Решение № 1272 от 23.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Варна, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20263110202779 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по жалба на В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. * подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Т. Х. от Адвокатска колегия – Варна, против Наказателно постановление № 26-8703-000069 от 11.06.2026 г., издадено от С. Ц. Д., на длъжност ВПД началник сектор в Областна дирекция на МВР – Варна, сектор „Специализирани полицейски сили“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 255,65 евро (равностойни на 500,01 лв.) и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети и 10 контролни точки.

С жалбата се релевират подробни доводи за материална незаконосъобразност, необоснованост и издаване на наказателното постановление при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че липсват 1 процесуалноправните предпоставки по чл. 574, ал. 10 и ал. 11 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за прекратяване на регистрацията поради неуведомяване на собственика на автомобила. Твърди се пълно отсъствие на вина и субективна несъставомерност на деянието, тъй като жалбоподателят не е собственик на моторното превозно средство, а работник в дружеството-собственик, управлявал е служебен автомобил при изпълнение на служебно възложени трудови функции, автомобилът е бил с монтирани редовни регистрационни табели и придружен с валидно свидетелство за регистрация (част I), като водачът не е знаел и не е имал обективна възможност да узнае за извършената служебна дерегистрация. Изтъква се, че с Постановление № 5513/2026 г. от 13.05.2026 г. на Районна прокуратура – Варна по пр. преписка №5513/2026г. по описа на РП-Варна е постановен отказ да се образува наказателно производство по чл. 345, ал. 2 от НК е прекратено именно поради липса на вина. Моли се за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище по същества от упълномощения адвокат чрез депозирана писмена молба, с която поддържа жалбата на посочените в нея основания и прави искане за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Варна, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Постъпили са писмени бележки от упълномощен юрисконсулт, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се моли обжалваният санкционен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с искане за редуцирането му до законоустановения минимален размер.

Свидетелят И. Г. И. – актосъставител, редовно призован, се явява в съдебно заседание и дава показания относно обстоятелствата по констатиране на управлението на МПС със служебно прекратена регистрация.

2

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и съобразно императивно вмененото му задължение за цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят В. Х. Д. работел в търговското дружество „*“ ЕООД, ЕИК * с упълномощен представител Х. Д. К..

Дружеството-работодател „*“ ЕООД, ЕИК * е регистриран собственик на лек автомобил марка „*“, с регистрационен номер №*, за което от органите на МВР е издадено валидно Свидетелство за регистрация на МПС част I.

За процесния автомобил е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чийто срок на покритие е изтекъл в края на 2025 г., без застрахователният договор да е бил своевременно подновен от собственика. Поради непостъпване на данни за подновена застраховка, на 30.12.2025 г. регистрацията на моторното превозно средство е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП чрез автоматизирано отбелязване в информационната система на МВР след подаване на информация от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 11 от КЗ.

По административната преписка и доказателствата по делото не се установява Информационният център към Гаранционния фонд да е връчил на дружеството-собственик уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ с предоставяне на 14-дневен срок за представяне на доказателства за сключена застраховка преди сезирането на МВР. Липсват каквито и да било доказателства органите на МВР да са уведомили собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство по реда на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Съответно управителят на дружеството-собственик не е знаел за дерегистрацията и не е информирал своя служител В. Д. за този факт.

На 22.03.2026 г. на жалбоподателя В. Д. е възложено служебно посещение на обект в с.*, общ.*, за което му е предоставен процесният служебен лек автомобил. Автомобилът е бил с монтирани на определените места поС.ни регистрационни табели, придружен с редовно Свидетелство за регистрация на МПС част I.

3

Около 16:01 часа на 22.03.2026 г. в с.*, общ.* по ул.“Първа срещу сградата на Кметството в посока от с.* към с.*, жалбоподателят управлявал процесния служебен автомобил, когато бил спрян за проверка от полицейски наряд при сектор „СПС“ към ОД на МВР – Варна. При извършена служебна справка в информационните масиви на МВР контролните органи установили, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 30.12.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Едва при извършването на проверката жалбоподателят узнал за прекратената регистрация на автомобила.

На място ст. полицай И. Г. И. съставил срещу водача Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3863794 от 22.03.2026 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен лично на водача на същата дата.

Още на същият ден – на 22.03.2026 г. регистрацията на МПС-то била служебно възстановена, поради сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Във връзка с констатациите била образувана преписка в Районна прокуратура-Варна с № 5513/2026г. и била извършена проверка от полицейски служители при РУ-* при ОД на МВР-Варна с оглед на престъпление по чл.

345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. С Постановление № 5513/2026 г. от 13.05.2026 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна е постановен отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на доказателства за осъществен състав на престъпление от субективна страна, като материалите са изпратени на Началника на РУ-* при ОДМВР – Варна за сведение и преценка.

Въз основа на материалите по преписката и съставения АУАН, при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, на 11.06.2026 г. началник сектор в ОД на МВР – Варна, сектор „СПС“, е издал обжалваното Наказателно постановление № 26-8703-000069, с което на В. Д. са наложени процесните административни наказания глоба в размер на 255,65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин 4 от приобщените по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства: АУАН серия GA № 3863794/22.03.2026 г.; Наказателно постановление № 26-8703-000069/11.06.2026 г.; Постановление № 5513/2026 г. от 13.05.2026 г. на Районна прокуратура – Варна за отказ да се образува наказателното производство по пр. преписка № 5513/2026 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на длъжностни лица; както и от показанията на свидетеля И.

Г. И..

Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. като обективни, логични и кореспондиращи с приобщения доказателствен материал относно факта на извършената проверка, установяването на служебната дерегистрация в информационната система и съставянето на акта. Писмените доказателства са еднопосочни и установяват непротиворечиво правния статут на превозното средство, пълната липса на данни за уведомяване на собственика или водача за прекратяването на регистрацията преди момента на проверката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – депозирана е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице с правен интерес (санкционираното физическо лице), срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред местно компетентния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ орган – началник сектор „СПС“ при ОД на МВР – Варна, надлежно оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Производството е образувано валидно в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН след постановен отказ да се образува наказателното производство от Районна прокуратура – Варна. Наказателното постановление съдържа формалните реквизити по чл.

57, ал. 1 от ЗАНН, като нарушението е описано с необходимите фактически 5 признаци.

Независимо от спазването на формалните процесуални правила, съдът намира, че административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като вмененото деяние е субективно несъставомерно.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП предвижда кумулативно налагане на административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От обективна страна е установено, че на 22.03.2026 г. жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване (ул. „Първа“ в с.*), чиято регистрация към момента на управлението е била служебно прекратена на 30.12.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след автоматизирано подаване на информация от Гаранционния фонд по чл.

574, ал. 11 от КЗ.

Обективното осъществяване на признаците от състава обаче не е достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Съгласно фундаменталния принцип, прогласен в чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е само това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения правен ред, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. Вината съставлява задължителен, конститутивен елемент от фактическия състав на всяко административно нарушение, като в административнонаказателния процес вината не се предполага и не може да почива на предположения (чл. 7 от ЗАНН и чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от НПК).