Решение № 4160 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4160 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100505750 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1882/08.02.2023г. по гр.д. № 39236 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 165-ти състав е признато за установено по искове, предявени с искова молба вх. № 152261/21.07.2022г. по регистъра на СРС с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Г. И. В., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 1204,04лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.04.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на ползвани ВиК услуги в апартамент *** в гр. София, ж.к. ******* в гр. София за отметен период от 28.01.2012г. до 01.12.2021г.; сумата от 143,41лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.04.2012г. до 07.01.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 22237/2022г. по описа на СРС, като Г. И. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 265,44лв., като са отхвърлени исковете за 1 горницата над присъдените размери до предявените размери съответно от 3371,39лв. главница и 868,81лв. за лихва, като Софийска вода“АД е осъдена да заплати на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв. на адвокат С. К. възнаграждение в размер на 204,67лв. за оказана безплатна правна помощ на Г. В. в производство пред СРС.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 59225/02.03.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете Г. И. В., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно. Посочила е, че не било установено да носител на вещно право на ползване върху имота и неправилно било прието, че е потребител на вик услуги в него. Справка от Агенция по Вписвания за това обстоятелство не била представена, писмото от СО, сочещо че тя била данъчно задължено лице не доказвал вещни права върху имота, още повече че било ясно, че като данъчно задължение лица се водели носителите на „голото“ право на собственост върху имота. Претендираните суми за лихви не следвало да се присъждат, защото ищецът не доказал дата на публикуване на сайта си на фактурите за главниците или по друг начин, така не било доказано че е изпаднала в забава Претендирала е разноски.

Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият- ищец Софийска вода” АД, ЕИК ******* не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 152261/21.07.2022г. по регистъра на СРС на Софийска вода” АД, ЕИК ******* срещу Г. И. В., ЕГН ********** с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че Г. И. В., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 3371,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.04.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на ползвани ВиК услуги в апартамент *** в гр. София, ж.к. *******“ *****, вх. А в гр. София 2 за отметен период от 28.01.2012г. до 01.12.2021г.; сумата от 868,81лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.04.2012г. до 07.01.2022г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 22237/2022г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е носител на вищни права върху имота и като такъв потребител на ВиК услуги в него, облигационните правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба № 4/2004г, потребил ВиК услуги в имота за периода в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, . Посочил е, че собствеността се доказвала от представената справка от АВписвания, както и от писмото от СО, сочещо че ответникът бил данъчно задължено лице за имота.

Ответникът Г. И. В., ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че представените по делото доказателства не установявали да е собственик на имота или да има вещни права на ползване върху имота, не било доказано че е потребил Вик услруги в имота в количества и на стойност, за които са предявени исковете, задълженията били погасени по давност. Посочил е, че не били представени карнети, нито фактури, нормата в ОУ за рекламации била нищожна като неравноправна, нямало доказателства че изпаднала в забава на плащанията. Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претнедирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е приложено заповедно дело № 22237/2022г. по описа на СРС от което се установява, че по заявление вх. № 84336/28.04.2022г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено Г. И. В., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ******* заплащане на сумата от 3371,39лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 28.04.2022г. до изплащането й, представляващи стойност на ползвани ВиК услуги в апартамент *** в гр. София, ж.к. ******* в гр. София за отметен период от 28.01.2012г. до 01.12.2021г.; сумата от 868,81лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 17.04.2012г. до 07.01.2022г., съдебни разноски от 134,80лв., за така издадената заповед длъжникът е уведомен на04.06.2022г, като с възражение от 15.06.2022г. е оспорил задълженията по заповедта поради погасяването им по давност, на 29.06.2022г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 3

21.07.2022г.

Приета е справка от Агенция по вписвания съгласно която за процесния имот има вписвания по партидата на ответника за вписана възбрана на 09.06.2021г. върху апартамент № *******, вх. ******* ж.к. надежда 1, гр.

София.

Прието е удостоверение издадено от Столична община, отдел „Общински приходи-надежда/Връбница“, съгласно което за периода от 1998г. до 2022г. данъчно задължението лице за апартамент *** в бл. ******* в ж.к. надежда“ се води Г. И. В..

Приети са протоколи за отчет на уредите сочещи за потребител за апартамент *** в бл. ******* ж.к. Надежда“ гр. София Г. И. В., като за отчетени уреди е положен подпис за потребител на 25.03.2010г; 29.03.2014г.;

24.06.2015г..

Приети са фактури издадени от ищеца на ответника за процесния период за потребени ВиК услуги, които не носят подпис на страните.

Всички книжа по делото изпращани до ответника са й връчвани лично на адреса на имота апартамент *** бл. *****, ж.к. надежда“, гр. София Съгласно справка по Наредба № 14/2009г.изискано в заповедно дело процесният имот е заявен настоящ и постоянен адрес на ответника съответно през 1996г. и през 2003г.

Приетото пълномощно от ответника за ангажирания от нея адвокат по делото сочи за адрес на ответника процесния имот.

С представена във въззивното производство декларация за имуществено състояние ответникът по исковете лично е посочил за свой адрес този на процесния имот, като е посочила че притежава едно жилище в София, което е основно и площта на същото е 61 кв.м.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца, е посочило, че в приетите по делото карнети за отчитане на уреди в имота са описани два водомера - за топла и за студена вода, начисленията на суми като дължими за потребени ВиК услуги по фактурите съответствали на данните в карнетите. Отчетите по карнетите били отразени като „самоотчет4, като отчет от проверител“ с кодове съответно 25 и 28. Стойността на реално потребените 4 в имота услуги била 3371,39лв. за процесния период

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода като потребени ВиК услуги в процесния имот ищецът е начислил по фактури, издадени на ответника в размер на 3371,39лв. за главница и 868,81лв. лихва за забава., нямало данни да са платени За период от 08.04.2019г. до 01.12.2021г. задължения били 1397,97лв. главница и 159,21лв. лихва за забава.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че постановеното решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решенията в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане 5 на потребените от тях ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба № 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.