Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 372 от 07.04.2021, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 220/2021
Вид
Решение № 372
Подписан
07.04.2021
В сила
08.05.2021
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Пловдив , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава П. Порязова като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно наказателно дело № 20215330200220 по описа за 2021 година , като разгледа докладваното от съдията дело съдията дело по описа на ПРС-XVІІ н.с, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К№4098083 от дата 09.10.2020г, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1т.4 от ЗДвП на С. Н. С. е наложена глоба в размер на 400,00 / четиристотин / лева за нарушение на чл. 21, ал. 2вр.във връзка с чл.21ал.1от ЗДвП.

В жалбата, а впоследствие и в съдебно заседание от адв.М.Н. се навеждат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш, като е формулирано искане за неговата отмяна.

Въззиваемата страна е представила писмено становище по допустимостта и основателността на жалбата. С него иска потвърждаване на електронния фиш.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания Електронен фиш намери, че са налице основания за неговата отмяна, поради допуснато съществено нарушение на 1 процесуалните правила. Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 09.10.2020г. в 16.11 в гр.Пловдив ,бул.Северен №77 с посока на движение от запад към изток ,при ограничение на скоростта 40км./ч.с пътен знак „В26“и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч с МПС *** с регистрационен номер РВ 3797ВК , се е движил със скорост от 68 км/ ч, тоест с превишение на скоростта от 28 км/ч.Установено с техническо средство АТСС CORDON – M2-MD1196.

Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС собственик на автомобила е санкционираното лице –С. Н. С..

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, като по - конкретно, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип.

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г.като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система;

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на автоматичното техническо средство е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава 2 процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, според съда не е спазено изискването на чл. 10, ал.1 Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.

Действително, по делото е представен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство, който обаче е надлежно попълнен,като това не се оспорва от жалбоподателя и пълномощника му.

На следващо място по делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10-С-ИСИС/21.02.2020г. Но няма такъв от последваща проверка ,което буди съмнение относно годността на ползваното в процесния случай АТСС.И по аргумент от Наредбата за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата се препятства възможността да се прецени дали АТСС от посочения вид към датата на проверката е бил технически изправен. В тази насока са и възражението на пълномощника на жалбоподателя и в този смисъл същите се явяват основателни.

Основателен е и доводът застъпен в жалбата и поддържан в съдебно заседание ,че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност, тъй като неправилно е определена административнонаказателната разпоредба въз основа на която е определен размера на наложената глоба.Като това пряко рефлектира върху правата на жалбоподателя и опорочава процедурата по налагане на съответното наказание.А , именно в конкретния случай е констатирано превишаване на скоростта с 28 км/ч , и вместо да бъде определено наказание по реда на чл.182 ал.1т.3 от ЗДвП жалбоподателя С. е наказан по реда на чл.182 ал.1т.4 от ЗДВП. Неправилно определена е разпоредбата предвид различните параметри на превишаване на скоростта и съответно различния размер на глобата.Като наложената се явява по –тежка от съответната за извършеното нарушение.Като съдът няма правомощия сам да определи правилната санкционна норма в решението си.

Ето защо,описаното по-горе в достатъчна степен е дава основание за отмяна на електронния фиш.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато 3 съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е ОДМВР-Пловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 15 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 300 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К№4098083 от дата 09.10.2020г, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 1т.4 от ЗДвП на С. Н. С. е наложена глоба в размер на 400,00 / четиристотин / лева за нарушение на чл. 21, ал. 2вр.във връзка с чл.21ал.1от ЗДвП.

ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на С. Н. С. ЕГН ********** сумата от 300 лева,представляваща направени разноски по делото за процесуално представителство.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4