Решение № 12 от 08.02.2023, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Оряхово, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Люб. Павлова при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело № 20221460100358 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ищцата С. В. С., ЕГН ********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22, действаща чрез адв. М. В. М. от АК Пловдив против „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, ул.

„Оборище“ № 13 Б, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., с искане да се признае за установено, че ищцата не дължи сумите от главница от 400 лв. и лихва от 12 лв. по сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г., поради погасяване на същите, с преводи към ответника от 21.04.2022 г. и 19.05.2022 г. в общ размер на 440 лв., а по отношение на претендираните от ищцата от страна на ответника наказателна лихва от 67,68 лв. и неустойка от 108 лв. по сключения Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г. се иска установяване на недължимост, поради тяхната нищожност при накърняване на добрите нрави и неравноправност.

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 63 от ЗЗД (по отношение на недължимите поради плащане суми за главница - 400 лв. и лихва – 12 лв.) и чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр с 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 33 от ЗПК (по отношение на недължимите поради нищожност наказателна лихва от 67,68 лв. и неустойка от 108 лв.).

От името на ищцата се твърди, че между С. В. С. и „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ******** е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г.

Посочва се също, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 400 лв., а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне за срок от 30 дни, 1 като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 0,00 % и при ГЛП от 0,00 %. Сочи се, че съгласно чл. 29, ал. 1 договора ищцата следва да дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното между тях обезпечение.

Твърди се, че ищцата е направила две вноски по сключения с ответното дружество кредит на дати 21.04.2022 г. и 19.05.2022 г. в общ размер на 440 лв., а на 28.05.2022 г. по имейл е получила Покана за доброволно изпълнение преди започване на съдебно производство. В тази покана е посочено, че ищцата дължи на „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ******** сумата от общо 587,68 лв., включваща главница от 400 лв., лихва от 12 лв., наказателна лихва от 67,68 лв. и неустойка от 108 лв. Именно затова се твърди, че претендираните от ищцата главница от 400 лв. и лихва от 12 лв. съгласно изпратена от ответното дружество Покана на доброволно изпълнение на задължения от 28.05.2022 г. са недължими, поради заплащането им от с преводи към ответника от 21.04.2022 г. и 19.05.2022 г. в общ размер на 440 лв., за което са приложени разписки от „Изипей“ АД.

По отношение на претендираната неустойка в размер на 108 лв., както и за претендираната от ищцата наказателна лихва в размер на 67,68 лв. съгласно изпратената от ответното дружество Покана на доброволно изпълнение на задължения от 28.05.2022 г. се твърди, че същите са недължими, тъй като са нищожни поради противоречието им с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК, като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като са необосновано високи.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответното дружество „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ********, но в първото открито съдебно заседание по делото адв. Х. Н. от АК Разград оспорва исковата молба и единствено признава от името на ответното дружество, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г. за сумата от 400 лв., с всички негови клаузи и уговорки. Твърди се, че ищцата не е заплатила дължимите към дружеството суми в срок и с плащанията, които е направила не са погасени процесните суми. Заявени са доказателствени искания във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест, поради което е допусната ССчЕ. При тези аргументи е отправено искане за постановяване на решение за отхвърляне на предявените искове, като се претендират и разноски по делото.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 07.11.2022 г. съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г. за сумата от 400 лв., с всички негови клаузи и уговорки. Това обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.

Видно от представения по делото Договор № 785230 от 27.01.2022 г. и погасителен план към него, „Стик - Кредит“ АД, ЕИК ******** е отпуснало 2 кредит на ищцата в размер на 400 лв. максимално разрешен лимит, при срок от 30 дни (за първи кредит/транш) – т.е. с краен падеж на първия транш на 26.02.2022 г., с 0 % лихвен процент и 0 % ГПР, тъй като кредитът е под формата на кредитна линия за срок от 12 месеца и всеки транш е със срок от 30 дни. Уговорено е, че при просрочени плащания се прилага лихвен процент от 10 % (чл. 1, т. 10), като е предвидено и предоставяне на обезпечение – поръчител или банкова гаранция (чл. 1, т. 11). В чл. 11 и чл. 12 от договора са уговорени такси при неизпълнение на задължението в срок, в чл. 29 – неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение по чл. 19 от договора, а съгласно чл. 30 от договора - при неизпълнение на задълженията в срок се дължи неустойка в размер на 1 % от размера на просрочената сума на ден.

От приложеното по делото уведомително писмо за просрочено задължение се установява, че ищцата на 30.05.2022 г. е уведомена за неплатените и просрочени задължения по кредита от страна на ответното дружество, с посочване дължимостта на просрочените суми - общо 587,68 лв., включваща главница от 400 лв., лихва от 12 лв., наказателна лихва от 67,68 лв. и неустойка от 108 лв.

От представените два броя разписки от „ИзиПей“ АД се установява, че ищцата е заплатила по процесния кредит две суми - на 21.04.2022 г. сумата от 40 лв. и на 19.05.2022 г. сумата от 400 лв. – или общо 440 лв.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по всеки един от въпросите на страните, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.

От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 400 лв. под формата на кредитна линия, която сума е усвоена на 28.01.2022 г. чрез паричен превод в полза на ищцата. Последната е следвало да върне сумата съгласно погасителния план на 26.02.2022 г., но това не се е осъществило и ищцата е изпаднала в забава на 27.02.2022 г. От нея са постъпили две плащания по кредита в общ размер на 440 лв. на дати 21.04.2022 г. и 19.05.2022 г. Във връзка с тези плащания вещото лице е установило, че сумата от 190 лв. е отнесена на погасяване на такси за уведомителни писма, СМС-и и посещение, свързани с просрочените задължения по кредита, а сумата от 250 лв. е отнесена за погасяване на неустойка за просрочие. Ищцата е възразила пред съда за неравноправност на клаузите и неоснователно начисляване и плащане на посочените такси и неустойка по експертизата.

Във втората поставена задача вещото лице е направило подробно изчисление на дължимите от ищцата суми по кредита към датата на подаване на исковата молба, съобразно клаузите на сключения договор за кредит, като е установило, че се дължат 400 лв. главница, 12 лв. посочени като лихва (която сума всъщност е неустойка по чл. 29 от договора), 108 лв. неустойка по чл. 29 от договора, 71,80 лв. – посочена като неустойка по чл. 30 от договора и 13,33 лв. лихва за забава. Тук следва да се посочи и изясни, че неустойката по чл. 30 от договора е всъщност 40 лв. (Таблица 12 от заключението) и към нея вещото лице неправилно е прибавило и изчислената от него неустойка по чл. 29 от договора в размер на 31,80 лв. (Таблица 11 от 3 заключението).

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Представените по делото доказателства дават основание за извода, че страните са във валидно кредитно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние № 785230 от 27.01.2022 г. за сумата от 400 лв. максимално разрешен лимит, при срок от 30 дни (за първи транш) – т.е. с краен падеж на първия транш на 26.02.2022 г, с 0 % лихвен процент и 0 % ГПР. В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените искове, ответното дружество, съгласно изричните указания на съда, ангажира доказателства в процеса (чрез назначаването на ССчЕ) за установяване дължимостта на сумите по предявените от ищцата искове, които суми тя твърди, че не дължи - главница и лихва в общ размер на 412 лв. поради заплащането им и неустойка и наказателна лихва в общ размер на 175,68 лв., поради нищожност на клаузите, въз основа на които са начислени. Установи се безспорно и какво е погасено с платената от ищцата сума по кредита в общ размер на 440 лв. – със сумата от 190 лв. са погасени такси за уведомителни писма, СМС-и и посещение, свързани с просрочените задължения по кредита, а с останалите 250 лв. е погасена неустойка за просрочие.

На първо място съдът намира за неоснователни доводите на ищцата за недействителност на целия договор за кредит, поради некоректно посочване на ГПР и лихвения процент по кредита, тъй като последният е сключен под формата на кредитна линия и за първия уговорен транш от 400 лв. главница е посочено, че не се дължи лихва и ГПР е 0 %. Това се установява и 4 приложения по делото погасителен план към сключения договор за кредит, вкл. е посочено, че общо дължимата сума по кредита (главница, лихва и неустойка), когато не е осигурена гаранция или поръчител за един лихвен период при промоционални условия за първи транш е именно 400 лв. (без значение уговореното в чл. 19 и чл. 29 от договора). Едва при забава в плащането на сумата, при удължаване с още един лихвен период и пр. са предвидени лихва, неустойки, такси и т.н.