Решение № 232 от 08.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, …….03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕВЕЛИНА

ПАПАЗЯН

ЧЛЕНОВЕ:

АТАНАС

Н. АТАНАСОВ

ИВА

НЕШЕВА в присъствието на прокурора Сашо

Тотев, и при участието на секретаря Силва Абаджиева, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ характер /в.н.о.х.д./ № 93 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по протест на Софийска районна прокуратура срещу присъда № 8200 от 6.10.2016 г. по н.о.х.д.

№ 493/2014 г. на Софийския районен съд, 102-ри състав, с която подсъдимият М.Т.Я. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.06.2013 г. около 10:30 ч., в гр.София, ж.к. „Свобода”, пред сградата на *** СОУ, е отнел чужди движими вещи - паричната сума от 0.20 стотинки, от владението на Л.Б.Г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване (заплашил Г., че ако не му даде парите, които има в себе си, ще го пребие, и пребъркал предните джобове на панталона му, като от преден десен джоб на панталона отнел паричната сума) и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.198, ал.1, предл.2 от НК, както и е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.06.2013 г., около 10:30 ч., в гр.София, ж.к. „Свобода”, пред сградата на *** СОУ, е отнел чужди движими вещи - паричната сума от 7.00 лева, от владението на Л.Б.Г., собственост на А.Г.А., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване (заплашил Г., че ако не му даде парите, които има в себе си, ще го пребие, и пребъркал задните джобове на панталона му, като от заден десен джоб на панталона отнел паричната сума) и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 2 от НК.

Протестът съдържа твърдения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като се поддържа, че в хода на първоинстанционното производство обвинението е било доказано по несъмнен и безспорен начин. Твърди се, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява авторството на деянието. Изложени са доводи за неправилност на мотивите на съда, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК като в протеста се сочи, че ниският размер на предмета на престъплението, а именно сумата от 7,20 лева, не обуславя отпадане на съставомерността на деянието, а е от значение за определяне размера на наказанието и се явява смекчаващо вината обстоятелство. Излага се и, че подсъдимият е отправил заплаха към пострадалия, която е създала основателен страх у него за настъпване на тежка опасност за живота и здравето му, както и че с отнемането на парите престъплението е довършено, като последващото връщане на инкриминираната сума от страна на подсъдимия, не представлява доброволен отказ от довършване на престъплението.

В разпоредително заседание, проведено на 21.01.2019 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Излага доводи, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд се доказва по несъмнен начин извършването на престъплението. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва заплашване от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. По изложените съображения иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен.

Защитникът на подсъдимия Я. – адв. С., оспорва протеста и моли присъдата да бъде потвърдена. Намира, че първоинстанционният съд е провел всестранно, пълно и обективно съдебно следствие и правилно е приел, че липсва заплашване от страна на подсъдимия. След извършен анализ на свидетелските показания защитникът прави извод, че от събраните по делото доказателства не се установява извършването на престъпление.

Подсъдимият поддържа аргументите на защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

С оглед повдигнатото обвинение, доводите на страните и събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Т.Я. е роден на ***г. в гр. Белоградчик с ЕГН: ********** и адрес: ***. Той е българин с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в „С.“ ЕООД, с добри характеристични данни.

На 28.06.2013 г. около 10:30 ч. свид. Л.Г. отишъл в *** ОУ, намиращо се в гр. София, ж.к. „Свобода” и се срещнал със свид. А.Н., с когото били приятели. Свид. Г. и свид. Н.често посещавали *** ОУ, тъй като помагали на свид. А.А.-учител по английски език - в подреждането на различни неща в училището. След като свид. Г. и свид. Н.пристигнали при свид. А., той предал на свид. Г. в присъствието на свид. Н.сумата от 7 лв. в банкноти от 5 и 2 лв., като го помолил да отидат до близката до училището аптека и да му закупят лекарства.

Свид. Г. се съгласил и заедно със свид. Н.тръгнали към аптеката.

При излизането от двора на училището свид. Г. и свид. Н.срещнали подсъдимия М.Я., когото те познавали от по-рано. Подсъдимият казал на свид. Г. и да му даде парите, които има в себе, като го заплашил, че в противен случай ще го пребие. Подсъдимият бръкнал в предните джобове на панталоните на свид. Г. и взел сумата от 0,20 стотинки, които намерил в тях.

Свид. Г. и свид. Н.отново се насочили към аптеката, но подсъдимият извикал след тях да спрат иначе ще ги пребие. Те се уплашили и спрели. Подсъдимият Я. ги настигнал и отново пребъркал джобовете на панталона на свид. Г., като взел от задния му джоб сумата от 7,00 лв. Свид. Г. и свид. Н.обяснили на подсъдимия, че тези пари не са техни, а са на свид. А., който им ги е дал, за да му купят лекарства. Въпреки това подсъдимият отказал да ги върне и си тръгнал.

Свид. Г. и свид. Н.се върнали в училището и уведомили охраната за случилото се. Свид. Н.се обадил на подсъдимия Я. и му казал, че ако не върне взетите от него пари ще се обадят в полицията.

Впоследствие подсъдимият Я. се върнал до училището. След като го видели, свид. Г. и свид. Н.излезли извън двора на училището и отишли при него. В този момент подсъдимия Я. започнал да ги обижда, ударил свид. Н.в гърдите, смачкал парите, които бил взел от свид. Г., хвърлил ги на земята и си тръгнал. Малко след това свид. Н.се обадил от своя телефон на телефон 112 и разказал за случилото се.

По-късно на място дошли свид. П. и свид. И. – полицейски служители във второ РУ на СДВР. Свид. Г. и свид. Н.показали на органите на реда накъде бил тръгнал подсъдимия Я. и ги придружили до там, като им посочили лицето, което им взело парите. Подсъдимият бил задържан и бил отведен във 02-ро РУП за изясняване на случая. Свид. Г. и свид. Н.се върнали в училището, където изчакали майката на свид. Н., след което също отишли във 02-ро РУП. На подсъдимия било повдигнато обвинение за грабеж.

От заключението на вещото лице по назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване, нито са налице признаци за понесено в миналото такова заболяване, не се установяват и белези на когнитивен дефицит.

Посочената фактическа обстановка е възприета и от първоинстанционния съд, като доказателствата по делото, не дават на съда основание да направи друг извод относно фактите спрямо установеното от Софийския районен съд.

Така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема за доказана въз основа на следните доказателства:

- гласни – показанията на свидетеля Л.Б.Г. (на л. 119-гръб от първоинстанционното дело, както и приобщените по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК част от показанията на л. 7-8 и л.14 от досъдебното производство), показанията на свидетеля Р.Ц.В.(на л. 119 от първоинстанционното дело, както и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК в цялост показания, дадени пред предходен съдебен състав на първоинстанционния съд на л. 77-гръб от първоинстанционното дело), показанията на свидетеля А.Б.Н.(на л. 120-гръб от първоинстанционното дело, както и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК в цялост негови показания на л.

10 от досъдебното производство), показанията на свидетеля А.Г.А. (на л. 122 от първоинстанционното дело), показанията на свидетеля А.А.П. (на л. 121-гръб от първоинстанционното дело, както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в цялост негови показания от досъдебното производство на л. 11), показанията на свидетеля М.Л.И. (на л. 121-гръб от първоинстанционното дело), показанията на свидетеля Е.И.Г.(на л. 121 от първоинстанционното дело) и Д.Н.И.(на л. 160-гръб от първоинстанционното дело);

- писмени – свидетелство за съдимост на подсъдимия М.Я. (л.19 от първоинстанционното дело), справка от ГД ”Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието за подсъдимия (л.42 от първоинстанционното дело), приети по надлежния ред на чл.283 от НПК; трудов договор от 17.09.2018 г./л. 23 от настоящото дело/ - заключение на съдебнопсихиатричната експертиза на подсъдимия М.Я. (л.70-74 от първоинстанционното дело).

Настоящият състав напълно кредитира показанията на свидетеля Г. и свидетеля Н., включително и прочетените пред първата инстанция показания от досъдебното производство, които са ясни, конкретни, последователни, непротиворечиви, а и свидетелите са били преки очевидци на деянието и показанията им се явяват източник на пряка доказателствена информация. Действително, свидетелят Г. се явява и пострадал от престъплението, но съдът, отчитайки това обстоятелство, не намира основания да не се довери на показанията на този свидетел и те да останат извън фактическите констатации на съда. Свидетелите подробно излагат показания относно обстоятелството за времето и мястото на деянието, както и информация за самоличността на извършителя. Показанията на свидетелите са житейски логични и взаимно допълващи се и подкрепящи се. Свидетелите са възприели пряко и непосредствено подсъдимия и са напълно убедени, че именно той е лицето, което е извършило инкриминираното деяние. Свидетелите познават подсъдимия от преди извършване на престъпното деяние и са го разпознали. От показанията на посочените двама свидетели се установява, че на излизане от училището подсъдимият ги е спрял, попитал ги е дали имат някакви пари, като им казал, че ако не му дадат, ще ги пребие, след което е пребъркал джобовете на свидетеля Г. и е взел от него сумата от 0,20 лева. От показанията на свидетелите се установява и, че след повторното им насочване към аптеката подсъдимият извикал след тях да спрат като ги заплашил, като след като подсъдимият Я. ги настигнал и отново пребъркал джобовете на панталона на свид. Г., взел от задния му джоб сумата от 7,00 лв. Въз основа на тези показания съдът изгради фактическите си констатации за случилото се. Следва да се изтъкне, че разминаванията в показанията на свидетелите в съдебното и в хода на досъдебното производство се дължат на изминалото време от около година и половина от процесното събитие. Съдът намира, че показанията, дадени в хода на досъдебното производство са по-детайлни и пълни досежно инкримираните деяния, като в тази връзка напълно ги кредитира.

Настоящият състав се придържа към извода на първоинстанционният съд и също кредитира показанията на свидетелката В., които съдържат информация за основни обстоятелства по случая. Показанията на свидетелката са ясни и непротиворечи, кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства, и затова съдът им дава вяра, въпреки, че свидетелката възпроизвежда обстоятелства, които не е възприела пряко. Напълно правилно и основателно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката В., които същата е депозирала пред предходен съдебен състав на съда и които съдът е приобщил по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. Благодарение на тези показания информацията, която свидетелката дава става още по-пълна и подробна и спомага за изграждане на достоверна и точна фактическа обстановка. Настоящият състав единствено не основава своите фактически изводи на частта от показанията, в която свидетелката изяснява, че подсъдимият не е отправял заплаха към свидетеля Г.. В тази част показанията противоречат на останалия доказателствен материал, а именно на показанията на свидетелите Г. и Н., които са били преки очевидци на деянието. А както се изяснява и от самата свидетелка, както и от показанията на св. Г., същият се е въздържал от разкриване на цялостната информация пред своята майка досежно случилото се на инкриминираната дата поради чувство на срам и неудобство.