Решение № 34 от 06.02.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 574/2023
- Вид
- Решение № 34
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Данчо Йорданов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 27е · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 34 гр. Добрич, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200574 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. С. С., ЕГН **********, чрез адвокат Х. Х. от Адвокатска колегия – Добрич, адрес на кантората: ул. ****, срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4213525, издаден от ОДМВР Добрич, с който на С. С. С., ЕГН **********, в качеството на законен представител на ****, със седалище и адрес на управление: ****, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лв.
С жалбата се незаконосъобразен. иска отмяна на електронния фиш, като
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С депозирана по делото писмена защита се иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразен. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, 1 на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14 - дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К № 4213525, издаден от ОДМВР Добрич.
Правната норма на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП представлява правило за поведение, което има за адресат в случая съответния правоприлагащ орган и регламентира процедурата по издаване на електронен фиш (ЕФ). Това правило е изразено чрез свързани в определено съждение понятия. Касае се до обективирано мисловно съдържание, подчинено на законите на логиката, а що се касае до неговото езиково изразяване - на правилата на граматиката. От това следва, че тълкуването на нормата следва да започне с изясняване на изразената по този начин мисъл, а това изисква да се разкрие освен съдържанието на употребените понятия (което в конкретния случай не се налага, защото в изречението са използвани понятия на обикновения език с онова съдържание, което се влага в тях в обикновения живот), още да се установи тяхната логическа връзка, съобразно с важещите в това отношение правила на етимологията и синтаксиса. Последното се постига чрез правилата на граматическото тълкуване. В тази връзка следва да се има предвид следното:
С разпоредбите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11 от Закона за движението по пътищата е въведена възможност за установяване на административни нарушения и ангажиране на административнонаказателна отговорност по олекотена процедура, която се основава на автоматизирани технически средства или системи, като се елиминира субективният елемент при установяване на нарушенията. Текстът на разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП гласи: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано 2 техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Пренесено на плоскостта на конкретния случай, единственият възможен извод, който се налага по правилата на граматическото тълкуване е, че обособената част „в отсъствието на контролен орган и на нарушител” пояснява издаването на електронен фиш за налагане на глоба, а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо средство или система. С други думи, смисълът на построеното изречение е, че когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством автоматизирано техническо средство или система, тогава се издава електронен фиш за налагане на глоба. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който изисква да се състави акт от определено лице - контролен орган, и то в присъствието на нарушителя.
Непосредствено след извеждане в ал. 1 на чл. 189 на принципа, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст, е дадено изключението от правилото, а именно случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без за това да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана систематически, разпоредбата на ал. 4 също налага извод, че „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението.
Ето защо и на всички тези основания, настоящият състав на съда намира, че изискването на закона е свързано с обстоятелствата, при които се съставя електронният фиш, и в конкретния случай те са спазени. По делото е приет като доказателство протокол № 3-17-20 от 04.11.2020 г. от проверката на Мобилна система за видеоконтрол на нарушения на правилата за движение ТFR1-М, № 518/07, в който е посочено, че системата е монтирана на лек автомобил с рег. № ТХ 1001 РХ (л. 50). Този автомобил следва да бъде позициониран и системата – включена. В този смисъл присъствието на полицейски служител не означава, че по някакъв начин последният влияе на констатирането и заснемането от автоматизирането техническо средство на 3 нарушението. Същевременно конкретното местоположение на мобилната система за видеоконтрол винаги може да бъде установено не само от изготвения с нея видеоклип, но и чрез утвърдената схема на установъчните пунктове по контрол на скоростта за съответната територия.
В електронния фиш, предмет на обжалване по настоящото дело е посочено мястото на извършване на нарушението – с. ****, общ. Добричка, обл. Добрич, по път ****, до автобусна спирка. В самия снимков материал, приложен по делото са изписани и точните географски координати на местоположението на патрулния автомобил, в който е била монтирана мобилната система за видеоконтрол. В настоящия случай, соченото място на извършване на нарушението попада в териториалната структура на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Добрич, от която е издаден електронния фиш. В закона не е поставено изискване фишовете да се издават от съответното районно управление, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл, след като нарушението е извършено в рамките на териториалната юрисдикция на съответната областна дирекция, то съвсем законосъобразно последната е посочена и като издател на документа.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Всички тези реквизити се съдържат в конкретния електронен фиш, поради което доводите на жалбоподателя за пороци в тази насока са неоснователни.
В действителност в електронния фиш не е посочен редът за неговото обжалване – срок, чрез кого и пред кого се подава жалбата. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, още повече, че законодателят в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидил такова изискване. Имайки предвид, че жалбоподателят в законоустановения 14-дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е сезирал Добричкият районен съд с жалба срещу издадения 4 електронен фиш, то съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че като правоспособен водач на моторно превозно средство, преминал съответното обучение, жалбоподателят е длъжен да познава нормативната уредба, свързана с правилата за движение по пътищата, в това число и разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията, действала към датата на връчване на електронния фиш), електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Видно от приложената по делото справка за електронен фиш серия К № 4213525 от Автоматизираната информационна система „Административно-наказателна дейност“ На МВР (АИС АНД), предоставена от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич, електронният фиш е съставен на 01.12.2020 г. и връчен на 13.04.2023 г., като в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Добрич не е постъпвала писмена декларация от С. С.
С. с данни за лицето, извършило нарушението, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (л.л. 21, 23 и 47). При така възприетата и изложена фактическа обстановка от процесуална страна съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство.
За пълнота на изложението, както и за яснота, съдът намира за нужно да отбележи следното:
ЕФ е издаден на 01.12.2020 г. за нарушение, извършено на **** г., като ЕФ е връчен на 13.04.2023 г. Обстоятелството, че ЕФ е връчен след повече от две години и четири месеца след издаването му не води до извода, че наказателното преследване е погасено по давност, така както счита жалбоподателят, тъй като законодателят в разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН не посочва срок, в който ЕФ следва да бъде връчен.
Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от четири години и шест месеца от извършване на нарушението, 5 независимо от спирането или прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност. В настоящия случай деянието, вменено като нарушение е извършено на **** г., като абсолютната давност за наказателно преследване спрямо наказаното лице изтича на 28.05.2025 г. С други думи – към настоящия момент не са налице основанията за отмяна на обжалвания ЕФ поради изтекла абсолютна погасителна давност.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на **** г., в 08:55 часа, в населено място - с. ****, общ. Добричка, обл. Добрич, по път ****, до автобусна спирка, с МПС - товарен автомобил „****”, с регистрационен номер ****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ТFR1 - М 518. При разрешена стойност на скоростта 50 км/ч е установена стойност на скоростта 89 км/ч, като превишената стойност на скоростта е 39 км/ч – нарушение по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение, на С. С. С., като законен представител на ****, ЕИК ****, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4, е наложено административно наказание глоба в размер на 400.00 лева.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.