Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5597 от 10.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9871/2025
Вид
Решение № 5597
Подписан
10.09.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Стефан Кюркчиев, Мария Милкова Запрянова, Гергана Коюмджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 437, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
  • чл. 83, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 5597 гр. София, 10.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20251100509871 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т .7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община срещу разпореждане на ЧСИ А. Б. от 24.07.2025г. по изп.д. №551/2025г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по делото до сумата от 200 лева, както и за намаляване на начислената такса по чл.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят в качеството му на длъжник по изпълнението твърди, че в законоустановения срок е обжалвал отказа на ЧСИ А. Б. да намали адвокатското възнаграждение по изпълнително дело № 20258500400551, което е определено в размер на 720 лева. Жалбоподателят сочи, че на 21.07.2025 г. задължението е било изплатено доброволно в срока по поканата, като едновременно с това е подадено възражение за прекомерност на разноските. Жалбоподателят излага доводи, че конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обосновава адвокатски хонорар над минималния размер от 200 лева. Счита, че действията на адвоката на взискателя се свеждат единствено до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, което не представлява действие по водене на делото и не може да оправдае по-високо възнаграждение.

Освен това, жалбоподателят твърди, че начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 150,72 лева е изчислена в противоречие със закона и без необходимата мотивировка.

Жалбоподателят настоява съдът да отмени постановлението за разноски като незаконосъобразно, да намали адвокатското възнаграждение до 200 лева, да задължи ЧСИ да начисли само реално дължимите такси, както и да редуцира таксата по т. 26. Освен това 1 моли да му бъдат присъдени юрисконсултско възнаграждение и направените разноски в производството.

На основание чл. 436, ал. 3, изреч. 1 от ГПК, взискателят в производството адв. Н.Д. е подал писмени възражения по жалбата, с които оспорва основателността й. Взискателят твърди, че подадената частна жалба от длъжника по изпълнително дело № 20258500400551 е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Той сочи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на валиден изпълнителен лист и че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева с включен ДДС съответства на законоустановения минимум по Наредба №1. Взискателят сочи, че договорът за правна помощ е сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с ал. 1, т. 3 ЗАдв., като е налице правно основание за присъждане на адвокатско възнаграждение. Позовава се на съдебна практика на ВКС, която потвърждава, че подобни разноски следва да бъдат уважавани, когато са надлежно доказани. Според взискателя, делото е изисквало процесуално представителство и съдействие по изпълнителното производство, като са депозирани молби и предприети действия за удовлетворяване на вземането. Той сочи, че разноските по изпълнението включват всички разходи за правна помощ, такси и други необходими действия, като длъжникът отговаря за тях дори и при плащане в срока за доброволно изпълнение, ако това плащане е направено след образуване на изпълнителното дело. Взискателят моли съда да отхвърли жалбата на длъжника като неоснователна и да присъди направените разноски, включително адвокатско възнаграждение за производството пред СГС съгласно Наредба № 1 и ЗДДС. Възразява срещу евентуално присъждане на разноски в полза на длъжника, като твърди, че такива не се дължат в несамостоятелно производство по чл. 81 ГПК, а ако все пак бъдат присъдени – техният размер е прекомерен и следва да бъде редуциран. С възражението взискателят е представил доказателство, че е регистриран по ЗДДС.

На основание чл. 436, ал. 3, изреч. 2 от ГПК ЧСИ А. Б. е представил мотиви, в които поддържа становище, че жалбата на длъжника е без правен интерес и е недопустима. Сочи, че изпълнителното производство е образувано по валиден изпълнителен лист, като длъжникът е бил редовно уведомен за задълженията си чрез покана за доброволно изпълнение, както и че размерът на адвокатското възнаграждение от 720 лева е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на разпоредбите на ГПК относно разноските по изпълнението. В заключение, частният съдебен изпълнител счита жалбата за неоснователна и недопустима.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид съдържанието на приложения препис от изпълнително дело, изложените в жалбата доводи, възраженията на длъжника и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното от фактическа страна:

Производството по изпълнително дело № 551/2025г. по описа на ЧСИ А. Б. е образувано по молба от адв. Н.Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.07.2025 г. от СГС, с който Столична община е осъдена да заплати на адв. Д. сумите: 360лева – разноски за първата инстанция и 240 лева с ДДС – разноски за втората инстанция.

2

С молбата взискателят е поискал да се образува изпълнително дело и е представил изпълнителния лист.

Представен е договор за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното производство, в който е уговорено възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1,т.2 ЗА.

На 21.07.2025г. ЧСИ Б. е изпратил до длъжника покана за доброволно изпълнение, наложил е запор на банковите сметки на длъжника и е присъединил в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева, а също и 66 лева – разноски по ТТРЗЧСИ и дължима такса по т.26 ТТРЗЧСИ от 150,72 лева.

Поканата е връчена на длъжника на 21.07.2025г. На 22.07.2025г. е подадено възражение от длъжника срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение, съответно – срещу определената по чл.26 ТТРЗСЧИ такса.

На 30.07.2025г. по изпълнителното производство е постъпило уведомление от банката, до която е отправено запорното съобщение, в което е посочено, че длъжникът е изплатил изцяло дълживата сума от 1536,72 лева.

С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение и определената по чл.26 ТТРЗСЧИ такса.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна, в рамките на установения от ГПК срок срещу акт на съдебния изпълнител, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, касаеща разноските по изпълнението.

По отношение на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип за отговорността за разноски в гражданския процес, поради което спрямо него приложение намират правилата на раздел II от глава VIII на ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени или когато делото се прекрати съгласно чл. 433, с изключение на случаите на прекратяване поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.

В случая се установява, че изпълнителното производство е редовно образувано по молба на взискателя, като към същата е представено адвокатско пълномощно. Съгласно чл.

10, т. 1 НВАР за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Съгласно чл. 10, т. 2 НВАР за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания -1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

3

Съдът намира, че след като е образувано изпълнително дело, то на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева по реда на чл.10, т.1 НВАР.

Спорът в случая касае въпроса дали длъжникът дължи възнаграждение по чл.10, т.2 НВАР за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Съдът намира, че това възнаграждение се дължи в случаите, в които освен молбата за образуване на изпълнителното производство, се е наложило процесуалният представител на взискателя да извършва и други действия, явяващи се необходими за удовлетворяването на вземанията според особеностите на конкретната хипотеза. В настоящия случай такива действия не са извършвани. Анализът на процесуалното поведение на страната, инициирала изпълнителния процес, показва, че след депозиране на молбата по чл. 426 ГПК няма никакви други искания към ЧСИ, които да са свързани с постигане успешното събиране на присъдения паричен дълг. Това не е било и необходимо, защото наложеният от ЧСИ запор е довел до преследвания резултат, а именно погасяване на паричното задължение на Столична община към адв. Д. и то в рамките на дни от получаване на поканата за доброволно изпълнение.

Правото на допълнително възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 2 НМРАВ не е обусловено по никакъв начин от начина на уговаряне на адвокатската услуга в договора за правна защита и съдействие. В конкретния случай на основание издаден един изпълнителен лист е образувано едно изпълнително дело с цитирания по - горе номер, като формално е извършено едно действие - депозиране на молба с приложен изпълнителен лист. Ето защо определеният от ЧСИ адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в чл.10, т.1 НВАР, който е в размер на 200 лева.

По отношение на въпроса дали се дължи ДДС върху определеното по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение: въпросът е спорен, като по него е отправено преюдициално запитване на СРС и е образувано дело на Съда на ЕС С-744/2023. Следва да се посочи становището на генералния адвокат по преюдициалното запитване от 08.05.2025 г., в което се застъпва разбирането, че възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв също представлява възмездна доставка и следва да се начислява ДДС, когато адвокатът е регистриран.

Настоящият съдебен състав споделя същото становище, поради което в случая адвокатското възнаграждение следва да се намали до 240 лева с ДДС.

По отношение на наведеното оплакване относно начисляването на такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ и върху адвокатското възнаграждение следва да бъде посочено, съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционалната такса се събира "за изпълнение на парично вземане“, върху събраната сума, т. е. само върху паричните вземания по изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението. Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е „пропорционална“, а според нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес, който се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно няма основание таксата по т. 26 да се изчислява и върху възложените в тежест на длъжника разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение на взискателя.

4

В т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът „събраната сума“, но с оглед нормата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен нормативен акт, съдът на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА намира, че таксата по т. 26 от Тарифата следва да се начислява само върху материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на принудително събиране вземане по изпълнителния лист, поради което жалбата в тази част е основателна. В случая материалният интерес по делото е 600 лева, тоест таксата по чл.26, б.б следва да се определи в размер 110 лева без ДДС или 132 лева с ДДС.

Мотивиран от горепосоченото, настоящият състав намира, че предвид конкретно извършената работа, претендираното възнаграждение за процесуално представителство следва да се намали до размер от 240 лева с ДДС, а пропоционалната такса по чл.26, б.е ТТРЗСЧИ – до размер от 132 лева с ДДС.