Определение № 10417 от 08.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 59770/2022
- Вид
- Определение № 10417
- Подписан
- 08.03.2024
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 111495 от 16.11.2022 · СВЕТОСЛАВ АТАНАСОВ ПИРОНЕВ
- Разпореждане № 118359 от 02.12.2022 · СВЕТОСЛАВ АТАНАСОВ ПИРОНЕВ
- Разпореждане № 121885 от 03.10.2023 · Теодора Ангелова Карабашева
- Разпореждане № 149714 от 28.11.2023 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 480 от 03.01.2024 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 19438 от 05.02.2024 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10417 гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110159770 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК:
Подадена е искова молба с вх. № 236530/03.11.2022 г. от „КА Л.“ ЕООД, с ЕИК: ***, доуточнена с молби с вх. № 265140/30.11.2022 г., с вх. № 291475/18.10.2023 г. и с вх. № 54195/19.02.2024 г., чрез процесуалния му представител – адв. Х. Л., срещу „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК: ***, с която се иска да бъде признато за установено, че договор за телекомуникационни услуги между страните № *** за срок от 16.07.2020 г. до 16.07.2022 г. е прекратен, считано от 05.10.2022 г. като не е продължаван за нов двугодишен период, считано от 16.05.2022 г.
В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че ищецът получил съобщение по електронна поща на 16.05.2022 г., в който ответникът твърдял, че договорът помежду им е продължен за нов срок от 24 месеца, считано от 16.05.2022 г. Това било така, доколкото месец по-рано ищецът получил СМС текстово съобщение за промяна в тарифен план, поради което и се считало, че щом не е възразил, то между страните бил налице нов договор за нов период от 24 месеца.
Ищецът обаче счита, че договорът му е бил до 16.07.2022 г. след който момент ставал безсрочен и можел да се прекрати по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. Това си право ищецът упражнил на 31.08.2022 г. като предизвестието било получено от ответника на 05.09.2022 г.
В тази връзка и ищецът счита, че договорът е прекратен, считано от 05.10.2022 г.
Правния си интерес от иска дружеството ищец извежда от обстоятелството, че срещу него ответникът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение като бил издал и фактура.
С исковата молба са представени: писмени възражения, фактура № 0457568826 от 01.11.2022 г., писмени възражения, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2088/07.04.2023 г. на РС Бургас и определение за обезсилване на същата.
1
По делото е подаден отговор на исковата молба, както и уточнения към него. В отговора ответникът заявява, че процесният договор между страните е действително прекратен – но считано от 30.10.2022 г. , а исковата молба била подадена на 03.11.2022 г. т.е. след прекратяване на договора. В уточнителните молби се твърди, че договорът бил прекратен, доколкото ищецът допуснал забава в плащанията – още на сумите по фактура от м. юни 2022 г.
С отговора са представи: договор № *** и анекс към него, както и допълнение, ОУ и справка от билинг система.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Между страните се спори дали договор № *** е прекратен на 05.10.2022 г. въз основа на заявление на ищеца или на 30.10.2022 г. по инициатива на ответника с оглед неплатени суми.
За да обоснове интереса си от иска ищецът навежда доводи, че за негови задължения ответникът издал фактура № 0457568826 от 01.11.2022 г., където били начислени суми за процесния период. Освен това ответникът образувал ч.гр.д. № 2088/07.04.2023 г. на РС Бургас. При преглед на фактурата обаче съдът установи, че същата е за периода от 28.09.2022 г. до 27.120.2022 г. като съдържа единствено месечни абонаментни такси без потребление – възлизащи на 28.91 лева с ДДС. Останалата сума от 145.94 лева е задължение за минал период. От своя страна по ч.гр.д. № 2088/07.04.2023 г. на РС Бургас действително е издадена заповед за изпълнение, но същата впоследствие е обезсилена.
Ответникът сочи, че договорът с ищеца подлежал на прекратяване и бил прекратен от 30.10.2022 г. поради натрупани задължения в продължителен период от ищеца – като установява прекратяването с електронна извадка от своята система.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване прекратяване на облигационно отношение.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е наличието на правен интерес от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска, е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено се поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск или носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита.
Наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно – както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в 2 исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Установителният иск съществува като правна възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, тоест за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като, когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца право.
В настоящия случай от твърденията на ищеца и представените по делото доказателства от негова страна и от страна на ответника не се установява правен интерес от предявения иск. Това е така и доколкото по същество спорът се свежда до датата на прекратяване на договорна връзка. По делото обаче не се установи дори срещу ищеца да са налице претенции от страна на ответника за парични вземания, произтичащи от спора за датата на прекратяване на договора. Представената по делото фактура от 01.11.2022 г. касае вземания от преди 05.10.2022 г., основната част от които нямат никакво отношение към процесния спор. Вземанията на абонаментни такси имат малка част от общия размер на фактурата и имат авансов характер. От своя страна образуваното ч.гр.д. № 2088/07.04.2023 г. на РС Бургас също касае основно суми, извън процесния спор, а освен това е и прекратено като ответникът се е съобразил с възражението на ищеца за недължимост на сумите. Дори обаче ответникът хипотетично да търси някакви вземания за периода от 05.10.2022 г. до 30.10.2022 г. – за начисляването на каквито по делото данни няма, то ищецът винаги може да организира защитата си по такъв спор вкл. чрез възражение.
В тази връзка и производството по делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от предявения иск.
По исканията за разноски:
Искането за разноски на ищеца е неоснователно, а ответникът не представя доказателства да е извършил разноски по делото.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59770/2022 г. по описа на Софийски районен съд по предявения от „КА Л.“ ЕООД, с ЕИК: *** срещу „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК: *** установителен иск – да бъде признато за установено, че договор за телекомуникационни услуги между страните № *** за срок от 16.07.2020 г. до 16.07.2022 г. е прекратен, считано от 05.10.2022 г. по заявление на „КА Л.“ ЕООД като не е продължаван за нов двугодишен период, считано от 16.05.2022 г., поради липса на правен интерес от предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4