Решение № 1136 от 26.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Варна, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110201602 по описа за 2023 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Хлад“ ЕООД ЕИК 205983229 с адрес гр.Варна, ул.“Кавала“ №39 с представляващ Т.Х.М. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638, ал.4, вр. чл.638ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

В жалбата си въззивникът оспорва ЕФ. Твърди, че неправилно е санкциониран с ЕФ. Твърди, че е неясна волята на АНО и за какво точно нарушение е наложена санкцията. Твърди и за нарушено право на защита.

Иска се отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на имуществената санкция наложена с процесният ЕФ и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразява становище по жалбата с депозирани писмени бележки, като оспорва жалбата и по същество иска потвърждаване на ЕФ и присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваният ЕФ по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , приложим по препращане от чл. 647, ал. 3 от КЗ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 18.05.2022г. около 14.35часа, в обл.Варна, общ.Аврен, по път І клас №9 /извън населено място/ в посока от гр.Варна към гр.Бургас, преди кръстовището за к.к.Камчия, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60км/час с АТСС №100В948С010800В D е установено управление на МПС, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност, а именно товарен автомобил “Фолксваген Крафтер“ с рег.№ В1600РВ. След извършена справка е бил установен собственика на превозното средство – „Хлад“ ЕООД с представляващ Т.Х.М..

След констатиране на нарушението и установяването собствеността на автомобила бил издаден ЕФ с.Г№0051325, в който нарушението на въззивника било квалифицирано по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и за същото му е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638 ал.4 от КЗ, вр. чл.638 ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

При издаването на обжалваният ЕФ съдът намира, че не са допуснати процесуални нарушениея и същия отговаря на изискванията на закона. В ЕФ е посочена нарушената правна норма, дадена е правилна правна квалификация и правилно е отнесена същата към санкционната норма по чл.638 ал.4 от КЗ.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на санкцията/същата е с фиксиран от законодателят размер/.

Съдът не намира за нужно да обсъжда съжденията на адв.Т. по 2 отношение на това как е установено нарушението, тъй като по административното производство, АНО е приложил в пълнота Снимка към ЕФ от 18.05.2022г., на която е заснет процесният автомобил, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за използваното техническо средство за заснемане на нарушението и техническо описание на използваното средство за контрол. Към преписката е приложено и копие от Справка извършена в Гаранционния фонд, за установяване наличието или липсата на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния товарен автомобил. За съдът е безспорно, че процесният автомобил на 18.05.2022г. е бил в движение, движел се е по път в РБългария, ообл.Варна, подробно описан в ЕФ и това е безспорно установено не само чрез наблюдение, но и чрез заснемане с надлежно техническо средство. В този смисъл не се спори, че процесният автомобил е бил заснет в движение на описаното в ЕФ място в обл.Варна.

АНО безспорно е съотнесъл правилно допуснатото нарушение от страна на собственика на МПС към правната норма на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. По делото не се спори, че за процесният автомобил не е имало валидна застаховка „ГО“ към 18.05.2022г. Твърденията, които са изложени от адв.Т., че е неясна волята на АНО, за какво нарушение е санкциониран въззивника, съдът намира за неоснователни.

В депозираната жалба се изразява становище, че посочената в ЕФ санкционна норма е определена неправилно и е несъответна на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ . Изложените доводи са неоснователни. Както беше посочено, налице е нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , тъй като собственикът на моторното превозно средство не е изпълнил задължението си да сключи задължителната застраховка "Гражданска отговорност". Нормата н а чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ посочва вида и размера на предвидените наказания, а тази на чл. 638, ал. 4 от КЗ представлява специалното основание за ангажиране отговорността на собственика за неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ , в случаите, когато с АТСС е установено управление на превозното средство. Следователно липсват к а к т о неяснота относно фактическото описание, така и несъответствие с избраната от АНО правна квалификация на нарушението.

Съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, 3 които да представляват и самостоятелно отменително основание. Въззивното дружество безспорно не е изпълнило задължението си да сключи задължителната в Р България застраховка „ГО“ за собствения си товарен автомобил, същият не е бил спрян от движение и е бил използван по предназначението си, като се е движел по пътищата на страната. Правилно и законосъборазно е изписана правната квалификация на допуснатото нарушение. В ЕФ правилно е посочена и санкционната норма. В този смисъл и настоящия състав не споделя твърденията на въззивника за допуснати процесуални нарушения.

Съдът не споделя и разбирането, че нарушението представлява маловажен случай. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други такива нарушения, а санкцията за него е определена в абсолютен – фиксиран размер.

Предвид изложеното, съдът намира, че АНО правилно е установил фактичесдката обстановка и въззивника е осъществил описаното по-горе нарушение на КЗ, за което е санкциониран.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД на МВР-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН . Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото е протекло в две съдебни заседания, на които юрисконсултът не е присъствал, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Електронен фиш серия Г № 0051325 на ОД МВР Варна, с който на „Хлад“ ЕООД ЕИК 205983229 с адрес гр.Варна, ул.“Кавала“ №39 с представляващ Т.Х.М. е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000.00лева на осн. чл.638, ал.4, вр. чл.638ал.1 т.2, вр. чл.461 т.1 от КЗ.

ОСЪЖДА „Хлад“ ЕООД ЕИК 205983229 с адрес гр.Варна, ул.“Кавала“ №39 с представляващ Т.Х.М. да заплати на ОД на МВР- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5