Решение № 6969 от 17.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6969 гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Димитър Ковачев

Диана Василева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100511113 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на „ОТП Ф.“ЕАД (заличен търговец, заместен в хода на настоящото въззивно производство по реда на чл. 227 ГПК от неговия универсален правоприемник поради вливане „Банка ДСК“АД) срещу Решение 8623 от 27.07.2022г., постановено по гр. д. № 54909/2021г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, с което е уважен предявен от М. М. (като цесионер) иск за връщане на сумата от 5033,48 лева- събрани принудително от С.Г.Ю. (цедент) по изп. д. 209/2010г. на ДСИ при РС Димитровград предвид погасяване по давност, установено с влязло в сила решение по гр.д.

1197/2019г. на СРС , в.гр.д. 6431/2020г. на СГС.

Изложени са оплаквания срещу изводите на съда за недължимо плащане на суми от страна на С.Ю. (прехвърлила вземането си за връщане на тези суми на ищеца) преди 26.06.2020г. Посочва, че съгласно влязлото в сила съдебно решение между страните отговорността на Ю. като поръчител отпада едва на 26.06.2020г. и до тази дата всичко платено от нея е платено на валидно правно основание и няма причина за връщането му. Сумите събрани след тази дата по изпълнителното дело били възстановени преди настоящият процес. Това възражение и възражението за нищожност на цесията между ищеца и Ю. (поради прехвърляне на несъществуващо вземане) не били обсъдени от СРС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на 1 иска.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата за основателна по следните фактически и правни съображения:

Безспорно се установява от писмените доказателства по делото и от приложените заверени преписи от влезли в сила съдебни решения, че С.Ю. е имала качеството на поръчител за задължения, поети от Г. Г. М.а и М. Й. М. (ищец по настоящото дело) по договор за банков кредит от 19.10.2005г., сключен между тях и „Банка ДСК“АД, което дружество по ч.гр.д. 889/2010г. на РС-Димитровград се снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувано изп. дело 209/2010г. на ДСИ при РС Димитровград. Впоследствие вземанията по издадените заповед и изпълнителен лист са цедирани от банката на „ОТП Ф.“ЕАД (заместено по настоящото дело именно от банката), конституирано като взискател.

С влязло в сила на 15.06.2021г. решение по в.гр.д. 6431/2020г. на СГС е потвърдено решение на СРС по гр.д. 1197/2019г., с което по иск по чл. 439 ГПК предявен от С.Ю., Г. Г. М.а и М. Й. М. (ищец по настоящото дело) срещу „ОТП Ф.“ЕАД е признато за установено, че те не дължат на „ОТП Ф.“ЕАД сумите посочени в изпълнителния лист поради погасяване по давност.

В решението на СГС по посоченото дело е прието, че отговорността на С.Ю. като поръчител за задълженията на двамата съкредитополучатели е отпаднала с погасяването по давност на задълженията им, като относно М. М. (ищец) е прието, че тъй като решението на СРС не е било обжалвано по отношение на него, то неговата отговорност спрямо „ОТП Ф.“ЕАД е погасена по давност на 06.07.2017г.

Прието е погасяване по давност по отношение на Г. Г. М.а на 26.06.2020г., респективно е прието, че на тази дата е отпаднала отговорността на Ю. като поръчител за задълженията поети от Г. Г. М.а поради погасяване на обезпеченото вземане.

Установява се по настоящото дело от удостоверението от ДСИ на л. 27, че по изпълнителното дело са извършвани плащания от Ю. (лично и от трети задължени лица по запори върху вземания на Ю. за трудови възнаграждения) на суми в общ размер 7281,39 лева в периода от 13.09.2010г. до 03.06.2021г.-тоест и входа на предходно воденото дело по иска по чл. 439 ГПК и до датата приета от СГС по в.гр.д.

6431/2020г. на която е отпаднала отговорността на Ю. (26.06.2020г.) и след тази дата.

2

От тази сума 6951.39 лева са платени на „ОТП Ф.“ЕАД - конституирано като взискател.

Не се спори между страните, че платените в хода на изпълнителното дело след 26.06.2020г. суми общо в размер на 1917,81 лева са били възстановени на 17.06.2021г. от „ОТП Ф.“ЕАД на Ю..

При тези данни СРС е уважил изцяло иска, като се е позовал на обвързаността на страните по делото от влязлото в сила решение по исковете по чл. 439 ГПК и е приел, че е налице сила на присъдено нещо за недължимостта на процесната сума и съответно липса на основание за нейното получаване от ответника по настоящите искове и че събраните суми подлежат на връщане.

Тези изводи настоящият състав на СГС възприема само частично.

Правилен е изводът на СРС, че решението по иска по чл. 439 ГПК обвързва страните.

Неправилно е преценен обхватът на силата на присъдено нещо от обективна страна.

Когато иск по чл. 439 ГПК се предявява единствено като се изтъква изтекла погасителна давност след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание предмет на делото по иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на самото вземане обективирано в изпълнителен лист, а съществуването на правото на принудително изпълнение.

Съответно обективните предели на силата на присъдено нещо обхващат установяването на датата на която е изтекла давност и че след тази датата не се дължи изпълнение по изпълнителния лист. Ако вземането по изпълнителния лист е погасено частично чрез плащане (доброволно или в хода на принудително изпълнение) силата на присъдено нещо на решението по иска по чл. 439 ГПК не се отнася до платените суми, защото след плащане не съществува вземане, по отношение на което да би могло да се погаси по давност правото на принудително изпълнение. Решението по иск по чл.

439 ГПК формира СПН досежно липса на право на принудително изпълнение и недължимост само на суми платени след изтичане на давността.

Плащането на суми преди да изтече давността не е лишено от правно основание и тези суми не се превръщат в недължимо платени независимо, че след тяхното плащане може да изтече давност и да бъде уважен иск по чл. 439 ГПК за остатъка от сумите по изпълнителния лист. Посочването на сумите по изпълнителния лист в диспозитива на решението по иск по чл. 439 ГПК основан единствено на давност е въпрос на непрецизност на диспозитива (Определение № 50322 от 19.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2083/2019 г., II т. о., ТК), но не се отразява на обективните предели на СПН.

3

Предвид изложеното и с оглед на установеното по делото, че всички суми платени след датата на която отговорността на Ю. като поръчител е отпаднала са били върнати на Ю. преди предявяване на настоящият иск се налага извод за неговата пълна неоснователност.

Решението с което искът е уважен е неправилно и подлежи на отмяна, а искът на отхвърляне.

За пълнота следва да се добави, че длъжникът по едно цедирано вземане няма интерес от оспорване на договора за цесия. Нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес на третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането.

След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл.

99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление (Решение № 398 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2023 г., I г. о., ГК; решение № 137/19.11.21 по гр. д. № 2499/20 г. на ВКС, IV Г.О.)

По разноските: при този изход на делото само въззивникът има право на разноски за двете инстанции. Претендирани са юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което съдът определя на 200,00 лева, както и се дължи държавната такса по въззивната жалба в размер на 103,41 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 8623 от 27.07.2022г., постановено по гр. д. № 54909/2021г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Й. М. с ЕГН ********** и адрес в гр.

Симеоновград, ул. **** като цесионер СРЕЩУ „ОТП Ф.“ЕАД с ЕИК **** (заместено в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК от универсален правоприемник поради вливане „Банка ДСК“АД с ЕИК ****) за заплащане на сумата 5033,48 лева-платена без основание от С.Г.Ю. с ЕГН ********** по изпълнително дело 209/2010г. на ДСИ при РС – Димитров град, което вземане било прехвърлено на М. М. с договор за цесия от 15.07.2021г, КАТО ОТХВЪРЛЯ и искът за сумата от 137,00 лева изтекла мораторна лихва върху сумата от 5033,48 лева за периода 17.06.2021г. до 22.09.2021г.

ОСЪЖДА М. Й. М. с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“АД с ЕИК **** (универсален правоприемник на „ОТП Ф.“ЕАД с ЕИК ****), разноски за двете инстанции за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева, както и разноски държавна такса по въззивната жалба в размер на 103,41 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5