Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 473 от 07.11.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 568/2024
Вид
Решение № 473
Подписан
07.11.2024
Състав
СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Плевен, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ като разгледа докладваното от С. Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500568 по описа за 2024 година С решение №762 от 06.06.2024 г. по гр.д. №1368/2024 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ предявения от С. П. В., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к. ***, бл.***, вх.Д, ап.16 против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н *** , бул.*** №*** иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки, страдания и психически стрес от смъртта на нейния дядо Т.И.Ф., с ЕГН **********, починал вследствие на ПТП, осъществено на 25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП - 25.02.2019 г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪДИЛ на основание чл.78 ГПК С. П. В., с ЕГН **********, от гр.Плевен, ж.к. ***, бл.***, вх.Д, ап.16 да заплати в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ***, бул. *** №*** сумата от 800 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволна от решението е останала ищцата С. П. В. и е подала чрез адв.

Б. П. въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде поставено друго решение, с което да бъде уважен предявения иск.

1

Въззивницата намира за неправилен извода, че живее от 20 години в Англия. Намира, че събраните гласни доказателства установяват съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между нея е починалия дядо, която оправдава получаването на претендираното обезщетение.

Препис от въззивната жалба е връчен на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София на 27.06.2024 г. и на 01.07.2024 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените във вр. с процесуалното представителство разноски.

Според въззиваемото дружество, свидетелските показания сочат, че С.

П. В. не е живяла в общо домакинство с дядо си; че е заминала за Англия след като е завършила училище, около 10 години преди ПТП и че се е виждала с близките си в т.ч. и с дядо си веднъж годишно, когато се е прибирала от Англия в България; че не е поддържала връзка с дядо си от разстояние – чрез телефон, интернет или по друг начин; че не се е интересувала от състоянието му след ПТП; че не е дошла на погребението му и в заключение – че не е съществувала такава емоционална близост помежду им, че да е основателен предявения иск.

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД моли, ако съдът счете, че С. П. В. има основание да получи обезщетение, то да бъде редуцирано наполовина съобразно установения принос на Т.И.Ф. за причиняване на ПТП, изразяващ се в нарушаване на чл.108, ал.1 и 2 от ЗДП в резултат на алкохолно опиване средна степен.

С определение №1161 от 02.08.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането .

В о.с.з. на 10.10.2024 г. адв. П. е уточнил, че С. П. В. е заминала за Англия около 2 години преди процесното ПТП и там е родила голямото си дете, което сега е на 7 години. Пледирал е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения иск. Претендирал е направените в двете инстанции разноски.

Процесуалният представител на въззиваемото дружество – адв.

Маринова е поискала да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските, направени във въззивното производство.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от присъда №22/05.07.2023 г. по н.о.х.д. № 327/2023 г., Плевенски Окръжен съд е:

ПРИЗНАЛ подсъдимата Г. П. А., с ЕГН: ********** ЗА ВИНОВНА в това, че на 25.02.2019 г., около 22:40 часа, в гр.Плевен, на ул. „***“, пред жилищен дом № 10, при управление на МПС – л.а. марка ***, с рег. № ***, собственост на П.Д.А. от гр. Плевен, е нарушила правилата за движение по 2 пътищата – в частност чл.21, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т.И.Ф., починал по-късно на 11.03.2019 г. в 06:40 часа, в Клиника по неврохирургия към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - гр. Плевен, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание по чл.343, ал.З, предл.6, б.“б“, предл.1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.373, ал.2 НПК, във връзка с чл.58, ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК, я е ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като я е ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИННА да е нарушила разпоредбите на чл.116 от ЗДП и я е ОПРАВДАЛ по този пункт от обвинението.

Присъдата е потвърдена с решение №2/05.01.2024 г. по в.н.о.х.д.

№271/2023 г. на ВТАС и е влязла в законна сила на 24.02.2024 г.

Не е спорно и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-9483/14.03.2019 г., че към 25.02.2019 г. за лек автомобил с рег.

№ *** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, съгласно полица № ***.

Не е спорно, че С. П. В. е внучка на пострадалия при процесното ПТП и починал след това Т.И.Ф..

Не е спорно и е видно от заявление и писмо изх. №9344/24.10.2023 г., че С. П. В. е отправила претенция до ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди – резултат от смъртта на дядо

Т.И.Ф., която претенция е била заведена с вх.

№9384/02.10.2023 г. Не е спорно също, че застрахователят е отказал да удовлетвори тази претенция.

С оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване на ПТП от страна на Т.И.Ф., изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, е допусната съдебна авто-техническа експертиза. ВЛ е установило, че управляваният от Г. П. А. лек автомобил се движел със скорост 67.57 км/час, а пешеходецът Т.И.Ф. се движел попътно на движението на този лек автомобил по тротоара, в дясно на платното. В момента, в който челната част на автомобила била на около 35 метра от мястото на удара, пешеходецът променил посоката си на движение, като слязъл от тротоара на пътното платно. След това изминал разстояние от 1.7 м и непосредствено преди контакта между предната дясна ъглова част на автомобила и тялото му, се завъртял по посока на часовниковата стрелка. Водачът на автомобила предприел спиране и настъпил удар между дясната ъглова част на автомобила и тялото на пешеходеца в областта на бедрото. Последвала ротация на тялото, отхвърляне, падане и търкаляне върху асфалтовата настилка.

С оглед направеното от ответника възражение за съпричиняване на ПТП от страна на Т.И.Ф., изразяващо се в това, че поради алкохолното си опиянение сам се е поставил в рискова ситуация, е допусната съдебномедицинска експертиза. ВЛ е установило, че пострадалият е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му била 1.72 промила, което представлява средна степен на алкохолно опиянение, характеризираща се с 3 умерени нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията на движения, ориентацията в пространството, силно забавени реакции и понякога сънливост. В заключението е посочено, че установеното количество алкохол несъмнено е повлияло негативно върху походката, възприятията, координацията на движенията и бързината на реакциите на 81-годишния Т.И.Ф..

За установяване на отношенията между ищцата и нейния дядо са разпитани майката на ищцата и дъщеря на починалия М. В. и вуйчото на ищцата и син на почиталия В.Ц.. Свидетелката М. В. твърди, че с бащата на С. се развели през 1987 г. и че С. останала да живее при него. Докато учела в училище „***“, тя ходела понякога да обядва при дядо си Т., който живеел в кв. „***“. Когато завършила училище, С. заминала за Англия и там се омъжила. Когато си идвала в България, контактувала с дядо си, но не и от разстояние. През 2019 г. вече имала едно дете и затова не си дошла от Англия за погребението на дядо си. Свидетелят В.Ц. твърди, че бил осиновен и от 2000 г. се намерил с биологичната си сестра М. и с биологичния си баща Т..

Като била по-малка С. контактувала един-два пъти седмично с дядо си Т., случвало се свидетелят да я кара у тях. С. се запознала с индиец-студент по медицина и той като завършил заминали за Англия. Оженили се и имат деца.

Като си идвала в България С., правели семейни срещи. След смъртта на Т. споделяла, че страда от загубата му.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че свидетелските показания са фактически непълни, неточни и противоречиви. Този извод надлежно е илюстриран в обжалваното решение с конкретни примери. В допълнение Плевенски Окръжен съд намира, че от данните по делото може да се направи извода, че С. П. В. е родена 1984 г., което означава, че би следвало да е завършила средното си образование през 2002-2003 г., откогато до 2019 г. са изминали 17-16 години, през част от които тя е живяла в чужбина. Не се доказа през този продължителен период, а и преди него да е била установена и поддържана особена емоционална близост между С. П. В. и Т.И.Ф.. Условно показанията на двамата свидетели касаят два периода в отношенията между внучка и дядо: първия – докато С. П. В. е била дете/ученичка и втория – след като тя е завършила училище. През първия период С. П. В. е живяла с баща си, а не с майка си, което е предпоставка за по-дистанцирана връзка с Т.И.Ф., който е дядо по майчина линия. През втория период С. П. В. вече е голяма и има самостоятелен живот, свързан с установяване в чужбина и създаване на семейство с чужденец, което също е предпоставка за „изтъняване“ на връзките с родствениците в България, особено с по-възрастните от тях като Т.И.Ф., които не използват съвременните средства за комуникация от разстояние.

Плевенски Окръжен съд споделя крайния извод в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск и защото:

С ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена 4 смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди“. Казано иначе - възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г. , е допусната като изключение. Особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови внуци, които традиционно за българското общество са част от най-близкия родствен кръг.

Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

В ИМ се твърди, че ищцата загубила „здравата опора в живота си“ в лицето на дядо си. Според съда, за родствената връзка между дядо и внуци е обичайно присъщо по-възрастните да са опора за по-младите, но до един определен момент. Когато възрастта напредне, както е в случая –Т.И.Ф. е бил на 81 години към 2019 г., тогава нещата се обръщат и вече по-младите трябва да бъдат опора на по-възрастните. За да обоснове изключителност /особена близост/ на привързаността си към Т.И.Ф., ищцата е поискала разпит на свидетели. От техните показания обаче съдът не може да направи извод за конкретни извънредни житейски обстоятелства, който да правят привързаността между Т.И.Ф. и въззивницита изключителна – особено близка.

Такива обстоятелства биха били например пълното и трайно поемане от дядото на грижите и/или издръжката на внучката, поради това че нейните родители, независимо по каква причина, не полагат тези грижи и/или не дават тази издръжка. Още по-конкретен пример би бил този за цяло поколение деца, отгледани и възпитани от своите баби и дядовци, докато родителите им са на гурбет в чужбина. В случая няма такива данни.