Решение № 6931 от 16.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6931 гр. София, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100503711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14249/22.08.2023 г., постановено по гр.д. №22038/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, срещу Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б., ЕГН **********, че Д. О. Б. и Н. О. Б. в качеството им на наследници по закон на Т.С. Б., починала на 08.08.2017г., дължат при условията на разделност по равно на „Юробанк България“ АД вземания по договор за потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г. и анекс №1 към договора от 28.08.2013г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. №56715/2020г. на СРС, 140 състав, както следва: 1064,07 лева – главница, ведно със законна лихва от 16.11.2020г. до изплащане на вземането, 108,40 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017г. до 16.08.2018г., 216,59 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2017г. до 12.03.2020г., 40 лева – такса за периода от 15.05.2017г. до 11.11.2020г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б., ЕГН **********, в която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Поддържа се, че присъдената 1 мораторна лихва е погасена по давност към 16.11.2020 г., когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК. Поддържа се, че претендираната договорна лихва и неустойка не се дължат съгласно нормата на чл.33 ЗПК, съгласно която при допусната забава в изпълнението на главното задължение, кредиторът има право единствено на обезщетение за забава в не по-голям размер от размера на законната лихва. Въззивниците сочат, недължими се явяват и присъдените разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер от 40 лв., която не представлявали такса, а обезщетение за неизпълнение. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

Въззиваемият „Юробанк България“ АД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че сключеният договор за банков кредит е действителен, като съдържа всички задължителни реквизити по чл.11 ЗПК.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

По делото не е спорно, че между ищеца и наследодателя на ответниците – Т.С. Б. е било налице облигационно отношение по силата на сключения между тях договор за потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г., изменен с анекс №1 към договора от 28.08.2013г. с посоченото в исковата молба съдържание; че кредитодателят е предал на кредитополучателя заемната сума, като целият кредит е бил усвоен на 15.07.2011г., както и, че ответниците са наследници на кредитополучателя. По силата на сключения договор, банката е предоставило потребителски кредит на Т.С. Б. (в качеството на кредитополучател) за сумата в размер на 2610 лв., срещу задължение на кредитополучателя да я върне на 85 броя месечни вноски.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, заедно с 2 договорената възнаградителна лихва. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.

Месечната вноска включва главница и лихви, като размерът им се определя от размера на отпуснатия заем, срока, за който е отпуснат, и лихвения процент, по който е отпуснат, съгласно погасителен план. Размерът на възнаградителната лихва е договорен в чл.3 от сключения договор - фиксиран размер от 7,5 % за първата година и базовия лихвен процент на банката с /13,2 % към датата на сключване на договора/ и надбавка в размер от 0,800 пункта.

Годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума към датата на сключването на договора са посочени в чл.3,ал.4: 15,17% - годишен процент на разходите, 4215,04 лв. – обща дължима сума по договора. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, договореният размер на кредита е усвоен изцяло от кредитополучателя на 15.07.2011 г. В договора за кредит е посочено, че неразделна част от него е Погасителен план, който е приложен по делото.

От съдържанието на договора се установява, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК /в приложимата към правоотношението редакция/, като не се и констатира договорът да противоречи на императивни правни норми. Договорената лихва не е прекомерна, а ГПР не надвишава пределно допустимия размер по чл.19,ал.4 ЗПК. Заплащането на присъдената такса за извънсъдебно събиране на вземането не условия за отпускане на кредита, поради което и няма как да бъде включена в ГПР. Ето защо и доводите на въззивниците за нищожност на сключения договор за кредит се явяват неоснователни.

От приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК – 16.11.2020г. има неплатени суми по договора за кредит, както следва: 1064,07 лева – главница с падежи от 15.04.2017г. до 15.08.2018г., 108,40 лева – неплатена договорна лихва с падежи от 15.05.2017г. до 15.08.2018г., 40 лева – неплатена такса за обслужване на разплащателната сметка, и 234,20 лева – неплатена лихва за просрочие за периода от 15.04.2017г. до 12.03.2020г. Вещото лице посочва, че последно заплатената 3 сума по договора за кредит е на 31.07.2017г. и е послужила за погасяване на част от вноската с падеж 15.03.2017г. и 15.04.2017г. и няма последващи плащания по кредита, като неплатени са вноските с падежи от 15.04.2017г.

(частично) до 15.08.2018г.

По изложените съображения и доколкото ответниците са единствени деца и наследници по закон на кредитополучателя Т.С. Б. /третият наследник О.Д.Б. се е отказал от оставеното наследство/, то в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо Д. О. Б. и Н. О. Б. в размер на по ½ от непогасените вземания, установени с изготвената СЧЕ.

По отношение на евентуално заявеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното: с Тълкувателно решение № 3/2023 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. По отношение на главницата приложима е общата петгодишна давност по чл.110 ГПК, доколкото уговорката между страните за връщане на предоставена като кредит сума на погасителни вноски не превръща този кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. По отношение на начислените лихви и неустойки, приложима е кратката тригодишна погасителна давност.

В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностния срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е подадено на 16.11.2020 г /с което и давността е била прекъсната/., като ищецът претендира главница за неплатени вноски с падеж от 15.04.2017г., поради което и възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно. Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните 40 лв. такси, доколкото за тях отново приложима е общата петгодишна погасителна давност.

4

По отношение претенцията за договорна и мораторна лихва, приложима е кратката тригодишна погасителна давност. Ето защо и всички вземания с настъпил падеж преди 09.09.2017 г. /3 години преди датата на заявлението с прибавяне на 2 месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. когато давност не е текла/, са погасени по давност. Ето защо и вземанията за договорна лихва за периода 15.04.2017 г. - 15.08.2017г. в общ размер от 58,24 лв. са погасени по давност, поради което и предявеният иск за договорна лихва се явява основателен до размера от 50 лв. и неоснователен до пълния предявен размер от 108,4 лв.

По отношение претенцията за мораторна лихва, същата се явява погасена по давност за периода 15.04.2017 г. - 15.08.2017г. Непогасена е мораторната лихва за периода 16.08.2017 г. – 12.03.2020 г., чийто размер, изчислен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 190 лв. До този размер искът се явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер от 234,20 лева.

С оглед частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, в която е уважен предявеният иск за договорна лихва за сумата над 50 лв., както и мораторна лихва за сумата над 190 лв. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, решението на първоинстанционния съд следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. Първоинстанционното решение следва да отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски за исковото производство за сумата над 720,5 лв., както и разноски по заповедното производство за сумата над 373,41 лв. За въззивното производство право на разноски имат и двете страни, но въззивникът не е заявил претенция за разноски, а въззиваемият не е представил доказателства да е сторил такива, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 14249/22.08.2023 г., постановено по гр.д.

№22038/2022 г. на СРС, ГО, 140 състав, в частта, в която е признато за установено по исковете с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. с чл.430, ал.1 5 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, срещу Д. О. Б., ЕГН **********, и Н. О. Б., ЕГН **********, че Д.

О. Б. и Н. О. Б. в качеството им на наследници по закон на Т.С. Б., починала на 08.08.2017г., дължат при условията на разделност по равно на „Юробанк България“ АД вземания по договор за потребителски кредит №FL596808 от 15.07.2011г. и анекс №1 към договора от 28.08.2013г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д.

№56715/2020г. на СРС, 140 състав: сумата над 50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.05.2017г. до 16.08.2018г., сумата над 190 лева – мораторна лихва за периода от 15.04.2017г. до 12.03.2020г., както и в частта, в която в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 са присъдени разноски по исковото производство за сумата над 720,5 лв., както и разноски по заповедното производство за сумата над 373,41 лв., и вместо него постановява:

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/839c0709-a800-48d4-a49b-902b2f00b9ab