Решение № 476 от 10.11.2021, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1204/2021
- Вид
- Решение № 476
- Подписан
- 10.11.2021
- В сила
- 10.11.2021
- Състав
- Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кристиян Антониев Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 ал. 1 б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.266 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 ал. 1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 ал. 2 т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 476 гр. Бургас, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мариана Г. Карастанчева
Членове:
Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501204 по описа за 2021 година Mроизводството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „А1 България“ЕАДищец по гр.д. № 5996/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260724/17.05.2021 год. постановено по същото дело в частта ,с която са отхвърлени частично исковете на въззивника против Ч.И.А. за установяване по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата за разликата между уваженета част от иска от 124,70 лв. –главница по договори за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане от 18.01.2017 г. и 20.01.2017 г. ,по които са издадени сочени фактури от 26.04.2017 г. до 26.07.2017 г. до претендираните размери от 231,01 лв. за главницата и над уважения размер от 35,21 лв. до претендирания от 70,71 лв.-лихва за забава за периода 11.05.2017г-27.04.2020 г.,както и иска за заплащане на неустойка в размер на 183,46 лв.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за незаконосъобразно и неправилно .
Сочи се на първо място ,че представените по делото доказателства не са съобразени правилно от районния съд .Оспорва се изводът на съда,че 1 част от претендираните вземания са погасени по давност .Доколкото с депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК течението на давността по отношение на вземанията е спряно на осн.чл. 115 ал. 1 б.“ж“ ЗЗД ,то погасени по давност според въззивника са единствено вземанията ,за които са издадени фактурите от 25.01.2017 г.-с падеж 09.02.2017 г.-на стойност 27,40 лв.;от 25.02.2017г.,с падеж 12.03.2017 г. – на стойност 67,76 лв. и фактурата от 27.03.2017 г.,с падеж на 11.04.2017 г. – на стойност 34,90 лв. и то –става дума само до фактурите за абонаментни такси ,описани в таблица 1 от исковата молба.Вноските за изплащане на устройство/таблица2/ ,тъй като не представляват периодични плащания ,а разсрочено плащане на едно задължение ,не са погасени по давност ,тъй като за тях се прилага общата петгодишна давност и за нито една от вноските не е настъпила давността Затова и следва да бъде признато задължението на ответника за главница в размер на 100,95 лв. и за законна лихва – в размер на 29,51 лв.
Оспорва се решението в частта ,с която е отхвърлен иска за установяване дължимостта на неустойка в размер на 183,46 лв. Сочи се ,че неправилно е прието ,че дължимата неустойка била в размер на всички стандартни месечни такси ,дължими до изтичане на определения срок за ползване.Всъщност подчертава се ,че ,доколкото абонатът е физическо лице ,максималният размер на неустойката за предсрочното прекратяване на договора не може да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер ,без отстъпка ибез ДДС-в какъвто смисъл е и съдебната спогодва ,подписана между Комисията за защита на потребителите и Мобилтел АД по гр.д. № 12266/2014 г. по описа на СГС.При положение ,че размерът на неустойката е ограничен до три такси , въззивникът счита ,че клаузите ,договарящи неустойката ,не са нищожни на осн.чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД.Тази неустойка цели единствено да обезщети ищеца от претърпени вреди и няма как да се приеме ,че клаузата е неравноправна .Затова се претендира неустойка в размер на 87,24 лв. за предсрочно прекратяване на договорите,както и неустойка за възстановяване стойността на отстъпките и от пазарните цени на крайните устройства /закупени изцяло ,или предоставени на изплащане /,която възлиза на 96,22 лв..Доколкото се касае за възстановяване на „отстъпки“ ,неприемливо е да се каже ,че клаузата е неравноправна ,защото напълно справедливо е същата да се възстанови с оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната 2 по договора..
Оспорват се изводите на съда ,че прекратяването на процесните договори следвало да стане с писмено изявление и подходящ срок за изпълнение ,след което да се считат за едностранно прекратени според разпоредбата на чл. 87 ал. 1 ЗЗД,като се излагат подробни аргументи в защита на тезата ,че в случая тази разпоредба е неприложима ,още повече ,че тя е диспозитивна .В случая страните сами са определили начина на прекратяване на договора ,което е проевления на свободата на договарянето ,при което са дерогирали диспозитивното правило на чл. 87 ал. 1 ЗЗД,касаещо развалянето на договорите при неизпълнение.В случая забавата на длъжника е продължила повече от 124 дни и за кредитора е настъпило потестативно право едностранно и предсрочно да прекрати договора /съгласно уговорките в договорите упражняването на това право става автоматично/.Затова и не е необходимо изрично волеизявление ,адресирано до ответника ,че договорите се прекратяват.
Моли се за отмяна на решението в отхвърлителните му части и уважаване изцяло на исковите претенции .Не се сочат нови доказателства и нови обстоятелства по делото легитимирано
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално лице против подлежащ на обжалване акт . писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемиятответник ,чрез назначения от съда особен представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяването на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея нарушения.
В
Счита се ,че правилно е приложена от първостепенния съд 3годишната давност ,след изтичането на която са погасени вземанията за периодични плащания ,каквито са за месечни абонаментни такси към мобилния оператор съгл.чл.11 т. 6 ЗЗД и след като заявлението е подадено на 28.04.2020 г.,то всички вземания с падеж преди 28.04.2017 г. са погасени по давност .Затова в тази връзка въззивната жалба е неясна и неоснователна .
По отношение на исковете за заплащане на неустойка се поддържа становището ,че развалянето на писмен договор следва да се извърши с писмено изявление ,отправено от изправната до неизправната страна ,което е 3 в унисон и с нормата на чл. 87 ЗЗД.Доколкото в случая няма доказателства ,че която и да е от страните е уведомила писмено другата за прекратяване на договора ,първоинстанционният съд правилно е приел ,че прекратяването на договорите не е доказано .Оспорват се твърденията ,че договорът се прекратява автоматично .
Споделят се и изводите на районния съд ,че клаузата за плащане на неустойка е нищожна на осн.чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП,защото не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между страните.Това ,че неустойката е ограничена само до три месеца не променя факта ,че е налице неравновесие между правата и задълженията на търговеца и на потребителя,като се има предвид ,че търговецът не извършва някакви специални действия ,свързани конкретно с този потребител ,за да търпи от това някакви вреди
Оспорва се и иска за установяване дължимост на претендираните лизингови вноски в общ размер от 29,51 лв.,като се прави възражение ,че 6те вноски от по 1 лв. и лихви върху тях са погасени по давност ,а 17 бр . лизингови вноски са „начислени накуп“/явно като предсрочно изискуеми /,но не са представени доказателства ,че договорът за продажба на изплащане от 20.01.2017 г. е бил развален с писмено предизвестние и макар да е посочено в исковата молба,че по отношение на задълженията за лизингови вноски има и обща изискуемост ,поради изтичане на срока на договора ,такъв иск и на това основание не е предявен ,поради което се счита ,че основанието на преявения иск е установяване дължимостта на лизинговите вноски поради развалянето на договора за лизинг.И доколкото въззиваемата страна счита ,че договорът не е развален и ищецът не е имал основание да обяви всички лизингови вноски за предсрочно изискуеми и да ги начисли като дължими в последната фактура ,то претенцията е неоснователна .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноските пред настоящата инстанция .Също не се сочат нови доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени са били установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр.чл.266 ал.1 ЗЗД ,чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
4
Установено е било по делото ,че между страните е съществувала облигационна връзка посредством сключен договор за мобилни услуги-/с фиксиран номер – *********** и мобилни номера и **********/съответно от 18.01.2017 г. със срок от две години .На 20.01.2017 г. е сключен и договор за продажба на изплащане на таблет Alcot на стойност общо 16,66 лв. без ДДС ,с първоначална вноска 1 лев и 23 месечни вноски по 1 лв. –видно от погасителния план към договора.
Твърдяло се е от ищеца ,че е изправна страна по тези договори по повод предоставянето на мобилни услуги ,като ответникът е извършвал частични плащания по издадените му фактури .Претендира се установяване вземане на обща стойност 208,01 лв. . –представляващо неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 25.01.2017г.до 26.06.2017 г. ,23 лв.
–неплатени лизингови вноски за изплащане на продукт-таблет за периода 26.01.2017 г. до 26.07.2017 г. ,съответно общо 70,71 лв. – лихва за забава върху главницата от 208,01 лв. и лихва за забава върху главницата от 23 лв. в размер на 6,51 лв.-за периода 10.02.2017г.-27.04.2020г.,за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2760/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .,ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.Иска признаване дължимостта и на сумата от
183,46 лв. –представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорите съгласно договорените между страните условия –поради неизпълнение задълженията на абоната ,както и присъдените в заповедното производство разноски по делото .
Като доказателство за претендираните суми са представени 15 броя фактури –за сочени отчетни периоди от 23.12.2016 г. до 26.07.2017 г. Имайки предвид ,че между страните няма спор относно сключените договори ,то съгласно уговореното в тях абонатът дължи месечна цена на избрания абонаментен пакет,предоставен му ползване за договорения срок .Съгласно чл.18-27 от Общите условия за взаимоотношенията на ищеца с потребителите на мобилни телефонни услуги ,неразделна част от индивидуалните договори с потребителя /с които ответникът изрично се е съгласил с подписаната от него декларация-съгласие при сключването на процесните индивидуални договори /дружеството-ищец предоставя на
5 ответника описаните мобилни телефонни услуги и има право да получава месечна абонаментна цена,заплаща се всеки месец,както и дължимата цена на всички използване от него услуги ,на базата на ежемесечно отчитане и издаване на ежемесечни фактури ..С договорите между страните е уговорено ,че ответтникът-абонат дължи месечна цена на избрания абонаментен пакет,предоставен му за ползване за договорния срок.И доколкото цената на абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора ,предоставено чрез активиране на съответната СИМ-карта с уникален телефонен номер /чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата/,доказването на тази представия на доставчика става със самото позоваване на подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план.С оглед на това съгласно подписаните договори само на договорно основание се дължи цена за всеки избран абонаментен план.
При това положение първоинстанционният съд е приел ,че с представените по делото договори за мобилни услуги,подписани от страните ,се установява наличието на облигационни правоотношения между тях и доколкото в двата подписани договора е посочен размерът на месечната абонаментна такса и срокът на действие ,като номерата фигурират в приложенията към издадените фактури ,то е установено наличието на валидно сключени между тях договори за предоставяне на телекомуникационни услуги ,посочени в исковата молба като основание за заплащане на търсените суми ,по които именно са издадени и фактурите ,представени по делото .Съдът е констатирал ,че фактурираните месечни такси съвпадат с посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаментни такси ,поради което е приел ,че ответникът дължи възнаграждение за ползваните услуги ,подробно описани в приложенията към фактурите.Затова е заключил ,че се дължи плащане от отвитника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери ,на които е настъпил падежъж за плащане – в размер общо на 208,01 лв.Доколкото обаче става дума да вземания за периодични падежи /каквото представлява плащането на месечни периодични такси към мобилен оператор/,които се погасяват с изтичането на 3-годишна погасителна давност съгл.чл.111 б.“в“ ЗЗД ,започваща да тече от момента ,в който вземането е станало изискуемо ,то районният съд е приел ,че всички вземания с падеж 3-години преди 6
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83a6b411-fa0e-4442-9ea7-37c54161f0a8