Определение № 2596 от 08.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2596 гр. София, 08.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251000502530 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение от 18.09.2025 г. по гр. дело № 45884/2025 г. на Софийския районен съд, 173 състав, е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Кула и Окръжен съд – Видин във връзка с искова молба с вх. № 2605/29.08.2024 г., подадена от М. Д. В..

Софийският апелативен съд след запознаване с данните по делото установи следното:

С процесната искова молба с вх. № 2605/29.08.2024 г. ищцата М. Д. В. е предявила срещу „Юробанк България“ АД искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 9.04.2009 г. по гр.д. № 18120/2009 г. на Районен съд – Видин, а именно: 17 969,23 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане /чийто размер до датата на исковата молба е 29 331,94 лв./, 841,83 лв. – договорна лихва, 6,29 лв. – наказателна лихва и 790,34 лв. – съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20097240400541 на ЧСИ В. Т., с рег. № ***, по което на ищцата била връчена на 22.01.2010 г. покана за доброволно изпълнение. След това не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което била изтекла и погасителната давност за всички вземания. Посочено е, че вземанията произтичали от отпуснат потребителски кредит, поради което спорът по силата на чл. 113 ГПК бил подсъден на ОС – Видин, тъй като ищцата била с настоящ адрес в гр. Грамада, област Видин.

По исковата молба е било първоначално образувано гр.д. № 285/2024 г. на ОС Видин, по което с определение от 3.09.2024 г. съдът е приел, че цената на всеки от исковете е под 25 000 лв., поради което и на осн. чл. 104, т. 4 ГПК делото е родово подсъдно на РС – Видин, на който съд е изпратено производството. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Впоследствие образуваното гр. д. № 2306/2024 г. на РС – Видин е било прекратено с определение от 9.10.2024 г., с което същото е изпратено по подсъдност на РС – Кула, в чийто район попада настоящият адрес на ищцата в гр. Грамада. Прието е, че тъй като за спора е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, то проверката на тази подсъдност може да се извърши и служебно от съда преди провеждане на процедурата по чл. 131 ГПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

В РС – Кула по същото производство е образувано гр. д. № 280/2024 г., в което е 1 осъществена процедурата по чл. 131 ГПК.

В подадения отговор на исковата молба от 23.12.2024 г. ответникът „Юробанк България“ АД е направил възражение за липса на местна подсъдност на сезирания съд, като е посочил, че не се касае за иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ищцата не защитавала свои потребителски права по сключен с ответника договор за банков кредит, а оспорва като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради обстоятелства, възникнали след издаване на изпълнителното основание /изтекла погасителна давност/. Поради това приложима била общата подсъдност по чл. 108 ГПК, по която спорът е подсъден на Софийския районен съд, в чийто район се намира седалището на ответника. Посочил е и, че ответникът не бил легитимиран по иска, тъй като с договор от 18.01.2016 г. бил цедирал на „ЕОС Матрикс“ ЕООД портфейл от вземания, вкл. вземанията, произтичащи от договор за потребителски кредит № FL453846/3.09.2008 г., по повод на който е издаден процесният изпълнителен лист, която цесия била съобщена в образуваното изп. дело.

С определение от 14.01.2025 г. РС – Кула е уважил възражението за неподсъдност, като е изпратил делото на СРС. Приел е за неприложима специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, тъй като не било ясно от какво произтичат вземанията и дали имат потребителски характер, а освен това спорът не бил за съществуването на вземанията, за да се дават указания за уточняване на техния произход.

Това определение е било обжалвано от ищцата, но е потвърдено с определение от 10.03.2025 г. по ч. гр. д. № 43/2025 г. на ОС – Видин. Прието е, че настоящият спор не е по повод изпълнението на договор за потребителски кредит, нито се оспорва дължимостта на сумите по него, което било разрешено в предходното заповедно производство. Посочено е, че ищцата е предявила исковете по чл. 439 ГПК в качеството на длъжник, оспорващ изпълнението въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание – изтекла погасителна давност.

По подадената частна касационна жалба от ищцата не е било допуснато касационно обжалване с определение № 2547/22.08.2025 г. по ч. т. д. № 1386/2025 г. на ВКС, II т.о.

Прието е, че липсва формулиран правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Впоследствие делото е било образувано като гр. д. № 45884/2025 г. на СРС.

За да повдигне спора за подсъдност с определение от 18.09.2025 г. СРС се е мотивирал с това, че доколкото в исковата молба се твърди, че едно от процесните вземания е за сумата 29 331,94 лв. /изтекла законна лихва/, то цялото дело е родово подсъдно на окръжен съд на осн. чл. 104, т. 4 и 6 ГПК. Приел е за приложима и специалната местна подсъдност по чл.

113 ГПК, тъй като тя се определя единствено от основанието за възникване на вземанията, което в случая е потребителски договор, като тази подсъдност важи и за исковете по чл. 439 ГПК според трайната съдебна практика. Посочил е, че независимо от развилото се производство по чл. 121 ГПК повдигането на спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК е допустимо, тъй като СРС не е взел участие при разглеждането на този въпрос, а компетентен съд по чл. 122 ГПК бил САС, предвид произнасянето и на окръжен съд по подсъдността.

При така установените обстоятелства Софийският апелативен съд намира следното по повдигнатия спор за подсъдност:

По компетентността на САС в производството по чл. 122 ГПК

Преди разглеждане по същество на искането настоящият съдебен състав следва да прецени собствената си компетентност по същото, както и допустимостта на искането.

Според чл. 122 ГПК спорове за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд, а ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, спорът се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото, а ако в спора за подсъдност участва апелативен съд, спорът се разрешава от ВКС.

2

В настоящия казус е налице спор както за местна подсъдност, така и за родова подсъдност. Спорът за местна подсъдност е с РС – Кула, който е изпратил делото на СРС с определение от 14.01.2025 г. Спорът за родова подсъдност е с ОС – Видин, който пък е постановил необжалваното определение от 9.10.2024 г. по гр. д. № 285/2024 г., с което е изпратил делото на РС – Видин, макар впоследствие този съд да го е препратил на РС – Кула, който пък го е препратил на СРС. Наличието на спор и за родова подсъдност с окръжен съд обосновава компетентността на САС да се произнесе по настоящия спор за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК, като общ по-горен по степен съд на двете спорещи съдилища от неговия апелативен съдебен район. Доколкото по този ред не е възможно да се определи компетентния съд без преценка и на местната подсъдност, то и същата следва да бъде разгледана – като логична втора стъпка от комплексното решаване на спорния въпрос за компетентността.

По допустимостта на искането по чл. 122 ГПК

Въпросът с допустимостта на процедурата по чл. 122 ГПК се поставя във връзка с предходно развилото се производство по чл. 121 ГПК, доколкото съществува виждане в част от съдебната практика, че в подобна хипотеза е недопустимо повдигането на спор на подсъдност по реда чл. 122 ГПК.

Това съображение обаче може да е относимо само по отношение на спора за местна подсъдност, тъй като само той е бил предмет на приключилото производство по чл. 121 ГПК – видно от актовете и на ОС Видин, а и на ВКС. По отношение на родовата подсъдност подобна процедура по чл. 121 ГПК въобще не се е развила – определението от 9.10.2024 г. по гр. д. № 285/2024 г. на ОС Видин не е било обжалвано от никого, поради което разглеждането на този въпрос по реда на чл. 122 ГПК не може да бъде поставено под съмнение за допустимост, дори ако се сподели горепосочената практика. Спорът за родовата подсъдност се поставя за първи път с настоящото искане по чл. 122 ГПК и той обуславя допустимостта на искането. Както бе посочено по-горе – преценката за местна подсъдност е акцесорна спрямо тази за родова подсъдност в рамките на комплексното решаване на въпроса за определяне на компетентния съд по конкретното дело.

На следващо място, развилото се производство по чл. 121 ГПК не съставлява пречка за процедура по чл. 122 ГПК, дори ако спорът беше само за местната подсъдност. Актовете по чл. 121 ГПК обвързват съдилищата, които са взели участие в тази процедура – първият съд, който се е произнесъл по своята подсъдност, както и съдилищата, които са се произнесли по частните жалби по реда на чл. 121 ГПК. Съдът, на когото делото е препратено, не е участник в тази процедура. Той би бил обвързан само ако е инстанционно подчинен на съда, разгледал по същество частната жалба по чл. 121 ГПК – напр. ако е от същия съдебен район на въззивния съд, разгледал частната жалба, или ако процедурата по чл. 121 ГПК е достигнала до ВКС, който се е произнесъл с акт по същество /доколкото ВКС е инстанционно по-висш съд спрямо всички общи съдилища/. В случая процесното производство по чл. 121 ГПК е приключило с въззивен акт на ОС Видин, което не е било допуснато до касационно обжалване от ВКС поради липса на адекватно формулиран въпрос по чл. 280 ГПК, а в определението на ВКС не е бил обсъждан по същество въпросът с местната подсъдност. Ето защо за СРС не е имало пречка да повдигне настоящия спор за подсъдност, още повече че той касае и родовата подсъдност, която не е била предмет на разглеждане в процедурата по чл. 121 ГПК.

По съществото на искането по чл. 122 ГПК

Предмет на настоящото дело са искове по чл. 439 ГПК за установяване на липса на право на принудително изпълнение поради погасяване по давност на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 9.04.2009 г. по гр.д. № 18120/2009 г. на Районен съд – Видин, а именно: 17 969,23 лв. – главница, ведно със законната лихва от 31.03.2009 г. до окончателното изплащане /чийто размер до датата на исковата молба е 29 331,94 лв./, 841,83 3 лв. – договорна лихва, 6,29 лв. – наказателна лихва и 790,34 лв. – съдебни разноски.

Исковете са отрицателни установителни и са оценяеми – цената на всеки иск е в размера на съответното вземане /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Същевременно, част от предявените искове е и този относно законната лихва за периода 31.03.2009 г. – 29.08.2024 г. /датата на подаване на настоящата искова молба/, който според ищеца е с цена 29 331,94 лв. Тази претенция има характер на самостоятелен иск, тъй като лихвата е за периода преди подаване на настоящата искова молба. Само за изтекли лихви след датата на подаване на исковата молба се приема, че не представляват самостоятелен иск /арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/. Следователно, този иск е с цена 29 331,94 лв., което е над 25 000 лв. и обуславя родова подсъдност за този иск на окръжен съд – чл. 104, т. 4 ГПК. Останалите искове са с цена под 25 000 лв., но съобразно чл. 104, т. 6 ГПК също са подсъдни на окръжен съд, предвид съединяването им с иска за лихвите.

При това положение всички предявени искове са родово подсъдни на окръжен съд, а не на районен съд, в т.ч. и на СРС.

За да се прецени на кой точно окръжен съд следва се изпрати делото, следва да се приложат правилата за местната подсъдност. Спорният въпрос е дали в случая е приложима общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК или специалната такава по чл. 113 ГПК.