логика.

Страната е направила и доказателствени искания, които съдът е оставил без уважение по съображения, изложени в определението по доклада му.

В срок е постъпил отговор на жалбата , подаден от въззиваемите: Д. К. Д. с ЕГН **********, В. К. Д. с ЕГН ********** и З. В. Д.- Н. с ЕГН **********- всички с постоянен адрес в *****, чрез адв. Ж.Иванова- АК-Бургас с адрес: гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ №4.

В отговора жалбата се сочи за допустима, но изцяло неоснователна.Затова и т.к. решението на първата инстанция се приема за правилно и законосъобразно, се моли то да бъде потвърдено от БОС.Дирят се и съдебно- деловодни разноски. Не се ангажират нови доказателства.

2

Конкретно се възразява обосновано срещу всяко оплакване на въззивника, като страната напълно се солидаризира с мотивите, изложени в обжалваното съдебно решение.

Заповедта, поставяща начало на отчуждителното производство се сочи за непроизвеждаща действие, като неподписана; втората заповед също се приема за такава, т.к. е подписана от заместник председател, който не е бил оторизиран за това( на осн. чл.265 от ППЗТСУ за отчуждаване на недвижими имоти). Заместването на председателя на ИК на ОбНС се сочи за допустимо само в хипотезата на чл.52 ал.4 от Закона за народните съвети, въз основа на изрична писмена заповед на председателя на ОбНС, каквато в случая не се представя. Поддържа се, че в следствие горното имотът не е бил отчужден от държавата, а после не е преминал в патримониума на общината по силата на §42 от ЗОС.Следователно не е била налице и забрана за придобиването му по давност ( по см. на §1 от ДР на ЗС).За недоказано се сочи и твърдението на общината за редовно извършено плащане на обезщетение за отчуждаването на имота.

Възразява се и срещу направеното пред БОС доказателствено искане, сочено за преклудирано още пред първата инстанция, без да се изтъква наличие на обективни пречки за своевременното му заявяване, а освен това се твърди да е неотносимо към спора.

Извършената от БОС проверка по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за допустима, а служебната такава по чл.269 от ГПК определя като валидно и допустимо съдебното решение, изключая частта, в която съдът се е произнесъл в диспозитива на акта си като е признал право на собственост на ищците за установено и по наследство от Д. Д..

След направеното във въззивната инстанция по указание на съда уточнение на исковата молба, ищците са заявили като основание за правата си в имота само давност, към която присъединяват полезна такава и от своя наследодател, посочен по-горе.

Тъй като основание „наследяване“ на вещното право на собственост не е било заявено, произнасянето на съда се явява недопустимо в тази му част, като постановено извън петитума за съдебна защита, с който е бил сезиран от ищцовата страна.

В тази част решението следва да бъде обезсилено.

По съществото на спора, в контекста на оплакванията за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните в процеса доказателства и в приложение на закона, въззивният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ******, В. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ***** и З. В. Д. - Н., ЕГН **********, с адрес:

******, подадена чрез процесуалния им представител адвокат Ж. Д. Иванова от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Несебър, *** против Община Несебър, Булстат 000057122, с адрес: гр. Несебър, ***, представлявана от кмета Николай Димитров по претенция с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК- за установяване на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот(ПИ) с идентификатор ***, с адрес: с. Равда, ул. „Чайка“ № 5, с площ от 755 кв.м., съставляващ УПИ XIX - 139 в кв. 25 по плана на с. Равда, одобрен със Заповед № 261/08.11.1994г. на площ от 720 кв.м. Сочат, че са придобили имота въз основа на давностно владение(вж. и уточнението на претенцията им, направено пред БОС в този смисъл и прието в последно о.с.з.), продължило повече от десет години, присъединявайки владението на наследодателя им К.Д. Д. - баща на първите двама ищци и съпруг на третата ищца.

3

Обяснили са, че първоначално този имот е бил част от дворно регулирано място, находящо се в с. Равда с площ от 1200 кв.м. при съседи: С.О., Д. В., път и ниви с построена върху него къща, собствени на К.И. Д. - прадядо на първите двама ищци, починал на 21.07.1935г. След неговата смърт имотът станал собствен на наследниците му по закон - тримата му сина Д. К. Д. - дядо на първите двама ищци, С. К. Д. и И. К. Д., за което се снабдили с н.а.№ 23, том 1, дело № 37/1957г. на Народен съдия при Народен Съд гр. Поморие за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения ЗССНБ. Твърдят, че дворното регулирано място от 1200 кв.м. и сградата били владени единствено от Д. К. Д., който живял в сградата със семейството си, поддържал я и полагал грижи за дворното място, което оградил с трайна ограда, обработвал го и събирал добивите от него.

Уточняват, че на 06.03.1971г. тримата съсобственици извършили съдебна делба на дворното място и сградата, като в дял на Д. К. Д. било поставено част от дворното място на площ от 436 кв.м., за което бил отреден парцел III, имот 140 в кв. 21 по плана на с. Равда, урегулиран от 520 кв.м., заедно с построената в него сграда от 58 кв.м., а остатъкът от дворното място на площ от 764 кв.м. останало съсобствено. Сочат, че след извършената делба Д. К. Д. започнал да владее като свой ведно с предоставения му по делбата имот и останалата част от дворното място с площ от 764 кв.м.- двата имота продължили да бъдат оградени и ползвани от него като един общ имот без вътрешни граници помежду им до момента на смъртта му на 27.07.1993г. Твърдят, че след смъртта на Д. К. Д. на 27.07.1993г., неговият син и наследодател на ищците- К.Д. Д., владеел имота като свой собствен, явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено в периода от 27.07.1993г. до датата на смъртта си - 29.09.1999г., като никой не бил оспорвал правото му на собственост. К. Д. поддържал оградата, заграждаща поземления имот, обработвал го, събирал добивите от него, използвал го за складиране на различни движими вещи и други. Наследодателят на ищците декларирал имота в Община Несебър като свой собствен и заплащал местни данъци и такси за него до датата на смъртта си. Ищците заявяват, че след смъртта на наследодателя си и до настоящия момент продължават да владеят имота като свой собствен по давност, като владението им било явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено,те заплащали и данъците към Община Несебър. Присъединяват на основание чл. 82 от ЗС владението на наследодателя си К.Д. Д. от 27.07.1993г. до 29.09.1999г. (датата на смъртта му) към тяхното владение, като развиват доводи, че са налице предпоставките за това. Излагат, че през 2021г. Община Несебър съставила за имота Акт за частна общинска собственост № 6689 от 19.05.2021г. ,но той не е бил издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, нито бил подписан от Кмета на Община Несебър. Наред с това сочат, че е незаконосъобразен и невярно отразява правата на собственост на Общината върху процесния имот, т.к .тя не е собственик на процесния имот.

По изложените съображения са молели съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната Община Несебър, че ищците са съсобственици на основание давностно владение на поземлен имот № ***, с адрес: с. Равда, ул. „Чайка“ № 5, с площ от 755 кв.м., съставляващ УПИ XIX - 139 в кв. 25 по плана на с. Равда, одобрен със Заповед № 261/08.11.1994г. на площ от 720 кв.м.