Присъда № 1 от 12.01.2026, Районен съд - Раднево

МОТИВИ към Присъда № 1/12.01.2026 г. по НЧХД № 272 /2025 година на Районен съд Раднево.

Районен съд Раднево е сезиран с тъжба от Н.С.Ж., ЕГН ********** от ***********, с адрес: *************, подадена чрез адв. М.Н. – АК Стара Загора против К.И.С., ЕГН **********, от ***********, с адрес:

*************** за това, че на ******** г. в *******, обл. Стара Загора, в сградата на Ц.О.П. към ***********, находяща се на адрес:

**************** публично, в присъствието на други лица отправила обидни думи и изрази към Н.С.Ж., а именно: “измамница”, “вие сте измамници!”, “свещи да си купите!”, “ковчези да си купите!” - престъпление по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 146, ал. 1 НК.

В наказателния процес бе предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимата, за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител и граждански ищец поддържа обвинението. Намира, че от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се доказва извършено престъпление от частен характер и неговото авторството в лицето на подсъдимата. Пред съда се излагат подробни съображения в подкрепа на обвинителната теза. Предлага на съда да признае подведеното под наказателна отговорност чрез частното обвинение лице за виновно като му наложи съответното наказание и да уважи претенцията по гражданския иск.

Претендира разноски.

Частният тъжител и граждански ищец поддържа становището на своя повереник.

Защитникът на подсъдимата и самата подсъдима се явяват лично в съдебно заседание. В своята пледоария защитникът счита обвинението за несъставомерно в частта за изречените думи „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!” и недоказано досежно думите „измамница”, „вие сте измамници!”. Развива подробни съображения в тази насока като пледира съдът да оправдае подсъдимата по повдигнатото обвинение и да отхвърли претенцията по приетия за разглеждане граждански иск. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Подсъдимата моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

Подсъдимата К.И.С. е родена на ******* г. в *******, с постоянен адрес *******, **************, българска гражданка, със средно специално образование, омъжена, работи като ********* в ***********.

1

Видно от справката за съдимост с рег. № ************, подсъдимата К.И.С. е неосъждана.

От приетата характеристика на подсъдимата, изготвена от РУ - Раднево, се установява, че същата няма криминална регистрация, но е охарактеризирана като конфликтна личност.

От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Подсъдимата К.И.С. си наела квартира в *******, като неин наемодател бил съпругът на тъжителката - Й.Ж.Ж.. Подсъдимата живяла в наетото от нея жилище по – малко от месец като била заплатила капаро в размер на 350 лева.

На процесната дата – ******** г. се разбрала със свидетеля Й.Ж.Ж. да й върне остатъка от сумата след като плати сметките на апартамента. По време на срещата им той й показал сметките за дължимите разходи и казал, че няма какво да й връща и й заявил, че му дължи още 20 лева. Тази случка ядосала много подсъдимата и за това тя решила да посети тъжителката на работното й място.

На ******** г. около 13 ч. частната тъжителка Н.С.Ж., се намирала в стаята за отдих на работното си място в сградата на Ц.О.П. към ***********, находящ се в *******, ************* заедно със свидетелите Д.С.Д. и Е.М.Т..

По това време подсъдимата К.И.С. влезнала в стаята и започнала да крещи на тъжителката да й върне парите, представляващи даденото капаро на нейния съпруг за наем на жилището. Нарекла я „измамница”, а след това продължила с думите „вие сте измамници!”, „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!”. Тъжителката и свидетелката Д.Д. я помолили да спре, но тя продължила да използва посочените обидни думи и изрази. От думите на подсъдимата тъжителката Н.С.Ж. се почувствала обидена, унизена и засрамена, тъй като това се случило на работното й място, пред колегите й.

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от свидетелските показания на свидетелите Д.Н.Д. и Е.М.Т., както и частично от показанията на св. Й.Ж.Ж. и обясненията на подсъдимата.

В показанията си св. Д.Н.Д. и св. Е.М.Т. излагат подробна информация за случилото се на ******** г. между 13:00 и 13:05 часа в сградата на Ц.О.П.

*******, а именно че по това време в стаята за отдих по време на обедната им почивка, влезнала подсъдимата, която на висок тон започнала да крещи на тъжителката да й върне парична сума в размер 200 лева. Тъжителката от своя страна запазила спокойствие и й отговорила, че това са отношения между нея и съпругът й и тя не желае да ги коментира на работно си място. Няколко пъти й напомнила, че това е работното й място и не желае да разговаря за това.

Помолила я да напусне, но подсъдимата отказала и продължила да крещи.

И двамата свидетели са категорични, че ясно са възприели как подсъдимата отправя към тъжителката думите – „измамница”, „вие сте 2 измамници!”, „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!” и еднозначно възпроизвеждат инкриминираните изрази. Свидетелстват, че в дните след случилото се тъжителката била неспокойна и разстроена, което се отразило негативно върху работния процес.

Като свидетел по делото е разпитан и съпругът на частна тъжителка – Й.Ж.Ж.. В показанията си същият заявява, че съпругата му се обадила на ******** г. около 13:30 часа и му казала, че подсъдимата я посетила на работното й място и я обиждала с думите „измамница“, „свещи да си купите и ковчези“. След случилото се била много разстроена, вечер не можела да спи.

Споделила му, че се почувствала унизена пред колегите си.

При съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, съдът не установи противоречия между показанията, дадени от свидетелите Д.Н.Д., Е.М.Т. и Й.Ж.Ж., при което като логични и обективни, изцяло ги кредитира.

В своите обяснения подсъдимата не отрича, че е изрекла думите „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!”, тъй като била силно афектирана от поведението на св. Ж. спрямо нея и за това решила да отиде при съпругата му.

Отрича обаче да е изричала думите „измамница” и „вие сте измамници!”.

Съдът обсъди и обясненията на подсъдимата К.И.С. като отчита, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като ги прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат приети с доверие в частта, в която разказва защо е била афектирана от поведението на съпруга на тъжителката, както и че това е причината да отиде при нея и да използва думите „ковчег“ и „свещи“. В частта, с която заявява, че не е изричала думите „измамница“ и „измамници“, обясненията й не корепсондират с показанията на св. Д.Д. и Е.М., които, както вече се посочи, съдът кредитира с доверие.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът прие следното:

Безспорно бе установено от събраните по делото доказателства, че на ******** г., около 13:00 часа, в *******, обл. Стара Загора, в стаята за отдих на сградата на Ц.О.П. към ***********, публично, в присъствието на лицата Д.Д. и Е.М. подсъдимата К.И.С., е отправила към тъжителката Н.С.Ж. думите „измамница”, „вие сте измамници!”, „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!”.

Обидата е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържа в разпоредбата на чл.146, ал.1 от НК. С обидата деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и обидни жестове, които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата. Унизителният характер на казаното или 3 извършеното от дееца се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, зачитане на честта и достойнството на всекиго. В този смисъл казаните думи могат да представляват обида, тогава когато обективно се разминават с общоприетите морални норми. Поради това личните възгледи на лицето, към което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка относно характера на казаното. Казаните думи са елемент от състава на престъплението обида. Всяка една от тях трябва да се оцени с оглед на съставомерните последици – накърнява или не честта и/или достойнството на пострадалия. Законът не уточнява и не ограничава обидното действие, като приема за достатъчно чрез него да се унижава честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването. Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване на чувството за чест и достойнство на пострадалия, чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на добрите нрави.

Пострадал от престъплението може да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или действия.

Осъществяване на изпълнителното деяние от обективна страна се доказа по несъмнен начин на първо място частично от обясненията на самата подсъдима, която не отрича да е изрекла думите „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!”, както и от показанията на свидетелите Е.Т. и Д.Д. преки очевидци на случилото се. Инкриминираните изрази действително имат унизителен характер и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на едно лице, като тази преценка е въз основа на общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение.

Основният елемент, който всъщност трябва да бъде изследван при преценката за наличие на обида, е характера на използваните от дееца думи – дали те са от естество да накърнят достойнството на отделната личност съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение. Настоящият съдебен състав счита, че отправените квалификации по адрес на пострадалата, „измамница“, „вие сте измамници“ действително имат опозоряващ достойнството характер и са от естество да накърнят чувството за лично достойнство и чест на пострадалия. В случая дадената обидна квалификация за пострадалата е унизителна за честта и достойнството й, защото я окачествява като човек, който върши измами - поведение, което е противозаконно и неморално според общоприетите в обществото порядки. В случая от приетата като доказателство по делото справка за съдимост на тъжителката се установява, че същата е неосъждана.

Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния 4 адресат, т. е. без значение е обстоятелството дали тъжителят се е почувствал обиден.

Що се отнася до използваните от подсъдимата изрази „свещи да си купите!”, „ковчези да си купите!”, настоящият състав приема, че същите принадлежат към т. нар. инвективна /оскърбителна/ лексика, включваща клетви, ругатни, псувни и др. Инвективната лексика е вид реч или думи, които представляват остра словесна атака, обида, унижение или проклятие, насочени към друго лице. Употребява се с цел да се обиди адресата и като съдържание обхваща думи и изрази, противоречащи на установените морални норми. Адресната насоченост с негативна оценка, както е в настоящия случай обуславя правен извод за унизително засягане на честта и достойнството на потърпевшия.

Изречените обидни думи безспорно са били насочени към частния тъжител, който ги е възприел, като това е станало на публично място и в присъствието на други хора. Настъпил е и престъпният резултат чрез възприемането на казаните обидни думи от страна на тъжителя, с което престъплението се явява довършено.