Решение № 247 от 10.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Кюстендил, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20251500500344 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба подадена от В. Л. З., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв. С. Д. от САК насочена срещу Решение № 295 от 28.05.2025 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 2414/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен искът на В. Л. З. срещу „ВИВА КРЕДИТ“ АД за обявяване нищожност на договор за кредит.

Въззивницата релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навежда пространни съображения в подкрепа на становището си, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.

22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че чрез непосочването на лихвения процент за целия срок на договора или изчислен сумарно в проценти върху главницата, се заобикаля разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Счита, че клаузата, с която се уговаря възнаградителна лихва, противоречи на добрите нрави, респ. същата е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД, което влече недействителност на целия договор за кредит.

Иска отмяна изцяло на обжалвания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендира разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Вива Кредит“ ООД.

Кюстендилският окръжен съд счита че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване 1 на разпоредбите на чл. 259 и сл. от ГПК.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните.

При извършена проверка, съдът намира, че обжалваното решение е неправилно.Събражения:

От фактическа страна е установено следното:

По делото не се спори, че на 07.07.2024 г. между ищцата В. Л. З., в качеството й на заемател, и "ВИВА КРЕДИТ" АД, в качеството му на заемодател е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № 5835096, по силата на който "ВИВА КРЕДИТ" АД предоставило на ищцата сумата 1 700 лв., която последната следва да върне в срок 36 месеца на 18 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40, 32%, годишен процент на разходите от 49, 35%, както и при договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, страните са уговорили, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 834.84 лв. В чл. 4, ал. 2 от договора, страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, заемателят да дължи неустойка в размер на 556.56 лв., която да се разсрочи и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този случай дължимата вноска е в размер на 186.26 лв., а общото задължение по договора става в размер на 3 352.68 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД в тежест на ищцата е докаже при условията на пълно и главно докаже, че между нея и ответното е възникнало облигационно отношение по потребителски кредит Standart 14 № 5835096 г., който противоречи на закона.

Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски по см. на пар.13, т.1 от ЗЗП, тъй като ищцата е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди.

Представеният по делото Договор за паричен заем Standart 14 № 5835096 от 07.07.2022 г. по правната си същност потребителски кредит по смисъла на чл.9 Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което приложими по отношение на същия са разпоредбите на този закон.

Съгласно чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, а също и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин.

В разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно 2 пар.1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед на тази легална дефиниция, съдът намира, че уговорените в договора за заем "такса за експресно разглеждане на документи" и "неустойка" са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите, който съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 по рагумент на чл. 19, ал.5 от ЗПК са нищожни.

В настоящия случай видно от съдържанието на договора за заем таксата за експресно разглеждане е включена в ГПР., но в същия не е включена неустойката по чл.4, ал.2 от договора. Следва да се има предвид, че получаването на заема е обусловено от предоставяне на едно от посочените в чл.4, ал.1 "обезпечения", като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на 556.56 лв., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за заем клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума- т. нар. "скрита възнаградителна лихва". Този извод, на първо място, следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката- осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема. По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени изисквания. В подкрепа на горния извод е и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то тя се разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение- банкова гаранция е житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.

С оглед гореизложеното съдът намира, че задължението за неустойка представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. С тази клауза се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК, а с включването й размерът на ГПК би бил над законно допустимия.

Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем Standart 30 № 5979053 от 21.11.2023 г. е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Предвид изложеното решението на районен съд следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се уважи иска.

По разноските:

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има 3 ищцата. Същата е сторила разноски пред районен съд в размер на 136 лв. за заплащане на държавна такса и пред окръжен съд в размер на 68.75 лв., също за заплащане на държавна такса, които следва да й бъдат присъдени.

По отношение на претендираните от процесуалния представител на ищцата адвокатски възнаграждения: 960 лв. на адв. В. Ф. С., осъществявал процесуално представителство пред районен съд и 770 лв. на адв. С. Й. Д., осъществила процесуално представителство пред окръжен съд, съдът като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора и това, че са били проведени по едно съдебно заседания на двете съдебни инстанции, на които процесуалните представители не са се явили, счита, че следва да се присъдят адвокатски възнаграждения в размер на по 500 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 295/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2414/2024 г. по описа на РС- Дуптница и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ №5 и "ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК 207343548, правоприемник на "ВИВА КРЕДИТ" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, бл. Силвър център, ет. 2, офис 73Г, че сключеният между тях Договор за паричен заем Standart 14 № 5835096 от 07.07.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.19,ал.4 вр. чл.22 ЗПК.

ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" АД да заплати на В. Л. З., с ЕГН ********** разноски за производството пред районен съд в размер на 136 лв. и разноски в производството пред окръжен съд в размер на 68.75 лв.

ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" АД да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН ********** от САК сумата от 500, представляваща възнаграждение по чл.38 ЗА за защитата на В.

Л. З., с ЕГН ********** по гр.д. № 2414/2024 г. по описа на ДнРС.

ОСЪЖДА "ВИВА КРЕДИТ" АД да заплати на адв. С. Й. Д., ЕГН ********** сумата от 500, представляваща възнаграждение по чл.38 ЗА за защитата на В. Л. З., с ЕГН ********** по в.гр.д. № 344/2025 г. по описа на КнОС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4