Определение № 1125 от 25.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1125 гр. С.З., 25.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20235500500586 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,А.*Б.“ ЕАД, ЕИК № ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н *******, представлявано от законните си представители А.В.Д. - главен изпълнителен директор, и М.М. изпълнителен директор, действащи заедно чрез адв. Х.М., против разпореждане от 15.08.2023 г. по ч.гр.д. № 1559/2023 г. по описа на Районен съд - К., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата 122,82 лв. – общ размер на неустойките за дадената отстъпка от цената на закупеното мобилно устройството с марка Самсунг и модел А20е, като противоречащи на добрите нрави, както и сумата от 77.55 лева мораторна лихва върху тях.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно и претендира за отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноските в заповедното производство в пълен размер.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 1559/2023 г. по описа на Районен съд – К. е било образувано по заявление на „А.*Б.” ЕАД - гр.С. срещу И. М. И., ЕГН - **********, с адрес: с. К., общ. К., обл.С.З., ул. „**** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 384,41 лв.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени 1 парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за мобилни услуги и договор за продажба на изплащане. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал неустойки по прекратените по негова вина договори.

В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договорите И. М. И. дължала задължения за периода от 24.08.2020 год. до 07.01.2021 год. в общ размер от 384,60 лв., от които 72,72 лв., неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, сумата от 6.20 лева неплатени суми за устройство по договора за закупуване на устройство на изплащане, както и сумата от 305.49 лева неустойки, представляваща сбора от три стандартни месечни вноски по договора за мобилни услуги. За просрочените задължения, описани по-горе са издадени следните счетоводни документи, подробно описани в заявлението до съда в приложената графична таблица.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тези неустойки до размера за сумата от 122,82 лв. – са противоречащи на добрите нрави, както и сумата от 77.55 лева мораторна лихва върху тях.

Също така те са уговорени като неустойки за вреди при предсрочно прекратяване на договорите и са нищожни поради неравноправността им, и с оглед на това първостепенния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта му за тези претендирани вземания.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена 2 от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

В случая уговорените с процесните договор за мобилни услуги неустойки за вреди от прекратяване на договора за мобилни услуги са компенсаторни по своя характер и съгласно уреждащите ги клаузи вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение.

Това е така, т.к. в общите условия на мобилния оператор е предвидено договорът на абоната/потребителя да се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай че забавата в плащането на дължимите от абоната/потребителя суми е продължило повече от 124 дни. При сключване на договора за мобилни услуги се предвижда при предсрочното му прекратяване от мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя последният да дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но не за повече от три месеца. В този случай потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети от крайните цени на закупените на изплащане устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договор или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

Именно поради това е налице обективна невъзможност да се прецени дали така предвидената неустойка съответства на добрите нрави и дали не е налице значително неравновесие между задължението, което потребителят следва да не е изпълнил, и предвидената в полза на мобилният оператор неустойка.

Освен това договорът за мобилни услуги е договор за продължително изпълнение, т.е. развалянето му, каквото представлява предвиденото едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор, има действие само занапред.

В този случай по силата на чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД кредиторът има право на единствено на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.к. отговорността на неизправната страна е за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.

Поради изложените съображения съдът намира, че уговорката за 3 неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, но не за повече от три месеца, излиза извън присъщите на неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация.

В този смисъл обстоятелството, че размерът на претендираната неустойка е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя този извод, т.к. необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципа на справедливостта.

По отношение на неустойката, уговорена като възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети от крайните цени на закупените на изплащане устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, следва да се има предвид следното:

Целта на тази неустойка е да обезпечи изпълнението на паричните задължения на абоната за срока на договора за мобилни услуги, а не на договора за договора за продажба на изплащане, и да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова вина.

Предвидено е тази неустойка да се дължи, без да се държи сметка за съществуващото самостоятелно правоотношение между страните, възникващо по повод продажбата на изплащане на съответното устройство.

В случая операторът може да развали договора за продажба на изплащане и в случай на неизпълнение на договора за електронни съобщителни услуги, по който той и потребителят са страни, дори и по договора за продажба на изплащане последния да изпълнява точно.

В самият договор за продажба на изплащане, раздел V - отговорности и неустойки, липсва уговорена между страните такава неустойка, която да произтича от неизпълнение на задълженията на потребителя по този договор.

Предвидено е сключването на договора за продажба на изплащане да е обусловено от наличието на сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги, като прекратяването на договора за услуги води до прекратяване и на договора за продажба на изплащане, при уговорените в него условия, а именно потребителят дължи да заплати сумата, дължима до края на срока на договора, съгласно погасителния план заедно с включената лихва.

Интересът на продавача е гарантиран посредством уговорката разсрочените части от преференциалната цена на устройството да се изплащат ведно с лихва, която по съществото си представлява договорно 4 възнаграждение, като дори и при прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на потребителя по договора за услуги, той ще дължи такова до края на срока на договора за продажба на изплащане.

По този начин едно и също неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя представлява едновременно основание за дължимост на неустойка, произтичаща от договора за мобилни услуги, и основание за дължимост на обезщетение в размер на договорната лихва върху продажната цена, произтичащо от договора за продажба на изплащане.

Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора за електронни съобщителни услуги, предвиждаща неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя под формата на възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове/ценовите пакети от крайните цени на закупените на изплащане устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. на първо място не е съобразена по никакъв начин с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването на договора, а на следващо място - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при развалянето му.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за неоснователни, а обжалваното разпореждане за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с чл.271, ал.1, пр.1-во от ГПК Окръжен съд - С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 2695/26.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. с № 1559 /2023 г. по описа на Районен съд – К., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.