Решение № 1378 от 20.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. София, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100502164 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20127783/31.05.2020 г., постановено по гр. д. № 67073/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 74 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. М. Й. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 6926,15 лв., представляваща част от непогасена предсрочно изискуема главница по Договор за паричен заем № 1878468/04.10.2016 г., сключен между ответника и „У.К.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 21.05.2018 г. към Индивидуален договор за цесия от същата дата, ведно със законната лихва за периода от 04.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2019 г. по ч. гр. д. № 31519/2019 г. по описа на СРС, 74 състав, като е отхвърлен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1071,62 лв., представляваща обезщетенеи за забава за периода 21.10.2017 г. – 03.06.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1926,14 лв. за исковото производство и в разноски в размер на 197,28 лв. за заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.

С решение № 20173807/18.08.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е допусната поправка а очевидна фактическа грешка в решението от 31.05.2020 г., като е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че И. М. Й. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 2937,92 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.10.2017 г. – 21.05.2018 г. по Договор за паричен заем № 1878468/04.10.2016 г., сключен между ответника и „У.К.К.Ф.“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 21.05.2018 г. към Индивидуален договор за цесия от същата дата, ведно със законната лихва за периода от 04.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които 1 вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.06.2019 г. по ч. гр. д. № 31519/2019 г. по описа на СРС, 74 състав.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Излага съображения, че решението е обжалваната част е неправилно, при твърдния, че лихва за забава се дължи от 21.10.2017 г. по вече падежиралите месечни вноски до датата на подаване на заявлението. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да уважи предявения иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1071,62 лв. за периода 21.10.2017 г. - 03.06.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че в обжалваната част решението е правилно, поради което моли въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение, а в обжалваната част решението - потвърдено.

Срещу решението в частта, с която са уважените предявените искове е подадена въззивна жалба в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника И. М. Й., чрез назначения особен представител адв. Й. Т.. Излага съображения, че в обжалваната част решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че цесията и уведомлението за предсрочна изискуемост не са били надлежно връчени на длъжника, както неправилно е прието в решението. Оспорва като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 16 ЗЗП клаузите на чл. 13, ал. 6 и 7 от общите условия на договора за кредит, уреждащи правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, като уведоми потребителя писмено за това, в съответствие със закона, като още с подписването му потребителят дава изрично съгласие кредитора да прехвърли правата си по договора на трети лица. В същото време в договора не е предвидена реципрочна клауза, предвиждаща възможност всяко трето лице по избор на длъжника да го замести в задълженията му по кредита. Освен това сочи, че клаузите не са уговорени индивидуално, а изготвени предварително от кредитора, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради което са нищожни като неравноправни по чл. 146, ал. 2 и ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 24 ЗПК. Позовава се на нищожност на договора за кредит поради противоречие с добрите нрави и нарушение на чл.

11, т. 9 и 10, вр. чл. 22 ЗПК. Излага аргументи, че договорът за кредит не предвижда възможност за прехвърляне на вземането, поради което кредиторът не е имал право да прехвърли вземанията на ищеца по делото. Претендира нищожност на индивидуалния договор за цесия от 21.05.2018 г., като противоречащ на забраната по чл. 26, ал. 1 ЗПК, която не допуска прехвърляне по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, поради което счита, че цесията не е произвела действие. В допълнение счита, че определената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, евентуално претендира намаляването поради прекомерност. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

2

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В полза на ищеца по делото срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за сумата от 6926,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит № 1878468/12.06.2015 г. за периода от 21.10.2017 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва от 04.06.2019 г. до изплащане на взеаето, лихва в размер на 2937,92 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 21.05.2018 г., обезщетение в размер на 1071,62 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 04.06.2019 г., както и сумата от 268, 71 лв. разноски по делото, от които 218,71 лв. – държавна такса и 50 лв. – възнаграждение на юрисконсулт.

Препис от постановената заповед е връчен на длъжника по реда на чл. 46, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен е Договор за потребителски паричен кредит № 1878460/13.06.2015 г., сключен между И. М. Й. и „У.К.К.Ф.“ ЕАД, по силата на който дружеството се е задължило да му предостави сумата от 34000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от общо 60216,09 лв., платима на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 501,81 лв., с падеж на първата вноска на 21.06.2015 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процен 11,99 % и годишен процент на разходите от 13,50 %. Към договора за потребителски кредит са приложени Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „У.К.К.Ф.“ ЕАД, подписани от кредитополучателя на 13.06.2015 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от общите условия потребителят се задължава да върне цялата договорена сума по отпуснатия кредит, заедно с лихвите и разноските по него в срока и условията, указани в договора. Съгласно чл. 13, ал. 1 от общите условия при забава в плащанията на дължимите от потребителя суми, освен договорените лихви, кредиторът има право да получи, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. В ал. 6 е предвидено, че „У.К.К.Ф.“ ЕАД може по всяко време да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица или част от него, заедно с дължимите лихви, такси, комисиони и други разходи, като уведоми потребителя писмено за това, включително на посочения от потребителя имейл. Съгласно ал. 7 с подписването на договора потребителят дава изрично съгласие „У.К.К.Ф.“ ЕАД да прехвърля правата си по договора за кредит на трети лица. В чл. 15 е предвидено, че договорът влиза в сила след подписването му от страните, като с подписването му потребителят потвърждава, че е получил екземпляр от общите условия и преддоговoрна информация по ЗПК. Всяка страница от общите условия съдържа подпис на страните.

Следователно тези общи условия са неразделна част от сключения договор, при приемането им от страна на потребителя на кредитната услуга. Като приложения към договора за кредит са представени погасителен план, от който е видно, че падежът на последната погасителна вноска е 21.05.2025 г., преференциални условия по договор за кредит № 1878460, подписан от кредитополучателя, искане за рефинансиране на съществуващ дълг, подписано на 15.06.2015 г., както и съгласие за директен дебит от 13.06.2015 г.

От ангажираните писмени доказателства следва извод, че между ответника и „У.К.К.Ф.“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по договор за потребителски кредит, по силата на който за ответника е възникнало задължение да погасява предоставената му в заем сума съгласно погасителен план, приложен към договора.

Процесният договор, сключен на 13.06.2015 г. е потребителски, т.е. е сключен с икономически по-слаба страна, като породените от него отношения се регулират от 3 специалните правила на Закона за потребителския кредит. Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи на ЗЗП от чл. 143 до чл. 148, за които съдът следи служебно.

Договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. От доказателствата по делото се установява, че договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт и е предвидена възможност за отказ на потребителя от договора. Процесният договор за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК - посочен е годишният лихвен процент, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, поради което същия валидно обвързва страните.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя /ответник/ за неравноправност на чл. 13, ал. 6 и ал. 7 от общите условия. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2015 г.), неравноправна е клаузата, която дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя. Една клауза на договора е неравноправна на това основание, при наличие на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя /така решение № 165/2.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д.