Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 14.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Частно наказателно дело 541/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
14.01.2026
В сила
22.01.2026
Състав
ИВАН ИВАНОВ

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20254300200541 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Ю. Г. Т., роден на .......... година, с последен известен адрес по делото: с. С., обл. Ловешка, ул. „................“ № 4.

От приложената справка от НБД „Население” (л. 12 от ЧНД 279/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово) се установяват пълните данни на засегнатото лице – Ю. Г. Т., роден на .......... г., с постоянен адрес: с. С., обл.

Ловешка, ул. „................“ № 4, ЕГН **********.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 95 евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато, като счита, че са налице основанията на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

Засегнатото лице Ю. Г. Т., редовно призован, не се явява. Същият е 1 представил писмени доказателства за извършено плащане на налжената финансова санкция с Молба вх. № 8725/10.12.2025 г., с която представя 3 броя платежни нареждания за заплащане на финансовата санкция, както следва:

Платежно нареждане за сума в размер на 16,32 лева от 20.10.2025 г., Платежно нареждане за сума в размер на 50,00 лева от 09.12.2025 г. и Платежно нареждане за сума в размер на 122,00 лева от 10.12.2025 година.

Общият размер на заплатената финансова саннкция е в размер на 188,32 лева.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение №

BH-GS/03/256000124804/25 на Bezirkshauptmannschaft Gussing – Република Австрия за прилагане на финансови санкции, като същото е постановено 17.06.2025 година и е влязло в законна сила на 08.07.2025 година. Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение, извършено на територията на издаващата държава, и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Същото е преведено на български език (л. 2 – л. 7 от ЧНД № 279/2025 г. на ОС – Габрово). Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице е представило доказателства за пълно изпълнение, които са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция, подлежаща на изпълнение, е в размер на 95 евро за извършеното административно нарушение.

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Република 2

България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.

В удостоверението е посочено, че на 15.05.2025 г., 04:40 часа засегнатото лице Ю. Т. е извършил нарушение „Превишаване на скоростта“ на разрешената максимална скорост 80 км/час, като измереното превишаване на скоростта след изваждане на допустимата погрешност на измерването е 24 км/час, с превозно средство с рег. № ВТ2336ЕЕ, в населено място Nickelsdorf, A4 Str. Km 61,95, Fahrtrichtung Ungarn, Република Австрия.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на МПС, както и разпоредбите относно опасни товари, визирано е в чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице Ю. Т., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно-наказателна отговорност и подлежи на административно-наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение Т. е бил уведомен съгласно законодателството на издаващата държава, относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава, като същото е постановено на 17.06.2025 година и е влязло в законна сила на 08.07.2025 година. Финансовата санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 95 евро, като равностойността на тази сума по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня на постановяване на решението – 17.06.2025 г. е била 185,80 (сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) български лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

Налице са обаче предпоставките на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото по делото се събраха доказателства, че глобата е 3 била изплатена изцяло от засегнатото лице в изпълняващата държава, видно от представената по делото Молба вх. № 8725/10.12.2025 г., с която са представени 3 броя платежни нареждания за заплащане на финансовата санкция, както следва:

Платежно нареждане за сума в размер на 16,32 лева от 20.10.2025 г., Платежно нареждане за сума в размер на 50,00 лева от 09.12.2025 г. и Платежно нареждане за сума в размер на 122,00 лева от 10.12.2025 година.

Общият размер на заплатената финансова санкция е в размер на 188,32 лева.

С оглед на което и на основание чл. 33 вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, от наложената финансова санкция в размер на 95 евро, с левова равностойност по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня на постановяване на решението 185,80 лева, следва да бъде приспадната изцяло заплатената сума в размер на 188,32 лева, поради нейното пълно плащане на 10.12.2025 г. в издаващата държава.

Разликата между внесената сума от 188,32 лв. от засегнатото лице Ю. Г.

Т. и размера на наложената финансова санкция - 9 5 евро, с левова равностойност по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня на постановяване на решението 185,80 лева, в размер на 2,25 лв.

(1,28 евро) следва да бъде възстановена по сметката на същия.

С оглед гореизложеното, макар че решението на Република Австрия следва да бъде признато от българския съд, то не подлежи на изпълнение, защото наложената глоба на засегнатото лице в Република Австрия, е била изцяло заплатена преди датата на постановяване на настоящето решение.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 , във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС , Ловешкият окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА Р е ш е н и е №

BH-GS/03/256000124804/25 на

Bezirkshauptmannschaft Gussing – Република Австрия, за прилагане на финансови санкции, в сила от 08.07.2025 г., с което по отношение на българския гражданин Ю. Г. Т., роден на .......... г., с постоянен адрес: с. С., обл.

Ловешка, ул. „................“ № 4 , Е Г Н **********, е наложена финансова санкция в размер на 95 (деветдесет и пет) евро, равностойни на 185,80 (сто осемдесет и пет лева и осемдесет стотинки) български лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 17.06.2025 година.

ПРИСПАДА на основание чл. 33 , вр. чл. 17 от ЗПИИАКОРНФС, от наложената финансова санкция в размер на н а 95 евро, с левова равностойност по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) к ъ м деня на постановяване на решението 185,80 лева, изцяло заплатената сума в размер на 188,32 лева, поради нейното пълно плащане на 10.12.2025 г. в 4 издаващата държава.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ разликата между внесената сума от 188,32 лв. от засегнатото лице Ю. Г. Т. и размера на наложената финансова санкция - 9 5 евро, с левова равностойност по официалния фиксиран курс на БНБ (1 евро = 1.95583 лева) към деня на постановяване на решението 185,80 лева, в размер на 2,25 лв. (1,28 евро) по сметката на същия.

НЕ ПРИВЕЖДА в изпълнение признатото решение, поради приспадането му изцяло .

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава Република Австрия, за признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, както копие от решението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1 изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20254300200541 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано по изпратено ни от австрийските компетентни власти Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и касае засегнатото лице Ю. Г. Т., роден на .......... година, с последен известен адрес по делото: с. С., обл. Ловешка, ул. „................“ № 4.

От приложената справка от НБД „Население” (л. 12 от ЧНД 279/2025 г. по описа на Окръжен съд – Габрово) се установяват пълните данни на засегнатото лице – Ю. Г. Т., роден на .......... г., с постоянен адрес: с. С., обл.

Ловешка, ул. „................“ № 4, ЕГН **********.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 95 евро.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че са налице условията за признаване на решението и предлага на съда същото да бъде признато, като счита, че са налице основанията на чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.