Решение № 120 от 07.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600190 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивен протест от прокурор в Районна прокуратура-Бургас, ТОПоморие, и въззивна жалба от адв.Веселин Анестиев от АК-Бургас, като повереник на частния обвинител Д. И. И., против присъда № 22 от 27.12.2024г., постановена по НОХД № 126/2023г. по описа на Районен съдПоморие. С присъдата подсъдимият И. К. Т. с ЕГН ********** е бил признат за невинен в това, че на 19.07.2022г. в гр.Поморие, на автомивка „Д.“, намираща се на ул.„***“, причинил на Д. И. И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета метакарпална кост на дясната ръка, без дислокация /разместване на фрагментите/, което увреждане е наложило и имобилизация на ръката и е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 1,5 месеца, и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК.

С протеста и допълнителното изложение към него е отправен упрек към аналитичната дейност на районния съд, който не изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, основано на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и в тяхната взаимовръзка. Протестът съдържа оплаквания, че мотивите към присъдата не били в съответствие с чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 и на чл.305, ал.3 от НПК. Липсвал анализ на доказателствата, като тяхното обсъждане било сведено до преразказ и ненужно обяснение на факти и обстоятелства. От 1 мотивите не ставало ясно кои факти съдът приема за безспорно установени.

Не били анализирани отделно и съвкупно доказателствата, като съдът бил кредитирал единствено обясненията на подсъдимия Т., които са и негова защитна теза. Неправилно били игнорирани показанията на пострадалия и останалите свидетели, тъй като те били последователни и логични. Според прокурора доказателствената съвкупност безспорно установявала правнозначимите факти по делото, относно авторството, времето и механизма на престъплението. Претендира се отмяна на първоинстанцонната присъда и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което да му се наложи съответното наказание. С протеста не са направени доказателствени искания.

Във въззивната жалба на адв.Анестиев от АК-Бургас, като повереник на частния обвинител Д. И., и допълнението към нея се изразява недоволство от изводите на съда по фактите. Според частното обвинение, съдът неправилно и необосновано от доказателствата по делото достигнал до извода, че пострадалият И. с дясната си ръка бил нанесъл удар в страничната част на главата на подсъдимия. Също неправилно бил отказал да кредитира с доверие обективните показания на свидетелката П., която била очевидец на деянието.

Иска се отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение, като му се наложи справедливо наказание. С жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас не поддържа подадения протест, тъй като счита, че районният съд подробно бил изяснил фактическата обстановка и е стигнал до правилния извод, че подсъдимият не бил извършил престъплението, за което бил обвинен.

Предлага атакуваната с протеста присъда да бъде потвърдена.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция частният обвинител Д. И., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник адв.Веселин Анестиев от АК-Бургас, който поддържа въззивната жалба с изложените в нея аргументи. Твърди се, че е налице разминаване в доказателствените източници, което следвало да бъде изяснено от районния съд. Настоява се за отмяна на присъдата и постановяването на нова присъда, с която подсъдимият Т. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият Т., редовно призован, се явява в съдебно заседание, заедно с упълномощените си защитници – адв.Петър Димитров и адв.Мария Николова, и двамата от АК-Бургас. Адв.Димитров предлага присъдата да бъде потвърдена, като правилна и обоснована, тъй като била постановена след обсъждане на всички доказателства по делото, като от тях било изведено точното им съдържание. Експертизите по делото не оставяли съмнение, че частният обвинител бил нанесъл силен удар с юмрук в областта на главата на подсъдимия, в резултат от което си счупил ръката. Адв.Николова също намира първоинстанционната присъда за правилна и обоснована, поради което иска нейното потвърждаване. Сочи, че полицейските служители - свидетелите по делото, били в пряка зависимост от частния обвинител – обстоятелство, на което съдът също следвало да обърне внимание.

2

Подсъдимият Т. поддържа становищата на защитниците си. В последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери протеста на прокурора и въззивната жалба на частния обвинител за процесуално допустими, тъй като са подадени в установения в чл.319, ал.1 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимирани да обжалват субекти, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК съдебен акт, и пред надлежния съд. Преценени по същество, протестът и жалбата са неоснователни.

Според въззивния съд, по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав установи идентични с изложените от първата инстанция фактически положения, а именно:

Подсъдимият И. К. Т., ЕГН **********, е роден в гр.П. и живее в същия град, на адрес ул.„***“ № ***. Той е *** гражданин, с *** образование, ***, *** и е *** /***/.

Около 09:00 часа на 19.07.2022г. свидетелят Д. И., след като свършил със селскостопанската си работа в с.Б., с управлявания от него трактор отишъл до автомивка „Д.“, находяща се в гр.Поморие, ул.„***“. Свидетелят И. вкарал трактора в една от клетките и започнал да го мие. Кратко време след това, пред входа/изхода на клетката, но разположен на пътното платно, спрял бял лек автомобил марка „БМВ“, чийто водач бил подсъдимият Т.. Двамата мъже се познавали бегло, но въпреки това не били в добри отношения. Свидетелят И. видял, че подсъдимият Т. го снимал с телефона си и му направил устна забележка да преустанови действията си. Подсъдимият не реагирал на това, поради което свидетелят И. се приближил до автомобила и се опитал да отвори врата, но не успял, тъй като тя била заключена. Когато видял това, подсъдимият Т. отворил вратата, излязъл от автомобила и между него и свидетелят И. започнала словесна и физическа саморазправа. Подсъдимият Т. с двете си ръце бутнал свидетеля И. в гърдите, след това го хванал за главата и отново го бутнал назад. Свидетелят И. от своя страна отговорил с подобни действия, като с ръката си избутал главата на подсъдимия назад. Това не спряло Т. и той продължил да блъска назад свидетеля И., като в един момент с главата си го ударил в областта на челото. Свидетелят И. ударил подсъдимия с юмрук в областта на лицето. Свадата между тях била възприета от преминаващия наблизо свидетел В. Д., който се опитал да ги разтърве, заставайки между тях. Двамата спрели за момент, поради което свидетелят Д. отминал. Малко след това, около 09:15 часа, подсъдимият Т. се качил в автомобила си и го паркирал пред самия вход/изход на клетката на автомивката, по начин, по който изцяло преградил възможността на свидетеля И. да извади трактора от нея. Свидетелят Н. Н., който по това време бил в намиращия се в близост до автомивката магазин, разбрал за случилото се, поради което отишъл при свидетеля И., който му казал, че бил ударен от подсъдимия Т.. Свидетелят Н. казал на подсъдимия да се махне и да се спре с агресивното си поведение, след което напуснал мястото на инцидента.

Свидетелят И. продължил да мие трактора си, докато свидетелят Т. се намирал 3 отвън. Словесния конфликт между тях не спрял, и около 09:18 часа, докато двамата се намирали вътре в клетката на автомивката, отново си разменяли удари и обидни думи. Две минути след това, в 09:20 часа, двамата излезли от клетката, като подсъдимият Т. вървял напред, а свидетелят И. – непосредствено след него. Докато подсъдимият Т. вървял, свидетелят И. му нанесъл удар с юмрук в задната част на главата, след което подсъдимият Т. се отдалечил от мястото на инцидента. В 09:23 часа на място пристигнали полицейските служители от РУ-Поморие при ОД на МВР-Бургас – свидетелите С. О. и Г. М.. Подсъдимият Т. продължавал с агресивното си поведение, поради което бил задържан и отведен в РУ-Поморие.

В хода на досъдебното производство са били назначени две съдебномедицински експертизи за установяване на получените от участниците в сбиването увреди. От заключението, обективирано в протокол № 345/2022г. /л.36-37, том 2 от досъдебното производство/, се установява, че свидетелят Д. И. е получил отоци и кръвонасядане по главата, болка в рамото и ляво тилно на главата, размазано зрение на ляво око, счупване на пета метакарпална кост без дислокация /разместване на фрагментите/ на дясната ръка. Посоченото увреждане е наложило имобилизация на ръката и е довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1 месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес, а останалите увреди са довели до болка и страдание на пострадалия. Експертът е заключил, че така установените наранявания е възможно да са причинени от действието на твърди, тъпи предмети, каквито са частите от човешкото тяло, и да са нанесени по начина, по който съобщава пострадалия - нанесени удари в областта на лицето и главата, и в тилната част на китката.

От протокола за изготвената в хода на разследването съдебномедицинска експертиза № 90/2023г. /л.16-19, т.3 от досъдебното производство/ се установява, че в резултат от сбиването подсъдимият И. Т. също получил множество увреждания, сред които мозъчно сътресение, контузия на главата, кръвонасядания, драскотини и охлузни рани по горните крайници, кръвонасядане на ляво бедро, охлузна рана по вътрешната повърхност на ляв глезен, счупване на кътни зъби, силни болки главата, болки в гръдния кош вдясно и долна трета на гърба вдясно и леко изразен оток вдясно окципитално. Счупването на кътни зъби е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като всички наранявания отговаряли да са получени, както се съобщава от подсъдимия – от удари с твърди, тъпи предмети, каквито са ударите с части от човешкото тяло, конкретно с ръце.

Изложените фактически положения въззивният съд изведе от показанията на свидетелите Д. И., С. О., Г. М., В. Д., Н. Н., Д. К., Д. Б., М. Б. и от обясненията на подсъдимия Т., от писмените доказателства, посочените погоре съдебномедицински експертизи, фотоидентификационна експертиза № 361/20.09.2022г. /л.44-65 от досъдебното производство/, техническа /аудиовизуална/ експертиза от 16.03.2023г., протоколи за изготвяне на веществени доказателствени средства, протоколи за доброволно предаване, справка за съдимост на подсъдимия Т., докладни записки, писма, медицинска документация и други.

Настоящият съдебен състав споделя доказателственият анализ на 4 първоинстанционния съд, който е извършен в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и при спазване правилата на формалната логика. Доказателствените източници са изследвани обстойно, заедно и поотделно, и са тълкувани според точното им съдържание, което е спомогнало за коректното установяване на релевантната, съобразно предмета на делото фактическа обстановка. В действителност показанията на всички свидетели по делото, с изключение на тези, дадени от свидетелите Д. И. и Г.