Решение № 600 от 11.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Надежда Дзивкова Въззивно гражданско дело № 20265300500774 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К. К. К. против Решение № 46/17.02.2026г., пост. по гр.д.№ 1736/2025, КРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против в.ф. 34750 – Карлово, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, а именно - иска за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № ЗЛС-53/07.08.2025г. на Командира на в.ф. 34750– Карлово, бр. ген. М. М.; иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***“; иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа поради уволнението; както и исковете за отмяна заповедта в частта, касаеща възстановяване на парични суми в размер на 158.90лв., представляваща получени в повече за представително облекло и 1518.57лв. - обезщетение за неспазен срок на предизвести съгласно т.12 от Трудов договор № 179 от 01.02.2012г. (30 дни), като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят К. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Сочи, че уволнителната заповед е немотивирана, като е нарушен чл.195, ал.1 от КТ, а 1 именно липсват конкретно посочени обстоятелства, които да обосновават посочената в нея правна квалификация. Поддържа и че не е посочено коя е нарушената правна норма. Поддържа, че при позоваване на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 от КТ работодателят следва да посочи в какво точно се изразяват „тежките нарушения“ на трудовата дисциплина.

Общото позоваване на „виновно неизпълнение на трудовите задължения“ не санира този порок, т.к. липсва конкретика в какво се изразява всяко едно нарушение както на трудовата дисциплина, така и на нормативните актове и длъжностната характеристика. По тези съображения поддържа, че мотивите са бланкетни, респ. заповедта – немотивирана. Счита, че така е нарушено правото му на защита, а и се препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол. Поддържа, че при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание работодателят не се е съобразил с изискванията на чл.189, л.1 от КТ – тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на работника. По същество поддържа, че не е извършил сочените нарушения. Оспорва резултата от пробата на теста с дрегер. Твърди, че съвестно е изпълнявал служебните си задължения, като от 2012г., когато е започнал работа, не е бил наказван. Сочи, че истинските мотиви за налагане на това наказание са негативното отношение на преките му ръководители, които осъществявали психически тормоз над него. Освен това сочи , че е представил ЕР на ТЕЛК за временно неработоспособност, в което е отразено, че нощния и извънреден труд са противопоказни. Поддържа и че не е спазен срока за налагане на дисциплинарно наказание, т.к. се твърди същото да е извършено на 01.11.2024г., а заповедта е издадена на 07.08.2025г. Моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна в.ф.34750 е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Развива съображения, че уволнителната заповед не страда от процесуални пороци, мотивирана е, изложена е фактическата обстановка, издадена е в срок. Сочи и че при налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е съобразил вида и тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Подчертава, че констатацията за наличие на употреба на алкохол по време на въоръжено дежурство във военно поделение сама по себе си е основание да се прецени извършеното като изключително тежко и 2 застрашаващо живота и здравето както на извършителя, така и на неговите колеги. Счита, че това деяние няма как да бъде квалифицирано по друг начин, освен като тежко нарушение на трудовата дисциплина. Поддържа, че е спазена процедурата на дисциплинарното производство като са изисквани писмени обяснения, спазен е срока за провеждането й и налагане на наказание, изисквани са становища както от ТЕЛК, от Инспекцията по труда, така и от синдикалните органи. Счита за недоказани и голословни твърденията за оказан психически тормоз от преките ръководители на работника. Сочи, че решението на ТЕЛК е представено седем месеца след установяване на дисциплинарното нарушение, както и че в него липсват указания за трудоустрояване. Отделно от това към този момент в поделението не е имало свободни щатни бройки за длъжност подходяща за това. По отношение твърденията за извънреден труд сочи, че такъв не е полаган, т.к. работното време за тази длъжност е изчислявано сумарно и за отчетния период не е налице полагане на извънреден труд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна – ищец, останал недоволен от постановено съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран. При това положение следва да се приеме, че решението е валидно и допустимо.

Обжалва се решение , с което е отхвърлен иск на работник за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му, възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, както и 3 исковете за отмяна заповедта в частта, касаеща възстановяване на парични суми за представително облекло и за обезщетение за неспазено предизвестие за един месец. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.221, ал.2 от КТ и чл.5, ал.2 от Наредба№Н-16/19.11.2019г. за условията и реда за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА.

От фактическа страна по делото се установява следното: От допълнително споразумение от 27.09.2024г. се установява, че К. К. е работил като „***“ в ответното формирование. Приложена е длъжностна характеристика, връчена на работника на 24.09.2024г. Представената последваща такава от 2025г. е неотносима.

Трудовото правоотношение на К. с в.ф. 34750, гр. Карлово е прекратено със Заповед №ЗЛС-53/07.08.2025г. на командира , като на работника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 09.08.2025г. на осн. чл.330, ал.2, т.6 във вр. с чл.188, т.3 вр. с чл.190, ал.1, т.7 и чл.187, ал.1, т.7 вр. с чл.126,т.2 от КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че на 01.11.2024г. около 23,00ч. при проверка на денощния наряд „въоръжена охрана“ на учебен център Анево от служители на Военна полиция посредством техническо средство алкохолен дрегер 7510 ARPN-0124 е установено, че ц.сл.К. К. е дал проба от 1,87 промила. Отказал е даването на кръвна проба. В заповедта е посочено, че с това поведение работника е нарушил трудовата дисциплина съгл. чл.186 във вр. с чл.187,ал.1 т.7 във вр. с чл.126,т.2 от КТ – да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява алкохол.

Със Заповед №ЗРД-936/02.12.2024г. на командира на в.ф. е назначена комисия за проверка и установяване на фактите , свързани с констатираното от Военна полиция положителна проба за алкохол на цивилен служител К. К., изпълняващ длъжността „***“, като е определен срок на проверката до 20.12.2024г. С три заповеди от 20.12.2024г., от 14.01.2025гг. и от 09.05.2025г. на командира на формированието е продължаван срокът на извършване на проверката, като крайният срок е посочен 23.05.2025г., като същото продължение е наложено поради ползване на отпуск за временна неработоспособност от работника. Наличието на такъв отпуск се установява 4 както от констатациите на назначената комисия, че ц.сл. К. е отсъствал от работа в периода 21.11.2024г.-25.04.2025г. , така и от представения от самия К. документ, наименован „производствена характеристика“ , от който се установява, че към 30.05.2025г. е ползвал общо 103 дни отпуск за временна неработоспособност за 2025г. / който период се равнява на над 3 месеца и половина отпуск/. Приложена е и Заповед № ЗЛС-98/11.11.2024г. на командира на в.ф. , с която е разрешен неплатен отпуск на К. К. за периода 09.11-08.12.2024г.

Представен е протоколът от извършената служебна проверка от назначената нарочна комисия , с рег.№З-1155/23.05.2025г.. В същия комисията установява, че ц.сл. К. е бил назначен в 12-часово дежурство като“***“ на УЦ „Анево“ на 01.11.2024г. След проведен инструктаж е застъпил наряд. В 23,00ч. служители на РС „Военна полиция“ извършили внезапна проверка за употреба на алкохол на денонощния наряд. При проверката с тест дрегер пробата на ц.сл. К. отчела 1,87 промила алкохол в издишания въздух, като проверяваното лице отказало даване на кръвна проба. Комисията изискала обяснения от оперативния дежурен м-р Н., ст. серж. Г., мл. серж.Р., ц.сл. К. и ц.сл. К.. Изискани и приложени от РС „Военна полиция“ са данните за процесната проверка. Комисията е излязла със становище за наличие на извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ц.сл. К. и е предложила налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“.

Комисията е констатирала необходимостта от изискване на мнение на ТЕЛК на осн. чл.333, ал.2 от КТ и разрешение от инспекцията по труда на осн. чл.333, ал.1, т.2 от КТ. Към протокола на комисията са приложени описаните обяснения на лицата, присъствали на проверката, както и писмото на РС „Военна полиция“ от 13.01.2025г., с което се предоставя протокола от процесната проверка.

Представено е ЕР на ТЕЛК от 13.01.2025г., с което на К. К. е определена 40% неработоспособност за срок до 01.01.2026г. поради сърдечно заболяване.

Като противопоказания е посочен тежък физически труд.

Представено е ЕР на ТЕЛК от 06.06.2025г., с което на К. К. е определена 72% неработоспособност за срок от 2 години. Като противопоказания е посочена тежка обща физическа работа, ненормиран дневен работен график, нощен и извънреден труд, опасност от травматизъм.

5

Представено е съгласие на ТЕЛК , дадено по реда на чл.333, ал.2 от КТ за прекратяване на ТПО във връзка с дицсиплинарното производство, като искането от работодателя е отправено на 23.05.2025г., а съгласието е дадено на 16.07.2025г.

Представено е и писмо от ИА ГИТ, с което се дава предварително разрешение за прекратяване на ТПО на ищеца, като искането от работодателя е отправено на 21.07.2025г., а съгласието е дадено на 28.07.2025г.

Приложено е и писмо от председателя на синдикалната организация към в.ф. 34750, в което е удостоверено, че К. не е член на синдикалното ръководство и се дава съгласие за налагане на дисциплинарното му уволнение.

Приложено е и копие от покана от работодателя до служителя за изслушване или даване на писмени обяснения пред него на 06.08.2025г. в 12,30ч. във връзка с инцидента на 01.11.2024г., редовно връчена на ц.сл. К. К..

Приложено е и копие от книгата за вписване на посетители към в.ф., в която на дата 06.08.2025г. е отбелязано, че ц.сл. К. К. е влязъл при командира в 12,30ч. и е излязъл в 13,10ч.

При така установените факти от значение за спора по делото, се правят следните правни изводи: