Решение № 14093 от 18.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14093 гр. София, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110131190 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.08.2023 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На единадесети юли година две хиляди двадесет и трета в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 31190 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, 1 за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на .... ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. ...., с ЕИК ...., представлявано от изпълнителния директор .... исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против М. Б. Т., с ЕГН **********, от гр. ....... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 07.09.2021 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 129,93 лв., от която: сумата от 100,14 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 31, находящ се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, ет. 6, с абонатен № 276845, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., но не е заплащал дължимата цена за посочения период, като сумата за имота възлиза на общо 129,93 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „....” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на М. Б. Т., че същата дължи на .... ЕАД – гр. София сумата от общо 129,93 лв., от която: сумата от 100,14 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции като основателни и доказани, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначеният на ответницата М. Б. Т. особен представител, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Прави се възражение за погасителна давност по отношение на претендираната главница и лихва за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г.

Оспорва се качеството на ответницата на собственик или ползвател на процесния отопляван 2 недвижим имот. Излагат се подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание назначеният на ответницата особен представител поддържа отговора на исковата молба.

С определение от 27.03.2023 г. „....” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице-помагач „....” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по реда на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 52113/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 17.11.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която М. Б. Т. е осъдена да заплати на .... ЕАД сумата от 100,14 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. ......, абонатен № 276845 за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г., сумата от 29,79 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 26.08.2021 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “Топлофикация София” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на .... АД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „....” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Топлофикация София” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 2480 от 04.07.2002 г., сключен между „....” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши 3 доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „....” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 69, том I, рег. № 2692, дело № 67 от 17.04.2018 г., се установява, че М. Б. Т. се е разпоредила чрез покупко-продажба със собствения си недвижим имот, представляващ апартамент 31 , находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, ет. 6, в полза на трето лице, а от представения заверен препис от Заявление № Г-4873 от 25.02.2019 г. е видно, че новият собственик е направил искане за откриване на партида на негово име.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „....” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 278 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 227,24 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 50,76 лв. Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до 27.08.2019 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за абонатен № 276845, за периода от месец май 2017 г. до месец април 2018 г. са в размер на 100,14 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 29,79 лв. – лихва за забава, като за процесния период е била издадена една изравнителна сметка.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “Топлофикация София” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик 4 на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 31, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „Зона Б-18“, бл. 7, ет. 6, на който адрес е открита партида на абонатен № 276845.

Безспорно установено е, че ответницата е била собственик на процесния отопляван имот през процесния период, като се е разпоредила с апартамента си на 17.04.2018 г. Спори се относно размера на дължимите суми.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да заплащат топлинната енергия по съответния ред.