Решение № 2550 от 23.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2550 гр. Пловдив, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330115763 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от С. М. Б. срещу АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който иска да се признае за установено, че в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1108 лева, претендирана от ответника по Договор № *** г., сключен между ищеца и СИТИ КЕШ ООД.

Излагат се съображения, че този договор е недействителен на основание чл.

22 ЗПК. Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е изложил съображения, че исковата молба следва да бъде отхвърлена, тъй като процесният договор няма пороци, които да водят до недействителност и сумите претендирани от ищцата са дължими въз основа на него. Ангажират се доказателства.

Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказтелства, а и ежду страните не се спори, , че между тях е възникнало правоотношение по повод Договор №*** г .

Липсва спор между страните е включено дължимото възнаграждение по поръчителството, осигурено от одобрено от кредитора дружество.

1

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между страните е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 19 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), годишният процент на разходите (ГПР) представлява основен елемент от потребителския договор за кредит и следва да бъде изчислен като общ размер на разходите по кредита, изразен като годишен процент от общата сума на кредита, предоставена на потребителя. В настоящия случай се установява, че в договора не са били включени всички задължителни такси и разходи, които са пряко обвързани с предоставянето и обслужването на кредита. Такива пропуски противоречат пряко на чл. 19, ал. 2 ЗПК, според който в ГПР следва да се включат всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати, включително такси, комисиони, застраховки и други разходи, свързани с договора. Освен това, договорът не съдържа информация относно начина на изчисление на ГПР, не посочва използваната формула или допусканията, въз основа на които е изчислен процентът. Това води до липса на прозрачност и възпрепятства възможността на потребителя да прецени реалната стойност на кредита и неговото оскъпяване. По този начин се нарушава основният принцип на информирания избор, гарантиран от ЗПК, като потребителят остава в неведение относно реалната финансова тежест на договора. Налице е и сериозно нарушение на принципа на добросъвестност при договарянето, тъй като предоставената информация за ГПР е подвеждаща и несъответстваща на действителните условия по кредита. В резултат на това потребителят е сключил договора при съществена фактическа заблуда относно цената на кредита. Нарушението на императивната разпоредба на чл. 19 ЗПК води до нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, доколкото е нарушено изискване на закона, имащо за цел защита на слабата страна в правоотношението – потребителя. Предвид горното, следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради съществено и непреодолимо нарушение на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на ГПР, което е от съществено значение за валидността на съгласието на потребителя и за правната допустимост на договора.

2

С оглед приетите по-горе постановки следва да се уважи предявения иск.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на 388 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. Д. Б.. Ищцовата страна е сторила разноски за държавна такса в размер от 50 лв., които следва да й бъдат заплатени от ответника.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.

М. Б., ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: 203670940, сумата от 1108 лева, претендирана от ответника по Договор № **** г., сключен между ищеца и СИТИ КЕШ ООД.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:

203670940, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ЗА на адв. Д. Б. за проц.

Представителство на С. М. Б., ЕГН: **********, сумата в размер на 400 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:

203670940, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал.1 ГПК на С. М. Б., ЕГН:

**********, сумата в размер на 50 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 3