Решение № 327 от 24.02.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. Велико Търново, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110102485 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че с платежно нареждане от 14.06.2022г. ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата 3000лв. с ДДС, която била преведена за авансово плащане за изграждане на фотоволтаична система. Сочи се, че впоследствие договор за изработка не е сключен между страните и от страна на ответника не са извършвани правни и фактически действия по изграждане на фотоволтаична система.

Ищецът заявява, че на 17.06.2024г отправил покана до ответника за връщане на сумата 3000лв., която била получена, но в предоставения 7-дневен срок не последвало плащане на сумата. Ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати сумата 3000лв.главница и сумата 44,30лв., лихва за забава за периода 01.07.2024г.-08.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва основателността на предявения иск. Не оспорва, че е получил сумата 3000лв., като авансово плащане за изграждане на фотоволтаична система в гр.Дряново. Посочва, че ответникът е предприел действия по подаване на документи до „***“ за издаване на становище за присъединяване на обект, за което заплатили такса в размер на 90лв. и било издадено Становище. Сочи, че от страна на ищеца е следвало да се представят съответните разрешителни за строителство, но не били представени. Излагат се твърдения, че на проектанта инж. *** е възложено изготвяне на проект на фотоволтаична централа на 08.06.2022г. Излагат се твърдения, че докато ищецът бездействал, изтекъл срока на становището от „***и станало невъзможно реализирането на проекта. Счита, че ищецът не е оказал необходимото съдействие за получаване на строителни разрешения за изграждането на фотоволтаичната централа, поради което счита ,че правомерно ответникът е задържал преведеното му авансово плащане от 3000лв.

Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено преводно нареждане по фактура №1000000076/11.06.2022г.

1 за сумата 3000лв, заплатени от ищцовото дружество на ****

С покана от 17.06.2024г., получена от ответника на 24.06.2024г. ищцовото дружество отправило искане до ответното дружество за връщане на сумата 3000лв., представляваща авансово плащане за изграждане на фотоволтаична система, като се твърди,че договор за изработка на фотоволтаична система не бил сключен между двете дружества.

По делото е представено становище на ***от 17.03.2022г. относно присъединяване на обект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници към разпределителната ел.мрежа.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р Г Л, който разпитан каза, че е бил служител на ***през 2022г. и се занимавал с документация по монтиране на фотоволтаични централи. В началото на 2022г. в офиса дошъл управителя на ищцовото дружество, като поискал да бъде изготвена оферта за изграждане на фотоволтаична централа. Подготвено било пълномощно за движение на документалната част. От страна на ищеца била преведена сумата 2500лв. без ДДС. Свидетелят заяви, че били предприети действия по изготвяне на проекти необходими за изграждането, но фотоволтаична централа не била изградена. Според свидетеля сумата 2500лв. е за плащане на възнаграждения на проектантите за два проекта. Впоследствие централата била изградена от „****, на която било платено и на която фирма свидетелят е управител. Свидетелят заяви, че между „Д***** не е сключван договор, а сумата 2500лв без ДДС била преведена от страна на ищеца по сметка на „***

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Неоснователното обогатяване е институт на гражданското право, регламентиран в чл.

55 и сл. ЗЗД и изхожда от основния принцип за недопускането на неоснователно разместване на имуществени блага. В чл.55, ал.1 ЗЗД са правно регламентирани три специални хипотези на неоснователно обогатяване, а именно: получено без основание или с оглед на неосъществено основание или на отпаднало основание. Фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55 и в трите хипотези изисква предаване, съответно получаване на нещо, като във втората хипотеза, в момента на получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване.

От събраните по делото доказателства се установи, че на 14.06.2022г. от страна на ищцовото дружество по сметка на ответното дружество е преведена сумата 3000лв., която е следвало да послужи за авансово плащане по договор за изработка на фотоволтаична система. Получаването на посочената сума не е спорно по делото. По делото не се установи да е сключен договор за изработка на фотоволтаична система между ищцовото и ответното 2 дружество, както и параметрите на договора. В тази насока са и свидетелските показания, в които се навеждат твърдения, че писмен договор не е сключван. Макар и да е неформален договора за изработка, съдът намира, че събраните по делото доказателства не водят до извод за възникване на окончателно договорно правоотношение. При разпита свидетеля Л каза, че управителят на ищцовото дружество е посетил офиса на ответното дружество през 2022г. с оглед да бъде изготвена оферта от страна на ответника за изработка на фотоволтаична система, но до сключване на договор не се е стигнало. Съдът не кредитира изложеното от свидетеля ,че били предприети действия по възлагане на проект за изграждане на фотволтаичната система и че преведената сума от ищеца е била за възнаграждения за проектантите, доколкото не се установява такава договореност между страните. Останалите възражения относно разрешението на строеж от **** са ирелеванти за настоящото производство.

От ответната страна не се доказа, че е възникнало основанието, за което е получена сумата 3000лв. При това положение съдът приема, че сумата 3000лв. е недължимо платена, на неосъществено основание и следва да се върне на ищеца. В случая, вземането за връщане на полученото при неосъществено основание, не произтича от договорно неизпълнение, а от облигационното задължение да се отстрани неоснователното обогатяване, като предпоставка за връщане на получената от ответника на неосъществено основание престация и липсата на основание тя да се задържи.

С оглед гореизложеното предявеният иск за връщане на сумата 3000 лв. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира и лихва за забава, за периода от 01.07.2024г до подаване на исковата молба. До ответника е отправена покана за връщане на сумата от 3000лв., която покана е получена от ответника на 24.06.2024г. След получаване на поканата ответникът изпада в забава за плащането на сумата от 3000лв. и дължи законната лихва за забава, която за посочения период, определена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата 44,30лв., в който размер е основателна исковата претенция за лихва за забава.

С оглед основателност на исковата претенция за главница,следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба/08.08.2024г./ до окончателното изплащане.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 170 лв. за държавна такса, 700лв. за адвокатско възнаграждение, 40лв.- разноски за държавна такса по обезпечителното производство и сумата 145,91лв.- разноски пред ЧСИ във връзка с налагане на обезпечителна мярка.

Ответникът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в негова полза.

Ръководен от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖ ДА „***** ДА ЗАПЛАТИ на **** сумата 3000 лв./три хиляди лева/, представляваща получена от ответника на неосъществено основание авансово платена от ищеца на сума по фактура ***., сумата 44,30лв./четиридесет и четири лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за забава, за периода от 01.07.2024г. до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /08.08.2024г./ до окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски за сумата 170 лв./сто и седемдесет лева/ за държавна такса, 700лв./седемстотин лева/ за адвокатско възнаграждение, сумата 40лв./четиридесет лева/- разноски за държавна такса по обезпечителното производство и сумата 145,91лв./сто четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинка/- разноски за такси във връзка с налагане на обезпечителна мярка.

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4