Определение № 898 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 898 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101620 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1681/19.01.2026 г., подадена от ответницата Д. М. П., действаща чрез адв. И. К., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото решение № 1390/18.12.2025 г., чрез отмяна на възложените на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата разноски в размер на 14664,52 лв. и присъждане на направените за нейната защита съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Молбата е обоснована с твърдения, че ответницата не е дала повод за образуване на производството и приложение следва да намери нормата на чл.

78, ал. 2 ГПК. Същата твърди, че спорът между нея и ищеца е можело да бъде разрешен извънсъдебно, но поради обстоятелството, че Б. е претендирал връщането на процесната сума на друго основание по чл. 55 от ЗЗД и в брой, вместо на договорно основание и по задължителния съгласно ЗОПБ банков път, до плащане не се е стигнало. Посочва, че ищецът е коригирал правното основание на претенцията си от чл. 55 ЗЗД на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД и е посочил банковата си сметка едва след завеждане на делото и дадените му съдебни указания в тази връзка. Затова и счита, че преди предявяване на иска тя основателно му е отказала плащане и с извънпроцесуалното си поведение не е дала повод за завеждането му, съответно отговорността за разноските следва да се поеме от ищеца вместо от нея.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна С. Б. Б., чрез адв. Х. Х., е депозирал отговор на молбата, с който изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение. Оспорва като невярно твърдението, че е искал получената от ответницата продажна цена на имота да му бъде предадена в брой. В тази връзка сочи, че банковата му сметка е била посочена в предварителния договор, с който ответницата е разполагала. Счита, че със съдебното решение, с което е уважен искът, разноските правилно са възложени в тежест на ответницата по реда на чл. 78, 1 ал. 1 от ГПК, както и че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да се прилага, доколкото ответницата не е признала иска, а го е оспорила.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Процесуалният ред за изменение или допълване на съдебно решение в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съгласно която, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В случая разглежданата молба за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна – ответник по делото, действаща чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като аргументите за този извод са следните:

Производството по делото е образувано въз основа на предявен от С. Б.

Б. против Д. М. П. осъдителен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 154 113 лв., представляваща неотчетена от ответницата сума, получена от нея, в качеството й на пълномощник на ищеца, като продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2024 г., обективиран в нотариален акт № 13, том II, рег. № 6007, дело № 196 от 2024 г. по описа на нотариус ******************** с рег. № 759 на НК, вписан в Служба по вписванията – Варна с дв.вх.рег. № 23781/30.07.2024 г., вх. рег. № 23969, акт № 42, том LXI, дело № 14440/2024 г., по който продавач е ищецът С. Б. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 22.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

С постановеното по делото решение е уважен изцяло предявеният иск и са присъдени в полза на ищеца сторените по делото разноски в размер на 14664,52 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава страната. Същата предвижда, че разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Следователно ангажирането на отговорността на ищеца за разноските по този ред е обусловено от кумулативното наличие на две предпоставки - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай нито една от тези предпоставки не е налице.

Съгласно установената практика на касационния съд, когато към датата на предявяването на иска задължението е изискуемо, ответникът е дал повод за завеждане на делото, защото не го е изпълнил. И обратно, ответникът не е дал повод за завеждане на делото по смисъла по чл. 78, ал. 2 ГПК, когато изискуемостта на неговото задължение настъпва в хода на процеса (в този смисъл: Определение № 4030 от 13.12.2023 година по ч. гр. д. № 5075/2023 г. на IV г. о. на ВКС; Определение № 511/29.07.2013 г. по ч.гр.д. №1499/2013 г.

IV-то ГО, Определение №381/30.05.2023 г. по ч.т.д. № 645/2023 г. I-во ТО).

В случая е безспорно, че към датата на предявяването на иска задължението на ответницата не е било изпълнено, поради което именно нейното бездействие е станало повод за предявяване на вземането по съдебен ред. Не следва друго от наведените от ответницата твърдения, според които тя 2 е имала готовност да плати, но не го е сторила, понеже претенцията била на друго правно основание (неоснователно обогатяване) и било поискано плащане в брой. При безспорната фактическа обстановка относно получаването на сумата от ответницата, като пълномощник на ищеца, соченото от страната правно основание е без значение и не освобождава длъжника от паричното му задължение. За изискуемостта на последното е ирелевантно дали изрично е била посочена банкова сметка или друг начин да изпълни. Това е така, тъй като, както и в мотивите на съдебния акт е посочено, паричните задължения са носими и длъжникът би могъл да се освободи от тях, при внасянето на парите в банка по местоизпълнението в полза на кредитора и уведомяването му за това – чл. 97, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл: Решение № 28 от 14.03.2009 г. по т. д. № 497/2008 г., на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 108 от 04.10.2012 г. по т. д. № 441/2011 г., на ВКС, ТК, І ТО и др.).

Освен че ответницата е дала повод за завеждане на иска, тя не го е и признала, а е оспорила основателността му и е релевирала съответни правоизключващи възражения с депозирания отговор. Тя не е платила задължението си и в хода на процеса, след като е конкретизирано договорното основание на иска и е посочена по делото банковата сметка на ищеца, тоест след като са отпаднали твърдените от нея пречки за плащане.

По изложените съображения съдът не намира основание да ревизира извода си, формиран при постановяване на решението по делото в частта за разноските. Затова и молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1681/19.01.2026 г., подадена от ответницата Д. М. П. с ЕГН **********, действаща чрез адв. И.

К., с искане за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на решение № 1390/18.12.2025 г., постановено по гр. д. № 1620/2025 г. по описа на Окръжен съд - Варна, в частта за разноските, чрез отмяна на възложените на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответницата разноски в размер на 14 664,52 лв. и присъждане на направените за нейната защита съдебноделоводни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 78, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд- Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3